България е държавата с най-стария автомобилен парк в Европейския съюз. По данни на "Национална полиция" средната възраст на автомобилния парк в страната към 31.12.2017 г. е 19 години. Леките автомобили до 5 г. са под 3,5% , а над 10 години са почти 90 %.

Европейската Агенция за околна среда посочи България като една от държавите с най-мръсен въздух в Европа. Мръсният въздух превръща страната ни в едно от най-опасните места за живеене в света. Сред основните замърсители е и остарелия автомобилен парк. В същото време у нас на практика за автомобили, за които в европейските страни се въвеждат ограничение на движението на високоемисионни автомобили (Евро 4 и Евро 5), проектът на Закона дава преференции.

Това се казва в публикувано становище на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (ААП). От браншовата структура заявява още ,че в измененията в Закона за местните данъци и такси в частта за данъчно облагане на автомобилите заявява, че в нормативния акт, както и досега, е продължена порочната практика данъкът да се определя спрямо мощността на двигателя, като се умножава с коригиращ коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила.

"Това води до 2,3 пъти увеличаване на данъчното бреме за автомобили до 5 години. Резултатът е - колкото по-стар е автомобилът, толкова по-малък данък се дължи. Така нормата има обратен ефект и не стимулира покупките на по-икономични, по-екологични и технически по-безопасни автомобили", пишат още от Асоциацията.

Проучване на данъчно облагане на превозните средства в страните-членки на ЕС показва, че там не се прилага коригиращ коефициент, в зависимост от годината на производство, а се стимулират с данъчни облекчения автомобилите, които са с екологична категория, която се въвежда в годината на данъчното облагане.

В тази връзка браншовата организация предлага премахване на коефициента, зависещ от годината на производство на автомобила в имуществената компонента, тъй като той отново нарушава наложилия се в екологичното право принцип "замърсителят плаща". На практика в Закона този коригиращ коефициент се отнася само за леките и то по-нови коли, той не се прилага за всички останали превозни средства - тежкотоварни автомобили, автобуси, морски, въздушни.

"Не приемаме и необосновано завишената скала на размера на стойността на данъка според мощността на двигателя. Определените стойности в различните диапазони варират от 0,34 лв. до 6,30 лв. за киловат. Предлагаме да се определи една фиксирана стойност за 1 kw, която да се умножава по мощността на двигателя за всички автомобили", посочват от Асоциацията.

Според браншовата структура, съществен пропуск в Проекта на Закона е липсата на данъчно облекчиние за Plug-in хибриди. Тези автомобили никъде не фигурират като отделен клас. Те имат конструктивна възможност за автономно движение само на ток и за определен пробег между зарежданията се движат като чисти електромобили.

Накрая се прави извод, че направените промени в Закона увеличават минимално данъка на силно замърсяващите автомобили (с около 30 лева) и по-никакъв начин не способстват за решаването на така важните и необходими за всички нас промени, свързани с подобряване чистотата на въздуха и намаляване на жертвите по пътищата. Време е да си дадем ясна сметка за какво ще плащаме повече - за увеличаване бюджета на Здравната каса или за подобряване на средата, в която живеем.