У нас се създават погрешни обществени нагласи към влизането ни в Еврозоната. Тя е шанс и възможност - в нея някои страни печелят, а други губят, каза в интервю за БТА проф.Даниела Бобева от Института за икономически изследвания при БАН.

Положителните моменти от присъединяването на страната ни към Еврозоната, както и рисковете от такава стъпка бе темата на пленарния доклад, който експертът представи пред участниците в международната научна конференция, провела се в Икономическия университет във Варна и посветена на 100-годишнината от създаването на висшето учебно заведение.

Надявам се нищо да не се промени, което означава, че икономиката е положила успешно теста за присъединяване към еврозоната. Валутният механизъм не е "чакалня" и това е фундаментална грешка, включително на представители на правителството, да разбират така присъединяването. Докато левът е в механизма трябва да се провеждат политики, които да поддържат валутния курс стабилен, да се предпазва той от вътрешен и външен натиск.

Нашата икономика е преживяла доста сътресения след въвеждането на Валутния борд и, въпреки че курсът удържа на значителни вътрешни и външни шокове, не трябва да се счита, че това е автоматичен процес. Той изисква да се правят структурни реформи, които да ограничат рисковете от натрупване на дисбаланси, които могат да навредят на стабилността. Валутният курс и цялата икономика ще бъдат обект на непрекъснат анализ и мониторинг от страна на Европейската централна банка и еврозоната, а решенията за курса вече няма да се взимат само от нас, заявява Бобева.

Участието във ВМ II без сътресения е едно от условията за приемането на еврото, като минималният срок е две години.Най-голямото ми притеснение е, че в настоящия момент и следващите две години ще са много трудни за българската икономика и без ВМ II и това ще увеличи рисковете за икономиката в механизма.

Очакванията на проф.Бобева са, заради кризата с пандемията, следващите две години да са достатъчно трудни за българската икономика и без влизане във Валутния механизъм. По думите й предстоящите предизвикателства ще съвпаднат и със значителните структурни проблеми, с които трябва да се справя икономиката във връзка с т.нар.Зелено споразумение, което е сред основните приоритети на настоящата ЕК.

Освен краткосрочните последици от пандемията, ще има много сериозни дългосрочни последици, които обаче ще съвпаднат със значителните структурни проблеми, с които трябва да се справя икономиката във връзка с т.нар.Зелено споразумение, заявява Бобева.