Кризата, свързана с пандемията от Ковид-19, ще провокира развитие на предприемаческата дейност, каза в интервю за БТА ректорът на Икономическия университет във Варна проф. д-р Евгени Станимиров. Според него възстановяването на икономиката в България ще зависи от представянето на малкия и средния бизнес, но проблемът е, че до момента голяма част от него не може да се похвали с иновативност.

По думите му в настоящата ситуация е от изключително значение държавата максимално бързо да се разплаща при наличие на задължения към бизнеса. От полза биха били и мерки за данъчна ваканция или отлагане на плащанията.

В дългосрочен план фактори с негативна проекция върху растежа са ниските равнища на доходите на значителна част от домакинствата, смята проф.Станимиров. По думите му дори тези, които разполагат със средства, логично реагират с ограничаване на потреблението и увеличаване на склонността към спестяване, а това реално забавя стопанската активност.

Неговото очакване е кризата да провокира трансформация в икономическия модел. Позицията му е, че родните предприемачи ще осъзнаят, че диверсификацията или преразпределянето на риска между няколко несвързани помежду си бизнеси, може да ги предпази или да ограничи щетите в такива форсмажорни ситуации.

Следва цялото интервю:

- Пандемията предизвика намаляване на прогнозите за БВП през текущата година. Каква е оценката Ви за реакцията у нас и мерките, свързани с прилагане на паричните и фискални политики? Какво още е необходимо да се направи?

- Covid-19 ни предоставя уникална възможност да преосмислим отношенията между различни субекти: правителството, пазарите (т.е. реалните и потенциални купувачи), бизнеса, представителите на нестопанския сектор и обществото като цяло. Неслучайно безусловният базов доход, който се считаше за утопия до март 2020 г., се превърна в една от водещите теми в Западна Европа само месец по-късно.

Необходим е реален икономически дискаунтен прозорец - т.е. да се осигури достатъчна ликвидност за стабилизиране на семейните и фирмените бюджети. Това ще осигури вътрешно търсене, което е силен фактор за подкрепа на икономическия растеж. Друго, което е необходимо, е работа върху доверието и очакванията на хората. По този начин може да се осигури колективен психологически имунитет,който оказва влияние върху очаквани ситуационни фактори. Последните имат директно отражение върху личното потребление на домакинствата и върху пазарното поведение на фирмите, което отново се свързва с подкрепа на икономическия растеж.

В дългосрочен план, фактори с негативна проекция върху растежа са ниските равнища на доходите на значителна част от домакинствата и неблагоприятните демографски фактори. Дори тези домакинства, които разполагат със средства, логично реагират на кризата с ограничаване на потреблението и увеличаване на склонността към спестяване, а това реално забавя стопанската активност. Може би едно от малкото изключения при разполагащите със средства домакинства е ориентирането към покупка на жилище като убежище за съхраняване на парите.

- Какво е мнението Ви за субсидираната заетост и ефективността на подобна мярка, целяща намаляване на съкращенията?

-  Проблемът на субсидираната заетост е, че след приключване на съответната подкрепяща мярка, заетостта отново намалява, т.е. няма устойчивост на резултата. При субсидираната заетост съществува риск да се попадне в омагьосана спирала, при която подкрепяните лица не развиват реално своите умения и компетенции, а разчитат на програмна подкрепа. Това означава, че трябва да се търси механизъм за насърчаване на стопанската инициатива и развитие на предприемаческата активност.

Когато се създадат условия пазарът сам да генерира заетост, тогава има устойчиви ефекти. Съпоставката на относителния дял на самонаетите лица преди кризата в сравнение със средните за ЕС данни показва, че само 11 процента от хората у нас са самонаети при средно за ЕС 14 на сто. При младите хора делът самонаети лица е особено нисък - 3,7 процента, а при жените е 7,8 на сто. Генериране на заетост може да се осигури и по линия на иновационна активност на бизнеса. Средно в ЕС 33 процента от хората със собствен бизнес предлагат някаква форма на иновации - нови продукти, технологии, процеси, дистрибуционни и комуникационни практики, докато у нас този дял е почти три пъти по-нисък - само 13,4 процента. Изводът е, че дългосрочни ефекти по отношение на заетостта можем да очакваме в резултат на целенасочена политика за иновации, изграждане на предприемачески умения и развитие на бизнес активностите.

- Познавайки икономиката ни, ще проработят ли предлаганите от правителството мерки или ще останат само на книга?

-  Напълно споделям мнението, че с универсалните рецепти трябва да се внимава. Но същевременно правителството едва ли може да предложи механизми, които са силно съобразени с всеки различен бранш, регион и т.н. Причината е многоликото проявление на кризата в рамките на различните браншове и при отделните субекти в конкретен бранш. Едни компании са по-добре подготвени от други, както и способността им за адаптиране към промени е различна.

Независимо от посочените условия, предприетите от правителството мерки работят и имат позитивен ефект. Мярката 60/40 има силно позитивно влияние върху бизнеса, независимо от критиките по отношение на нейния дизайн. Държавата прояви гъвкавост, като в движение преосмисли позицията си за 60/40 след сигнал от страна на бизнеса. Разбира се, ситуацията е форсмажорна и не може да се очаква, че дизайнът на една мярка ще съвпадне с изискванията на всеки бизнес, но правителството прави корекции в начина на нейното прилагане.

МТСП твърди, че откакто мярката заработи активно, регистрацията на безработни започна да спада. По отношение на последното, според мен, трябва внимателно да се уточни връзката мярка - ефект,защото между предприетите мерки и наблюдаваните резултати има множество фактори, които могат да предизвикат асиметрия. Имам предвид, че не винаги получената помощ от една компания по конкретна мярка е довела до задържането й на пазара.

Сред другите инструменти за подпомагане на бизнеса са средствата от ОП Иновации и конкурентоспособност и от инициативата React-ЕU. Посочените мерки са много съществени за бизнеса, но те не могат сами да променят геометрията на шока от кризата. Необходими са и други. Ролята на кредитните посредници за осигуряване на капиталова поддръжка е ключова, защото липсата на средства може да предизвика масови фалити, при което голям брой работещи ще напускат пазара, ще губят умения, което ще задържа производителността. Всичко това може да превърне шока в структурен.

Следващото много важно действие е държавата максимално бързо да се разплаща при наличие на задължения към бизнеса. Правилни са също мерките за данъчна ваканция или отлагане на плащанията. В този ред следва да се преосмисли също увеличаването на минималната работна заплата. Според мен кризата ще доведе до регулиране на заплащането, при което ще се върви към постигане на баланс между ръста на производителността и ръста на работната заплата.

Все пак да се върнем на това, че за да можем да оценяваме резултатите, е необходимо да разполагаме с данни. В последните месеци, вземайки пример от епидемиологичната обстановка, в световен план се заговори, че данните са своеобразна ваксина за бизнес.

Все по-често се лансира тезата, че след кризата фирмите трябва да се ориентират към постигане на пазарен дял. Аз не съм съвсем съгласен - по-скоро трябва да се ориентират към печелене на по-висок дял от портфейла на клиентите. Това значи, ако един клиент харчи 100 лв./месец за покупка на продукти от определена стокова група, да вземем колкото е възможно по-голям дял от тези средства, т.е. стремежът е към осигуряване на 100 процента лоялност. За целта могат да се прилагат множество техники за развитие на взаимоотношенията с клиентите. И още един съвет Ц добре е мениджърите да се доверяват на консултанти, които обвързват своя хонорар с конкретни бизнес резултати още в рамките на първите 1-2 месеца.

- Какви според Вас са макроикономическите ефекти на въздействието на COVID-19?

-  Не е лесно да се оценят последиците, особено за световната икономика, защото ефектите обикновено са многопластови и някои от тях ще се проявят във времето. Още по-трудно е да се прогнозира по какъв път икономиката ще поеме след края на кризата. И тук трябва да сме много отговорни. Според мен е важно икономистите да говорим за икономика, а лекарите - за вируса и как да се предпазим. В момента сме свидетели на следната деформация - всички започнаха да разбират и публично да коментират PCR-тестове, пикове, симптоми и т.н. Що се отнася до бизнеса,той вече в значителна степен се преструктурира и ще продължи в тази посока.

От икономическа гледна точка можем да направим извод, че светът след пандемията ще бъде много различен, защото начинът, по който го възприемаме, няма да е същият. Тук имам предвид както негативните, така и позитивните промени.

Едва ли за някого ще е изненада, ако кажа, че възстановяването на икономиката в България ще зависи от представянето на малкия и средния бизнес. Това е така, защото малко над 99 процента от стопанските субекти като брой и над 75 на сто от наетите лица са именно в този бизнес. Проблемът е, че до момента голяма част от малките и средните фирми не могат да се похвалят с иновативност. За да има бързо възстановяване, те трябва да се променят. Същевременно със сигурност можем да кажем, че икономика ще се преоформи на различни скорости. Факт е, че има силно засегнати от кризата бизнеси, както и такива които пострадаха по-слабо. От друга страна има и бизнеси с огромна перспектива - онлайн бизнес услуги Ц аутсорсинг, софтуер, коучинг и др.; професионално почистване; разработване на опаковки; развитие на местен туризъм (особено усамотени селски дестинации); нови видове застраховки; екипировка и софтуер за обслужване на новото оборудване; специализирани решения за доставка на всякакви продукти и др.

- Тогава какво ще остане от икономиката ни след кризата?

- Много е важно, когато говорим за криза, да не разсъждаваме по принцип. Кризата не засяга по един и същ начин различните браншове, дори това е валидно и за различните фирми в рамките на един бранш. Дали ще удари по-силно или по-слабо зависи от кешовите позиции на фирмата; пазарния сегмент/и, който/които обслужва; конкурентната позиция, атрактивността на бранша (пазарен ръст, конкуренция, регулации и др.).

Очаквам кризата да провокира трансформация в икономическия модел. Той по принцип е динамичен в зависимост от бариерите за влизане (респективно за излизане) от браншовете, регулациите, конкуренцията и т.н. Надявам се много предприемачи да разберат, че диверсификацията или преразпределянето на риска между няколко несвързани помежду си бизнеси може да ги предпази или да ограничи щетите в ситуации на форсмажор (напр. собственик на заведение е едновременно и селскостопански производител, и собственик на фирма за почистване или строител има дял в компания за изработка на софтуер).

Като цяло очаквам след кризата да се развие предприемаческата активност, защото много хора ще си дадат сметка, че това е начин да бъдеш независим и да осигуриш семейния си бюджет. Тук условието обаче е да бъдеш иновативен. Следващият разрез, в който ще наблюдаваме развитие ще бъде дигиталният Ц много бизнеси ще използват все по-активно подобни инструменти - за събиране и обработка на данни; в сферата на производството; за комуникация и логистични операции и др.

- Какво очаквате да се случи във финансовия сектор?

- В национален мащаб през 2021 г. разходите по консолидираната финансова рамка ще се увеличават като резултат от допълнителните правителствени програми за подпомагане на бизнеса (вкл. и промяна на техния дизайн), увеличението на пенсиите и интензивните инфраструктурни проекти. Когато говорим за финансов сектор трябва да се прави ясно разграничение между банков и небанков финансов сектор. Независимо от това разграничение следва да се посочи, че като цяло финансовият сектор ще понесе голяма част от тежестта на кризата. Първоначалният шок от форсмажорната ситуация отмина. В момента сме в етап на адаптация и търсене на гъвкави схеми за справяне със ситуацията - разсрочване на кредити, преформатиране на договори, търсене на иновативни възможности при застраховането и др.

При банковите институции ситуацията е многолика. От една страна се очаква банките да регистрират намаление на печалбите на годишна база, защото необходимостта от увеличаване на резервите за лоши кредити е логично да расте. Но по данни от различни банки, лошите кредити достигат само 5-6 процента от общия портфейл. Паралелно с това нараства търсенето на ипотечни кредити. Това има логично обяснение, защото както и през 90-те години наблюдаваме феномена бягство от парите и търсене на пристан, който в дългосрочен план да гарантира тяхното съхраняване. Имотите с добра локация и висока конвертируемост са разумна опция. Към момента ролята на банките е ключова, доколкото чрез тяхната мрежа се обслужват програмата на Българската банка за развитие за отпускане на безлихвени заеми в размер на 4500 лв. за служители в неплатен отпуск и самоосигуряващи се лица, които временно не могат да полагат труд заради пандемичната обстановка.

Небанковият сектор (дружествата от застраховането, лизингите и в сектора на бързите кредити) понесе сериозен удар. По данни на представители на бранша, първоначалната реакция е спад на оборотите с 30 на сто при предлагане на полицата Гражданска отговорност. Регистрира се и нарушаване на ритъма на редовното плащане на вноските по полиците. По отношение на лизинга има много искания за преструктуриране на съществуващи договори. Търсенето на предлаганите услуги от страна на фирмите за бързи кредити е спаднало съществено (над 50 процента), а в този бранш заетите са около 20 000.

Най-общо очакват ни няколко основни групи предизвикателства. Ще се оформят нови навици на хората Ц работа от разстояние; развитие на електронната търговия и логистика; електронно здравеопазване (вече се поставят гривни на хора за проследяване на здравния им статус); вече се оформя т.нар. икономика на малкото докосване (Low Touch Economy). Ще се проявят вторични ефекти от кризата Ц 1/3 от глобалното население ще бъде засегнато по някакъв начин - чрез по-високи от нормалното равнища на безработица и фалити; затваряне на границите, което в определени прослойки ще бъде съпроводено с ксенофобия и популизъм, което вече наблюдаваме. Ще бъдат разрушени много логистични вериги и респективно ще се създадат възможности за изграждане на нови, по-високо технологични. Освен това ще бъдат прекъснати голям брой стойностни вериги, което е различно от логистичните вериги (пример Ц ресторантите са затворени Ц консумацията на алкохол пада Ц оказва се натиск върху производителите на бира Ц оказва се натиск върху транспортни фирми Ц пада търсенето на ечемик, хмел, т.е. страдат селскостопанските производители).

Ще има и безпрецедентно увеличаване на публичните разходи (подобно на планът Маршал за Европа), което ще увеличи задлъжнялостта на държавите. На свой ред увеличената задлъжнялост в дългосрочен план ще наложи преосмисляне на фискалните политики.