Липсата на ефективна свързаност между пристанищата в Югоизточна Европа остава едно от най-сериозните ограничения пред икономическото развитие на региона. Въпреки стратегическото си географско положение между три ключови водни басейна - Егейско море, Черно море и река Дунав - регионът продължава да страда от фрагментирана транспортна инфраструктура, административни бариери и недобре координирани инвестиции.

Именно този дефицит беше във фокуса на дискусиите по време на Софийския Икономически Форум в рамките на дискусията за развитие на инфраструктурата и регионалната интеграция на югоизточна Европа. Разговорът беше посветен на стратегическата роля на транспортната и логистичната инфраструктура - пътна, железопътна и пристанищна - като ключов инструмент за засилване на регионалната свързаност, насърчаване на търговията и по-дълбоката интеграция на икономиките от Югоизточна Европа с останалата част на континента.

В този контекст председателят на Българо-гръцката търговско-промишлена камара Саввас Карафилидис обяви пред участниците предстояща международна инициатива, насочена към реално подобряване на свързаността между пристанищата на Егейско море, Черно море и река Дунав.

На 14 март 2026 г. в Солун ще се проведе специализирано международно събитие, организирано съвместно от Българо-гръцката търговско-промишлена камара и Българската търговско-промишлена палата. Целта е да се съберат представители на публичния сектор, бизнеса и международните институции в търсене на практически решения за транспортната и логистичната интеграция в региона.

"Днес не говорим за липса на пристанища, а за липса на връзки между тях - инфраструктурни, дигитални и институционални. Ако Егейско море, Черно море и Дунав започнат да работят като единна логистична система, това ще промени не само търговските потоци, а и икономическата карта на целия регион", подчерта Саввас Карафилидис.

Снимка: Икономически форум София

Дискусията в рамките на форума се отличи с висок институционален и експертен профил. Сред събеседниците на Карафилидис в панела бяха представители на национални правителства, международни финансови институции и регулаторни органи, които очертаха както възможностите, така и ограниченията пред инфраструктурното развитие в региона. В разговора участваха заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията на България Гроздан Караджов, бившият министър на финансите Асен Василев, Country Manager за България на World Bank Group Джейсън Брет Пелмар, Country Director за България на Европейската банка за възстановяване и развитие Манюела Несл, както и Константинос Аравосис - заместник-председател и председател на Борда по управление на отпадъците, енергията и водите към гръцкия регулаторен орган.

Модератор на панела бе Георгиос Кремлис, посланик на European Public Law Organisation (EPLO) в България, който насочи разговора към нуждата от по-тясна координация между националните политики, европейското финансиране и реалните нужди на бизнеса.

По думите на Карафилидис ключът е именно в този координиран подход - синхронизиране на железопътната и пътната инфраструктура, улесняване на граничните и митническите процедури и създаване на общи логистични платформи. Без подобна интеграция добавената стойност от европейските транспортни коридори остава ограничена, а регионите по тях продължават да изостават в конкуренцията за инвестиции.

Инициативата идва в момент, в който веригите за доставки се пренареждат, а компаниите търсят по-къси, по-сигурни и по-предвидими маршрути. За България и Гърция подобна свързаност би означавала не просто по-ефективен транзит, а възможност за развитие на индустриални зони, логистични хъбове и нови работни места извън големите столици.

Активната роля на Българо-гръцката търговско-промишлена камара в този процес затвърждава позицията ѝ като регионален мост между бизнеса и институциите от двете страни на границата. Участието на Саввас Карафилидис в Sofia Economic Forum показа и по-широк ангажимент - към устойчиво икономическо развитие и стратегическо сътрудничество в Югоизточна Европа, което да излезе отвъд декларациите и да се превърне в работещи транспортни и икономически връзки.

Ако инициативата в Солун успее да премине от разговори към конкретни проекти, Егейско-Черно море-Дунав може да се окаже не просто географска ос, а двигател на следващия етап от регионалното развитие.