Българската стопанска камара (БСК) внесе в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) становищата си по проектите на закони за бюджетите на Република България, Националната здравноосигурителна каса и Държавното обществено осигуряване за 2025 г. Предстои НСТС да обсъди трите проектобюджета на свое заседание на 24 февруари 2025 г. 

В свое съобщение БСК отбеляза, че подкрепя с резерви проекта за държавен бюджет, като го прави "предвид необходимостта от приемане на редовен бюджет, отговарящ на критериите за членство на България в Еврозоната".

Стопанската камара детайлно изрежда с какво е съгласна и с какво не.

БСК подкрепя:

  • Стремежа към фискална консолидация и поддържане на разходите по КФП в рамките на до 40%;
  • Ограничаването на бюджетното салдо до 3% дефицит;
  • Запазването на данъчно-осигурителния модел и размерите на преките и косвените данъци;
  • Предложените мерки за изсветляване на икономиката;
  • Въвеждането в ЗДДС на облекчени специални режими за малки предприятия; Ревизираните разпоредби относно предварителна регистрация по ЗДДС при извършване на облагаеми доставки, свързани със земя и сгради;
  • Преразгледания размер на увеличение на разходите за персонал в администрацията от 10% на 5%;
  • Запазването на възприетия подход за по-голяма прозрачност на разходната част чрез посочване на конкретни инвестиционни проекти, което е стъпка към преминаване към програмен формат на бюджетиране.

БСК не подкрепя:

  • Предвиденото повишаване на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" с 1 пр.п. от 1.01.2027 г. и с 2 пр.п. от 1.01.2028 г., без сектор отбрана;
  • Планираното увеличение на максималния осигурителен доход от 3750 лв. на 4130 лв.;
  • Предложението за намаляване на прага за регистрация по ЗДДС от 166 хил. лв. на 100 хил. лева, считано от 01.04.2025 г.;
  • Предложението за въвеждане на годишна вноска за концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства, в допълнение към дължимите плащания по сключените концесионни договори;
  • Рязкото увеличение на заплатите в сектор "Отбрана и сигурност" в размер на 2,149 млрд. лева;
  • Въвеждането на стандартен одитен файл за данъчни цели (SAF-T), който представлява значителна административна тежест за бизнеса;
  • Вменяването на допълнителни задължения за предприятията, извършващи транспортна, спедиторска и логистична дейност, чрез промени в Закона за акцизите и данъчните складове.

БСК изразява загриженост за предвижданото скоростно нарастване на дълга с 39 млрд. лева за разглеждания четиригодишен период - от 48.8 млрд. лева за 2024 г. до 87.8 млрд. лв. в края на 2028 г., с което дългът на сектор "Държавно управление" през 2028 г. ще достигне 35,6% от БВП (ръст от 11.4 пр.п), без ясни индикации, че тези средства ще бъдат насочени към публични инвестиции с дългосрочен ефект, вместо към финансиране на текущи разходи.

БСК предупреждава, че:

  • Предвиденото съществено увеличение на постъпленията от косвени данъци за 2025 г. в размер на 27,3% (спрямо предварителния отчет за 2024 г.), дължащо се основно на ръст на приходите от ДДС с 33.6%, е възможно да постави под риск изпълнението на приходната част на бюджета;
  • Предложените разходни политики не кореспондират с устойчиви дългосрочни приходни мерки и следва да се търсят подходи за отлагане на резките повишения на доходите;
  • Предложените приходни мерки, свързани с възстановяване на ставката по ЗДДС за брашно и хляб, и за доставките на ресторантьорските и кетъринг услуги, повишаването на акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия, както и въвеждането на годишна вноска за 2025 г. в допълнение към концесионното плащане за добива на подземни богатства създават проинфлационни предпоставки, които могат да доведат до ценови натиск.
ИЗБРАНО