17-11-2017 20-11-2018

Браншът се обяви против промените в застраховките и категоризацията на имотите в Airbnb и Booking.com

Имотите за краткосрочно настаняване, които се предлагат чрез електронните платформи като Airbnb и Booking, да са с категория, предложиха Менда Стоянова и Валери Симеонов

Снимка: БТА

Браншът се обяви против промените в застраховките и категоризацията на имотите в Airbnb и Booking.com

14:21 | 26 ноември 2019 | Редактор : Георги Брандийски 0 1238 Снимка: БТА

Туристическият бранш остро реагира срещу готвените промени в Закона за туризма, които според тях са във вреда на бизнеса им. Основните проблеми са свързани с лимита на застраховката "отговорност на туроператора" и предложението за категоризиране на имотите, регистрирани в онлайн платформите за туристически резервации.

Председателят на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти /АБТТА/ Даниела Стоева заяви на пресконференция в БТА, че според организацията така съществуващата нормативна уредба и действаща застраховка "отговорност на туроператора" с разписаните по закон застрахователни лимити изпълнява напълно функцията си и осигурява адекватна защита на туристите, ползващи пакетни пътувания.

Според организацията основният довод, за да се повдигне от Министерството на туризма тази тема, е големият брой туроператори, които са застраховани на минимален лимит на застраховка - 1154 /цитирани от министерството по време на заседанието на Националния съвет по туризъм/. Според Асоциацията Министерството не е направило достатъчно задълбочен анализ защо е такъв броят на застраховките на минимален лимит. Според организацията това се обуславя от факта, че голяма част от тези туроператори работят в областта на входящия туризъм - те не продават пакети на крайни клиенти, и няма необходимост от сключване на застраховка "отговорност на туроператора", която е насочена единствено в полза на потребителя. Стоева напомни, че именно тези туроператори генерират приходите от туризъм в България и бройката туристи - посетители, която, по данни на статистиката, всяка година нараства и затова според Асоциацията тази мярка би нанесла удар по този бизнес.

Друг аргумент на Асоциацията е свързан с това, че българският потребител е много добре защитен. Според нашето законодателството ние застраховаме от порядъка на 50 на сто от оборота, генериран от туристическите пакети, докато в останалите европейски страни нормално се застраховат между 10 и 30 на сто от този оборот, каза Даниела Стоева. От организацията смятат, че е нужно вниманието да се насочи върху контрола и мониторинга върху декларираните обороти. Застрахователните прагове се определят на база деклариран оборот и застрахователите би трябвало да осигурят по-сериозен контрол, ако се смята, че има туроператори, които не декларират оборота, който генерират, и така не осигуряват достатъчно добра защита на потребителите, коментира Даниела Стоева и допълни, че е най- лесно винаги да се вдигат лимитите и застраховките.

Стоева смята, че би трябвало да се обърне внимание върху проблема за неравнопоставеността при защитеността на потребители по отношение на туристическите пакети и ползването на единични туристически услуги - по-специално авиационните. При фалит на авиокомпания потребителят не е защитен за сумите, които е платил, каза Стоева.

Ирина Найденова, член на УС на Асоциацията, заяви, че не са проблем праговете, а моментът на задействане на застраховката. В законодателството не е много детайлизирано каква точно е тази застраховка - за фалит или за неплатежоспособност, и това трябва да се доработи в законодателството, да се детайлизира моментът на задействане на тази застраховка, каза Найденова и изтъкна, че всеки трябва да носи своята отговорност - контролните органи и застрахователите.

Димитър Попов, също член на УС, отбеляза, че нищо не пречи, ако има нормативни промени, те да бъдат в посока доближаване на функциите на застрахователя с тези на гаранционния фонд. Той цитира данни, според които в България над 3000 са регистрираните туроператори и турагенти, като те внасят всяка година 10 - 14 млн. лева приходи към застрахователите. От 2011 г. досега застрахователите са прибрали над 80 млн. лева, а изплатените суми са максимум 5 млн.лева, каза Попов и попита какво се случва с тези средства. При такива приходи на застрахователите, ние да не можем да намерим начин, по който потребителят да бъде защитен на сто процента, както това става чрез гаранционен фонд, коментира Димитър Попов.

На 14 ноември ресорната парламентарна комисия подкрепи промените в Закона за туризма, внесен от Министерския съвет, за първо гласуване. Тогава министърът на туризма Николина Ангелкова заяви по време на заседанието на комисията, че е важно да се обсъди и минималният праг на задължителната застраховка "отговорност на туроператора". От 3500 вписани туроператори и туристически агенти в Националния туристически регистър над 1800 са с минимална застраховка от 25 000 лева, която по никакъв начин не би покрила претенциите на ползвателите и със сигурност би следвало да се помисли в тази посока, заяви министърът. Тя допълни, че е важно да се обмисли като критерий възможността, свързана с оборота на съответните туроператори и туристически агенти. Целта е максимално да се гарантират правата на потребителите, каза по време на заседанието на парламентарната комисия министърът.

Същевременно ръководството на АБТТА предупреди, че трябва да се подхожда внимателно при въвеждането на регулации в българския туристически пазар, който според организацията е свръхрегулиран. Асоциацията реагира на предложенията за въвеждане на категоризация за имотите, регистрирани в онлайн платформите за туристически резервации като Airbnb и Booking, внесени от председателя на бюджетната парламентарна комисия Менда Стоянова /ГЕРБ/ и от съпредседателя на "Обединени патриоти" Валери Симеонов

Даниела Стоева заяви, че безспорно всеки, който генерира доходи под една или друга форма, трябва да плаща данъците за това и да издава съответните финансови документи. Същевременно тя изтъкна, че формата на този вид настаняване е друг тип туризъм, който съществува в Европа и като цяло по света, и това е предпоставка да идват повече туристи в България - по-конкретно в градовете, и в този смисъл трябва да се подхожда внимателно по отношение на това да се вкарва всичко в определени регулации. Смятам, че нашият пазар - особено туристическият, е свръхрегулиран, допълни тя.

Даниела Стоева изтъкна още, че Законът за туризма всяка година се допълва, като непрекъснато се вкарва нов бизнес в регулация. Тя заяви, че като Асоциация организацията не смята, че това би трябвало да влиза в най-строгата форма на регулация.

Тази промяна се прави стратегически в този момент, за да може евентуално да мине по-бързо. Добре видяхме, че туризмът ни не е в най-добре развиващото се положение в настоящия момент, видяхме, че имахме много предизвикателен летен сезон и сега не е моментът, в който да слагаме още регулации, за да може да го досъсипем и определено да влошим ситуацията, коментира по БНР главният експерт в Института за анализи и оценки в туризма Константин Занков. Според него промените са "доста сурови" в настоящия си вид. Те могат да ограничат много сайтове да работят в България.

Занков е категоричен, че една категоризация не е инструментът, който ще повиши плащането на данъци.

"Държавата трябва да създава стимули за развитието на българския туризъм, а не рестрикции и регулации. Това не е пътят, по който трябва да развиваме нашия туризъм", изказа мнението си експертът.