COVID-19 може да направи Китай световен икономически лидер

Снимка: XINHUA/БТА

COVID-19 може да направи Китай световен икономически лидер

И какво е общото между кризите през 2008 и 2020 година

20:30 | 23 декември 2020 | Автор : Георги Вулов, 3е-news.net 285 14661 Снимка: XINHUA/БТА

През последните няколко седмици все повече анализатори сравняват двете световни кризи - през 2008 година и последната през 2020 година, предизвикана от пандемията Covid-19, която от здравословна се превърна в икономическа. Въпреки че двете кризи са различни, най-често задаваният въпрос е: кое е общото между тях? И отговорът винаги е един и същ: Китай.

След кризата преди 12 години Китай дърпаше глобалното икономическо възстановяване, същото се случва и днес. И сега, докато в Европа и САЩ въвеждат строги ограничения, за да се борят с новата вълна на вируса, възстановяването на икономиката на Китай набира скорост. "За съжаление на мнозина ще им е трудно, но трябва да преглътнат това горчиво хапче - особено в САЩ, където демонизацията на Китай е достигнала епични размери!" Изводът е на Стивън Роуч, анализатор на Project Syndicate.

Между "Уолстрийт" и рибния пазар в Ухан

Борсата на "Уолстрийт" беше епицентъра на кризата през 2008 г., а пандемията Сovid-19 започна на рибния пазар в Ухан. И в двата случая антикризисната стратегия на Китай се оказа много по-ефективна от американската. През петте години след началото на кризата от 2008 г. годишният растеж на БВП в Китай е средно 8.6% годишно. Нарастването беше по-ниско от бързия (но неустойчив) среден темп на растеж от 11.6% през предходните пет години (2003-2007). Въпреки това китайският ръст беше четири пъти по-висок от анемичния средногодишен темп на растеж от 2.1% на американската икономика през периода след кризата (2009-2012).

Напредъкът в борбата с пандемията в Китай показва, че е възможно де се види подобен резултат през следващите години. Данните за БВП за третото тримесечие на 2020 г. предполагат бързо връщане към растежа преди пандемията. Реалният ръст на БВП от 4.9% (на годишна база) за третото тримесечие 2020 г. все още не позволява да се оцени мащабът на икономическото възстановяване, започнало в Китай. Нека припомним, че през второто тримесечие бе отчетен ръст от 3.2 на сто след спад от 6.8% за първото тримесечие на 2020 г.

Ако този темп на нарастване се запази и през четвъртото тримесечие, както се очаква, китайската икономика ще изтрие загубите от първото и малко от второто тримесечия и в крайна сметка може да отчете годишен ръст над два процента, прогнозира също за Project Syndicate китайският икономист Юй Юндин, бивш директор на Института за световна икономика и политика към Китайската академия за обществени науки. Според него, това не е лошо във време за Китай, когато значителна част от света преживяват рецесия, предизвикана от пандемията. Но и предупреждава: Това не означава, че на Китай предстои спокойно плаване в бурните води на постпандемичния период.

В същото време нарастването на БВП на САЩ през третото тримесечие е с рекордните 33.4% (ревизирани на 22 декември от 33.1 на сто), но след рекорден срив от 31.4% и с още 5% спад през първото тримесечие. При новата вълна на заразата, вместо ръст, най-вероятно също ще бъде отчетен спад, въпреки одобрения спасителен пакет от 900 милиарда долара, голяма част от които ще отидат за пряко подпомагане на домакинствата.

По-важното, според Стивън Роуч, е

кой каква стратегия прилага,

от която зависи за колко време ще се възстанови съответната икономика. В стратегията си за борба с Сovid-19 Китай се възползва от опита си от 2008 г., когато страната защити финансовите си пазари от "токсичните ефекти" на ипотечната криза в САЩ. Тогава от самото начало беше поставена много ясна цел: справяне с източника на шока, а не със съпътстващите щети, които той причинява. Предоставените през 2008-2009 г. фискални стимули от 4 трилиона юана (596.4 милиарда долара) дадоха резултат, само защото Китай предприе решителни действия, за да изолира своите пазари от финансови вируси, преди да налее парите в икономиката.

Китай приложи аналогичен подход и сега: първо изолира гражданите от заразата с вируса с драконовски здравни мерки и едва след това - започна да прилага разумно парични и фискални мерки в подкрепа на икономиката след карантината. Този подход се различава много от предприетото в Америка и Европа, където след карантината дебатът беше главно за използването на парични и фискални мерки като основни инструменти за намаляване на натиска на пандемия върху икономиката, а не за дисциплиниращи здравни мерки за спиране на разпространението на вируса.

Всичко това илюстрира пълния контраст между китайската стратегия COVID-First (COVID на първо място) и американския подход на администрацията на Доналд Тръмп America First (Америка на първо място). В Китай, за разлика от САЩ, няма политическа и обществена съпротива срещу носенето на маски, социалното дистанциране и масовото тестване, които се превърнаха в задължителна норма през първата половина на 2020 година, в ерата на COVID-19.

Трета голяма вълна от заразата започна в САЩ, докато Китай продължава бързо и ефективно да контролира новите огнища. Например, в началото на есента около девет милиона жители на град Кингдао бяха тествани само за пет дни, където имаше сравнително малко огнище - разболяха се по-малко от 2000 души. В същото време президентът Тръмп представяше погрешно собствения си опит със заразата от COVID-19 като проява на смелост от американец, а не като предупреждение за това какво може да застраши страната.

Контрастът с икономическото възстановяване на Китай е поразителен

Човешката природа е еднаква навсякъде: страхът и предпазливостта продължават да съществуват дори в държави, където са действали драстични ограничителни мерки. За страни, които като САЩ не искат да се съсредоточат върху потискане на пандемията, дългата сянка на COVID-19 говори за постоянната заплаха от двойна рецесия. Точно такава е била американската рецесия в осем от последните 11 случая. И през 2008, и през 2009 година контрастът с възстановяването на Китай е поразителен.

Според анализ на британското списание The Economist, Китай е близо до завършване на възходящия си отскок по схемата на латинската буква V, и което е по-важно - този успех е лесно да се обясни. Китай е направил едно ключово нещо: почти напълно е потиснал коронавируса, което е позволило да се възстанови икономическата активност с малко ограничения. В момента училищата са напълно отворени, бизнесът работи, ресторантите са пълни с посетители, докато в Европа и САЩ налагат нови социални и икономически ограничения. Докато не започне масовото ваксиниране, за другите страни ще бъде трудно да постигнат същите резултати като в Китай, прогнозира The Economist.

За китайския икономист Юй Юндир потреблението и инвестициите са двата основни фактора за по-бързото или по-бавното възстановяване. В Китай има консенсус, че годишният темп на растеж на продажбите на дребно на потребителски стоки ще стане положителен едва в самия край на тази година, въпреки по-бързото възстановяване на потреблението на домакинствата. Въпреки това, темпът на растеж на крайното потребление ще бъде по-нисък спрямо края на 2019 г. Тогава продажбите на дребно нараснаха с 6.3%, докато потреблението на домакинствата отчита ръст от 8%.

През първите десет месеца на 2020 г. инвестициите в дълготрайни активи са нараснали с 1.8% (на годишна база). Този ръст се дължи главно на инвестициите в недвижими имоти, които са се повишили с 5.6% за същия период, но темповете на растеж на този вид инвестициите вече показват признаци на отслабване.

Освен това, инвестициите в производство, най-важният компонент на вложенията в дълготрайни активи, са намалели с 6.5% на годишна база през първите три тримесечия на 2020 г. Въпреки че през третото тримесечие тези темпове започнаха леко да се покачват, те все още са в отрицателната зона.

Китай трябва да похарчи повече

Според изчисленията на Министерството на финансите в Пекин, общите бюджетни приходи на Китай през 2020 г. ще бъдат приблизително 21 трилиона юана (3.208 трилиона долара), а бюджетният дефицит ще бъде приблизително 3.7 трилиона юана (565.36 млрд. долара), или около 3.6% от БВП.

През първите три тримесечия на 2020 г. китайското правителство намали общите бюджетни разходи с 1.9%, което се оценява като грешка. Но този спад бледнее на фона на 6.4% понижение на бюджетните приходи. Освен това, местните власти продължиха да увеличават разходите с помощта на държавни фондове, създадени за финансиране на инвестиционни проекти (на теория тези дългове трябва да бъдат изплатени за сметка на приходите от съответните инвестиционни проекти).

И за да покрият получения дефицит, местните власти емитираха собствени облигации за специални проекти, на обща стойност 3.75 трилиона юана (573 млрд. долара), но квотата им бързо се изчерпа. Централното правителство също вече е издало планираните държавни облигации от 3.76 трилиона юана (574.5 млрд. долара), както и облигации за подпомагане в борбата срещу COVID-19 на стойност 1 трилион юана (152.8 млрд. долара). Така на практика държавата е задлъжняла с 8.51 трилиона юана (1.3 трилиона долара), но усвояването на парите срещу Covid-19 започва от края на второто тримесечие, след като падна карантината, докато в САЩ едва в края на годината бяха одобрени 900 млрд. долара за подпомагане на икономиката в борбата с пандемията.

Това не означава, че Китай трябва да ограничи своите разходи. Напротив, за да преодолее възникващите проблеми, правителството е длъжно да повиши целевото ниво на дефицита и да започне да провежда по-експанзивна фискална политика, съветва икономистът Юй Юндин. Този подход, според него, ще създаде минимални рискове за Китай. Публичният дълг на страната възлиза на скромните 52.6% от БВП, а правителството все още има достатъчно възможности да издаде допълнителни облигации в подкрепа на инфраструктурни инвестиции, които стимулират икономическия растеж. В същото време дълговото бреме на САЩ е 92% от БВП на страната, а прогнозата на МВФ е през 2021 година да достигне 100% от БВП.

Като се добави към това успехът на Китай в борбата срещу COVID-19 и ще стане ясно, че няма съществена причина за притеснение от рязко покачване на инфлацията или влошаване на китайския бюджет в обозримо бъдеще. Освен това, както показа

провалът на политиките на строги икономии в редица страни

много по-сериозен риск за състоянието на китайския бюджет може да бъде отказът на правителството да похарчи повече, отколкото е похарчило досега.

И въпреки забавянето на потреблението и на инвестициите, както и липсата на крайно решения за размера на дълга, Китай има огромен шанс да стане икономически лидер на 2020 година, но дали ще задържи тази позиция и през следващите години, е въпрос, който е извън обхвата на макроикономическата политика. Според икономиста Юй Юндин, китайската икономика все още е изправена пред дълбоки структурни проблеми, които властите трябва да продължат да решават, ако искат икономиката да расте допълнително през следващите години и да запази шампионската си титла от отминаващата 2020 година.

ИЗБРАНО