В Европа в следващите 5 години ще се промени драстично структурата на пазара на труда като 23% от работните места ще бъдат закрити. До 2027 г. 42% от бизнес задачите в индустриалните предприятия ще се изпълняват от машини. Най-осезаем недостиг се очертава на специалисти в областта на анaлиза нa дaнни и oблaчни ycлyги, изĸycтвeния интeлeĸт и мaшиннoто oбyчeниe, дигитaлния мapĸeтинг, автoмaтизaцията нa пpoцecитe, информационната cигypнocт, блoĸчeйн пpoгpaмиpaнeто и Интepнeт нa нeщaтa. (IoT)

Снимка: ВУТП

Тези данни сподели проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи, което беше организатор и домакин на международния форум "Иновативно образование и професии на бъдещето".

Проф.Темелкова изтъкна и важни глобални мегатенденции, начертани от Световната банка:

  • под напора на автоматизацията, цифровизацията, изменението на климата над 1,1 милиарда работни места ще претърпят трансформация през следващото десетилетие;
  • глобалната икономика би спечелила около 6,5 трилиона щатски долара през следващите 7 години ако се надграждат уменията на работниците, а това е около 6% от глобалния БВП;
  • държавите обаче инвестират общо по-малко от 0,5 процента от глобалния брутен вътрешен продукт в обучението през целия живот

Снимка: ВУТП

"Необходим ни е финансов ресурс, за да можем да въвеждаме иновациите, и да изграждаме необходимите ни специалисти. Инвестициите от големите компании, с които си сътрудничим с преподаватели от практиката, приложни изследвания, лаборатории и софтуер, достигат половин милион лева годишно, а от държавата получаваме по 70 000 лева, отбеляза още проф. Темелкова.

За да подготвим новото поколение за професиите на бъдещето е важно сътрудничеството между академичните среди и бизнеса, каза при откриването на форума Мария Габриел, вицепремиер и министър на външните работи. Тя изтъкна необходимостта повече българските университети да се присъединят към "Европейската мрежа за иновативни университети", да се насърчи сътрудничеството на регионите, местния бизнес и университетите, както и важната роля на иновациите във външната политика, като пример за това са споразуменията за сътрудничество на министерството на външните работи с все повече висши училища у нас.

Прогнозите: В бъдеще няма да се сменят работни места, а професии

Снимка: ВУТП

Прогнозите са, че днешните ученици няма да сменят просто работни места, а три пъти в живота си ще сменят професиите, изтъкна Красимир Вълчев, председател на парламентарната комисия по образование и наука.

По думите му не може да се каже какви ще бъдат професиите след 20 години, но може да се предвиди, че по-важни ще бъдат интердисциплинарните специалности, защото висококвалифицираните тесни специалисти могат да бъдат заменени в бъдеще от изкуствения интелект. Вълчев изтъкна още две важни прогнози: по-трудно ще бъдат заменяни професиите, свързани с хора и грижа за човека, затова освен дигиталните, изключително важни ще бъдат хуманитарните и социално-емоционалните умения. И не на последно място- в дигиталния свят ще бъде нужно не просто да бъдем ползватели, но и създатели, а това изисква да се развива креативност чрез хуманитарни, комуникативни качества и концентрация.

Парадоксът обаче е, че колкото повече малките деца боравят с електронни устройства, толкова повече губят умението си за концентрация.Затова е необходимо в ранна възраст да скрием електронните устройствата, за да станат впоследствие младите добри дигитални създатели, допълни Вълчев.

Снимка: ВУТП

Някои професии ще отпаднат, заради навлизането на изкуственият интелект. Университетите вече няма да са мястото, където се усвояват знания, а ще бъдат мястото, където студентите усвояват умението да създават иновации и да се научават да разрешават проблеми. Трябва да има платформа за сътрудничество между държавата и бизнеса, както и задвижването на проекти с добавена стойност за обществото, където студентите да работят в екип и създават иновации, допълни от своя страна Тери Ли, генерален мениджър на Хуауей България.

Интердисциплинарност и дуален подход във висшето образование

Снимка: ВУТП

Дигиталните технологии ще определят нашето бъдеще, а дигиталната хирургия - едно своеобразно съчетание между естествения и изкуствения интелект е бъдещето и вече настояще на съвременната медицина. За пример мога да дам лабораторията ни по телепатология в Медицинския университет в Плевен, която дава възможност за високотехнологични специализирани консултации в страната и чужбина, а другата ни лаборатория дава възможност за използване на виртуална реалност по време на хирургически интервенции, подчерта значимостта за интердисциплинаростта в образованието проф.д.м.н. Славчо Томов - "бащата" на телемедицината в България, от Медицински Университет Плевен.

Снимка: ВУТП

В началото на 2024 година предстои старт на проект за апробиране на дуалния подход във висшето образование, съобщи на форума Наталия Митева, зам-министър на образованието и науката. Ще се апробират магистърски и бакалавърски програми в специалности от техническите и инженерни науки и някой от социалните дейности. Министерството на образованието изготви насоки за използване на изкуствения интелект в образователната система с фокус върху средното образование, но те лесно може да се адаптират и за висшето. В момента свикваме работна група за дигитализация в широк състав с цел одобряване на тези насоки, допълни Митева.

Налице е спешна нужда от смислени реформи в българското висше образование и професионалните практики, като се акцентира върху иновациите, допълни още проф.Темелкова. Тя подчерта все по-належащата нужда от интердисциплинарност в българското висше образование, тъй като на пазара на труда се търсят по-скоро специалисти, които обединяват знания, умения и компетенции от различни научни области, както и важността на взаимодействието между "висше образование - наука - бизнес - практика".

Част от тях вече са успешно приложени във Висшето училище по телекомуникации и пощи и затова е едно от най-търсените в чужбина висши училища в областта на комуникационната и компютърната техника. Университетът има уникален образователен профил със специалности без аналог в друго българско висше училище, уникални хибридни специалности с други университети, множество практики и стажове в реална производствена и бизнес среда и симбиоза между управленски, юридически и инженерни дисциплини.

Снимка: ВУТП

В областта на образованието са ключови три неща. Първото е мотивацията на преподавателите не само да преподават, но и да се развиват. Тази мотивация идва естествено със заплащането. Също така смятам, че трябва да се стимулира бизнеса, защото той подпомага образованието наистина на добра воля. Но далеч по добра политика може да има по отношение на стимули, от гледна точка на данъчни облекчения и други възможности, когато бизнесът влага средства в образованието. И на трето място е насърчаването и стимулирането на младите хората да изучават толкова важните за развитието ни инженерни науки, каза Андреана Атанасова от Алианц на технологичните индустрии.

Образование и технологии - ръка за ръка

Образованието трябва да следва и реагира на бързите технологични промени. Все по-голям брой работни места ще изискват знания и умения както на управленско, така и на техническо ниво, изтъкна в лекцията си на форума Проф. Ханес Рафаседер - Президент на EURASHE (Европейска асоциация на професионалните висши училища), на която ВУТП е дългогодишен член.

В Европа има застаряващо население, което ще работи по-дълго от предишните поколения. Наред с технологичните промени, тези демографски промени ще изискват по-широк набор от компетенции и работната сила ще трябва непрекъснато да се повишава и преквалифицира, допълни проф.Рафаседер.

Киберсигурност и кибератаки

Снимка: ВУТП

Имайки предвид стремителното развитие на технологиите и дигитализацията, се повишава и риска от кибератаки. Държавите, които нямат съответното ниво на киберсигурност ще бъдат принудени да забавят процеса на дигитализацията си и това ще ги извади от синхрон с другите държави и ще ги направи неконкурентноспособни. Това предполага нарастването на необходимостта от кибер специалисти с всяка изминала година, а те могат да бъдат осигурени с качествено и правилно структурирано образование, подчерта Владимир Бронфенбренер, председател на Българската академия по сигурност.

Той допълни, че има недостиг на кадри в областта на киберсигурността. Тя е не е само процес на защита, но и индустрия. Има нужда от съответното високо ниво на образованието, допълни Бронфенбренер.

 

Снимка: ВУТП

В сферата на образованието още участваме в разработката на учебни планове, развитие на STEM програмите, както и за изграждане на лаборатории за киберсигурност, каза Николай Йорданов - Изпълнителен директор на фирма КОНТРАКС АД, която си партнира с Висшето училище по телекомуникации и пощи.

През последните години по темата иновативно образование ние реализирахме един проект наречен "Стратос", който е финансиран по Националния иновационен фонд. Проектът представлява платформа за управление на ресурсите и предоставя не готово съдържание, а необходимите IT ресурси за научни разработки и експерименти с необходимите процесорни ядра, дисково пространство, оперативна памет, сървъри, операционни системи, контейнеризация и други. Тези елементи обикновено са скъпа инвестиция за всяко учебно заведение, а тази платформа позволява достъп до тях само през браузър, обясни Йорданов.

Като правоприемник на най-старото специализирано държавно телеграфо-пощенско училище, създадено през 1881 година с указ на княз Александър Батемберг, Висшето училище по телекомуникации и пощи днес е сред образователните институции в страната, които формират мнение и генерират иновативни идеи в българското образователно пространство. Потвърждение за това са множеството форуми, които организират и които са посещавани от представители на политическия, обществения и бизнес сектора от България и от чужбина, включително и от посланиците на едни от най-големите в света или стратегически в региона държави като САЩ, Германия, Франция, Италия, Русия, Мароко, Турция, Азербайджан, Македония.