17-11-2017 20-11-2018

Чуждите инвеститори пишат до Радев и Донев за равноправно отношение към всички в бизнеса

Всички пазарни субекти имат нужда от равноправно прилагане на норми и отношение от държавата, заявяват представители на чуждестранния бизнес у нас

Снимка: Istockphoto by Getty Images

Чуждите инвеститори пишат до Радев и Донев за равноправно отношение към всички в бизнеса

16:05 | 7 април 2023 34 5775 Снимка: Istockphoto by Getty Images

Представителите на чуждестранния бизнес в България подкрепят прилагането на санкции при установени нарушения на нормативната уредба от компетентните органи, както и действия за предотвратяване на непазарни практики, но са на мнение, че е необходимо да се акцентира и върху създадените предимства в отделните сектори в икономиката за различните групи потребители. В противен случай, според тях, се изпращат противоречиви сигнали и към местните, и към чуждестранните инвеститори.

Това става известно от отворено писмо-позиция до президента и до служебния премиер, подкрепена от Американската търговска камара в България, Българо-швейцарската търговска камара, Британско-българската бизнес асоциация, Българо-испанската търговска камара, Конфиндустрия България (Асоциацията на италианските индустриалци в България - б.р.), Френско-българската търговска и индустриална камара, Българо-румънската търговско-промишлена палата и Германо-българската индустриално-търговска камара, съобщи БТА.

Всички пазарни субекти имат нужда от равноправно прилагане на норми и отношение от страна на държавата, категорични са представителите на чуждестранния бизнес в България. И в това отношение: Безспорен е приносът на чуждестранните инвеститори и на българските фирми за развитието на българската икономика и на цялото общество, за създаването на реална добавена стойност.

Чуждестранният бизнес у нас отбелязва, че кумулирането на кризи - високи нива на инфлацията в България, войната в Украйна и енергийната криза, предполага единно действие за преодоляването им, а не противопоставяне между правителството и бизнеса, създавайки впечатления за административен натиск.

Деловите среди напомнят, че винаги са настоявали за прилагането на прозрачни и честни практики спрямо чуждестранните инвеститори в България.

Смятаме, че за България е стратегически важно поддържането на благоприятен бизнес климат, за да продължи устойчивото икономическо развитие на страната и тя да бъде атрактивно място за бъдещи инвестиции, се посочва в писмото-позиция.

Припомняме, че на 31 март десет двустранни търговски камари (горепосочените плюс Унгаро-българската стопанска камара и Шведско-българската търговка камара) поискаха облекчаване на процедурите по регистрация. С обща позиция те подкрепиха предложението на Висшия адвокатски съвет до министъра на правосъдието Крум Зарков за промени в наредбата за Търговския регистър, а именно премахване на задължителната към момента процедура по откриване на специална набирателна сметка, необходима за внасянето на дружествения капитал, изискване, предвидено само в нашето законодателство и което чуждестранният бизнес определи в позицията си като "сериозен проблем".

Смятаме, че за България е стратегически важно поддържането на благоприятен бизнес климат, за да продължи устойчивото икономическото развитие на страната и тя да бъде атрактивно място за бъдещи инвестиции, се казва в заключение на писмото до президента и служебния премиер.

А ето и цялото писмо, което препечатваме от "24 часа".

ОТВОРЕНО ПИСМО

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Двустранните индустриално-търговски камари са първият и основен партньор на представителите на съответните икономики и една от основните им цели е да представляват и защитават икономическите интереси на своите членове. За тях е важно да подкрепят тези фирми членове, които укрепват и развиват българската икономика, помагайки за подобряване на инвестиционния климат в страната, за задълбочаване на двустранните икономически отношения и за стимулиране на положителни процеси на промяна с цел формиране на устойчиво бъдеще.

Като ориентирана към бъдещето и отговорна икономическа общност ние се чувстваме задължени да се ангажираме за напредъка в страната. В тази връзка се обявяваме за отстояване на принципите на пазарната икономика и на свободната конкуренция. Изразявали сме нееднократно и нашата подкрепа за възможно най-бързото присъединяване на България към Шенгенското пространство и за въвеждането на еврото като парична единица в България.

Отчитайки стремежа на държавните институции за създаване на условия за траен икономически растеж в Република България и поставянето на цели, които водят към конкурентоспособна икономика с висока добавена стойност, както и желанието им за развитие на хармонично взаимодействие между правителството, независимите контролни органи и бизнеса, винаги сме настоявали за прилагането на прозрачни и честни практики спрямо чуждестранните инвеститори в България.

Всички пазарни субекти имат нужда от равноправно прилагане на норми и отношение от страна на държавата. Безспорен е приносът на чуждестранните инвеститори и на българските фирми за развитието на българската икономика и на цялото общество, за създаването на реална добавена стойност. Той се изразява в социален ангажимент под формата на подпомагане на местните общности, постигане на цели за климатична неутралност в унисон с изискванията на Зелената сделка, както и за въвеждането на европейски работодателски практики и пренасяне на вътрешнофирмена култура, стимулиране на българското производство, осигуряване на достъп на български производители до западноевропейски пазари и др.

Подкрепяме прилагането на санкции при установени нарушения на нормативната уредба от компетентните органи, както и действия за предотвратяване на непазарни практики, но сме на мнение, че е необходимо да се акцентира и върху създадените предимства в отделните сектори в икономиката за различните групи потребители, защото в противен случай се изпращат противоречиви сигнали и към местните, и към чуждестранните инвеститори. Кумулирането на кризи - високи нива на инфлацията в България, войната в Украйна и енергийната криза предполага единно действие за преодоляването им, а не противопоставяне между правителството и бизнеса, създавайки впечатления за административен натиск.

ИЗБРАНО