КНСБ свика конференция с категоричния надслов "С тази данъчна система дотук?!", на която предложи по-висока ставка на плоския данък, но и необлагаем минимум, както и нови данъци. Президентът на синдиката Пламен Димитров представи по думите му "меню" за депутатите.

Пропорционалната система на данъчно облагане в размер на 10% не е успя да изпълни нито една от поставените задачи за последните 15 години, сред които намаляване на дела на "сивата икономика", увеличението на преките чуждестранни инвестиции, намаляване на неравенствата в българското общество, увеличаване на данъчните приходи като процент от брутния вътрешен продукт. Това заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров по време на конференцията на тема, предаде БТА. 

Самата структура на приходите от преки данъци също е несправедлива, отбеляза Димитров.

От КНСБ отбелязват, че събраните данъци от работещите са значително по-големи от тези, които бизнесът плаща.

От синдиката предлагат 15% данък върху доходите на физическите лица и необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата. КНСБ смята, че такава промяна ще доведе до положителен резултат за всички работещи, които получават доход до 2800 лв. Става въпрос за над 83% от всички осигурени лица, които реално ще бъдат нетни получатели на средства на годишна база, коментират от синдиката.

"Единствените, които няма да спечелят и ще е необходимо да се разделят с малка част от своя доход, са хората, които получават по-високи доходи (над 2800 лв.). Но дори и за тях загубата няма да бъде особено голяма, защото дори ако един човек се осигурява на 3000 лв., то той ще загуби за една година едва 146 лв., което прави по-малко от 14 лв. на месец. Тази стъпка ще донесе загуби за бюджета от 1,5 млрд. лв., но те ще бъдат компенсирани по линия на други данъчни промени, които КНСБ предлага." Това написа КНСБ в свое становище по проекта за бюджет'2023 на служебното правителство. 

Въвеждането на корпоративен данък в размер на 15% (размерът на корпоративния данък, средно за ЕС, през 2022 г., е 21,3%), възстановяване на намалените ставки на ДДС, данък "дивидент" в размер на 10% (от 5%) са други предложения на КНСБ.

Синдикатът изтъква, че така данъкът върху печалбата ще се изравни с минималния глобален данък, за да се спази принципът на равнопоставеност на икономическите субекти.

Сред искането е и въвеждане на "дигитален данък", от който, според конфедерацията, ефектът върху приходите в бюджета при ставка от три процента ще е до 400 млн. лв. Пламен Димитров каза, че това е един от елементите в предложението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за изменения в международната данъчна уредба.

КНСБ обяснява предложението си за този данък в становището си по проектобюджета.

България, като част от европейското семейство, се нуждае от стабилна данъчна рамка, която да е в крак с цифровите бизнес модели. Настоящите системи за корпоративно данъчно облагане в ЕС се основават на начисляването на корпоративната печалба, относима към всяка съответна юрисдикция. Данъчното облагане следва да се базира на това къде се създава стойността, което означава, че трябва да бъдат намерени универсални принципи за определяне на мястото, на създаване на стойност в условията на разрастващ се цифров пазар. Водеща идея в този механизъм е печалбите да бъдат регистрирани и да бъдат облагани там, където фирмите имат значително взаимодействие с потребителите посредством съответните цифрови канали, а не там, където са регистрирани по седалище.

Понастоящем 12 държави в ЕС са въвели този данък - Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Унгария, Италия, Латвия, Полша, Португалия, Словакия, Словения и Испания. Ставката варира от 1,5% (Полша) до 7,5% в Унгария, като най-често срещаната е 3%. Препоръката на ЕК е този данък да се прилага само за дружествата с общи годишни приходи от цял свят от 750 млн. евро и 50 млн. евро в рамките на ЕС за всяка година. Ако такъв данък се въведе в България, при ставка от 3%, очакваните приходи за бюджета биха били ок. 300 до 500 млн. лв., коментира синдикатът.

Данък върху финансовите трансакции също е сред предложенията на КНСБ, като този данък бъде равен на 0,1% при обмяната на акции и облигации и 0,01% за договори на дериватни инструменти, ако една от финансовите институции е в страна-членка на ЕС.

Това е едно меню, което предлагаме на депутатите като за възможности за различни дейности откъм приходната част на бюджета, каза Пламен Димитров.

Форумът се провежда в централата на синдиката и на него присъстваха заместник-министърът на финансите Александър Свраков, депутати и експерти от финансовата сфера.

Мнения от дискусията

Георги Ганев от парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) каза, че трябва внимателно да се обмисли 15% данък върху доходите на физически лица и необлагаем минимум. Пълно съгласие с възстановяване ставките на ДДС изрази Ганев. Той каза, че ПП-ДБ имат различна идея за данък "дивидент".

Росица Кирова от ГЕРБ-СДС отбеляза. че такава реформа изисква непопулярни мерки и за това трябва широк обществен дебат. Ирена Димова каза, че ПГ на ГЕРБ-СДС е против вдигането на данъка за бизнеса, като пред журналисти по-късно посочи, че такова увеличение по време на криза ще доведе до безработица и намаление на доходите.

Румен Гечев ("БСП за България") смята, че корпоративният данък трябва да се увеличи. Той изтъкна, че първите страни по конкурентоспособност са с най-високи данъци. Той защити прогресивното данъчно облагане.

Данъците имат своята трайност и идва момент, в който някои от тях трябва да бъдат променени, смята Георги Кадиев от "Левицата!". Той изрази подкрепа за възстановяване на намалените ставки на ДДС за някои продукти, като посочи, че това е била временна мярка.