Двете ключови комисии бойкотираха разглеждането на предложението за референдума против въвеждането на еврото, иницииран формално от инициативен комитет, но реално от "Възраждане".

Вчера правната комисия, която е водеща, не включи в дневния си ред разглеждане на предложението за допитването. Днес пък Комисията по бюджет и финанси не събра кворум, за да проведе заседание и да разгледа въпроса, заложен в дневния й ред, съобщи БТА.

Предложението за произвеждане на национален референдум залага на въпроса "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?".

На 7 април т.г. "Възраждане" внесе в парламента 590 000 подписа за референдум за запазване на българския лев. Председателят на партията Костадин Костадинов заяви, че внесената на 7 април подписка в Народното събрание е преминала проверките на ГРАО.

Точно два месеца по-късно, на 7 юни, на брифинг в парламента от "Възраждане" заявиха, че референдум за българския лев ще има, след като са събрани необходимите подписи. "603 000 подписа внесохме в ГРАО. Проверката е приключила. Валидните подписи са над 470 000", обявиха от партията. Но след като нямало да има предсрочни парламентарни избори, оставало допитването да се проведе с местните избори през октомври.

Мнозина се усъмниха в конституционността на референдума, след като според договора за ЕС всяка страна членка е длъжна да приеме единната валута, когато е изпълнила критериите за конвергенция (т.нар. "критерии от Маастрихт" - контрол върху инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, стабилността на валутния курс и вътрешните лихвени проценти). Единствената държава в ЕС, след излизането на Великобритания, която няма задължението да въвежда еврото е Дания.

В момента (от 2020 г.) българският лев е в Европейския валутен механизъм (ERM II) и там България изчаква, приемайки помощ, докато се подготви за участие в еврозоната. Престоят е поне две години. В ERM II България запазва своя режим на валутен борд при фиксиран курс на лева към еврото.

Пред журналисти депутатът от "Възраждане" и говорител на Инициативния комитет за референдума Деян Николов определи случилото в бюджетната комисия като позорно бягство. На практика хора, които наричат себе си демократи, показаха как не зачитат изобщо гражданското общество в България, не зачитат законите и демократичните принципи, каза Николов, цитиран от БТА. На практика имаме ситуация, в която едни политици смятат, че те са по-важни от 600 000 българи и имат наглостта днес да избягат от Комисия по бюджет и финанси, само за да не влезе един референдум за разглеждане, така че позорът е за тях, каза Николов.

От "Възраждане" очакват следващата седмица референдумът все пак да влезе в пленарна зала за разглеждане. Срокът по закон е три месеца и изтича на 7 юли, съответно другата седмица референдумът трябва вече да бъде разглеждан в зала, каза той. Народното събрание е задължено според закона за прякото участие на гражданите във властта да излезе с решение за провеждане на референдум. Народното събрание е задължено да излезе с такова решение, ако валидните подписи са над 400 000, за което вече има протокол от ГРАО, че са малко над 470 000, каза депутатът.

Деян Николов каза още, че другата седмица от "Възраждане" ще вкарат точката за решение за провеждане на референдум в дневния ред на Народното събрание, съгласно правото на партиите да предлагат по една точка за дневния ред на парламента в първата седмица на месеца. Очакваме народните представители да спазят закона и да излязат с решение за провеждане на такъв референдум, след което президентът да издаде указ за дата, каза Николов.

Народното събрание би могло да редактира въпроса, но не и по същество. Има мнения, че може да се смени годината, като 2043-а се замени с планираната 2025-а. Или пък се анулира годината и се напише, както е според договора - ... докато изпълни критериите за членство в еврозоната. Но и при двата случая промяната е съществена.