БНБ очаква в близките месеци повишение на БВП на страната до нивата отпреди пандемията

През четвъртото тримесечие на 2021 г. в БНБ очакват инфлацията да продължи да се повишава

Снимка: iStock by Getty Images

БНБ очаква в близките месеци повишение на БВП на страната до нивата отпреди пандемията

През четвъртото тримесечие на 2021 г. в БНБ очакват инфлацията да продължи да се повишава

13:42 | 4 декември 2021 | Редактор : Калина Петрова 3 751 Снимка: iStock by Getty Images

Българската народна банка очаква в близките месеци повишение на БВП на страната до нивата отпреди пандемията. Прогнозата е записана в редовния тримесечен "Икономически преглед" на БНБ, съобщи БТА.

През четвъртото тримесечие на 2021 г. и първото тримесечие на 2022 г. Българската народна банка очаква външното търсене на български стоки и услуги да отчете на годишна база значителен растеж в съответствие с международната конюнктура, както и поради ефект от ниската база през съответните периоди на предходната и на текущата година.

Основно допускане на експертите на БНБ при изготвянето на прогнозата, свързано с развитието на пандемията от COVID-19, е, че негативните макроикономически ефекти от противоепидемичните мерки в страните от еврозоната ще са ограничени поради постепенното адаптиране на поведението на икономическите агенти към тях.

През първите седем месеца на 2021 г. се отчита свиване на излишъка по общото салдо на текущата и капиталовата сметка на България спрямо същия период на 2020 г. главно в резултат на по-големия дефицит по търговския баланс и по статията "първичен доход, нето". През четвъртото тримесечие на 2021 г. и първото тримесечие на 2022 г. БНБ очаква излишъкът по общото салдо на текущата и капиталовата сметка в процент от БВП да се повиши спрямо края на 2020 г. Основно влияние за това ще имат увеличението на излишъка при търговията с "други услуги", при които се прогнозира продължаване на наблюдаваната от началото на годината тенденция, както и очакваните по-високи нетни приходи от услуги, свързани с пътувания.

През първите осем месеца на годината депозитите на неправителствения сектор в банковата система продължиха да нарастват със сравнително високи темпове, за което допринесоха ускореното нарастване на доходите от труд и продължаващото поддържане от домакинствата на спестявания с предпазен мотив, както и все още ограничената инвестиционна активност на фирмите. От март годишният растеж на кредита за частния сектор следваше тенденция към плавно ускоряване най-вече под влияние на силната възходяща динамика при кредита за домакинства, пише в анализа на БНБ. Експертите на Централната банка очакват в близките месеци растежът на депозитите на неправителствения сектор слабо да се забави в съответствие с прогнозираното нарастване на частното потребление. Предвижданото постепенно възстановяване на инвестиционната активност, положителните перспективи за пазара на жилища и запазващите се ниски нива на лихвените проценти ще благоприятстват растежа на кредита за частния сектор, пише в анализа.

През второто тримесечие на 2021 г. БВП на България в реално изражение се понижи с 0,3 процента на верижна база, въпреки че приносът на отделните подкомпоненти предполагаше засилване на икономическата активност на верижна база, пише още в анализа.

Според сезонно изгладените от НСИ данни частното потребление и нетният износ на стоки и услуги имаха положителен принос за растежа на икономическата активност през тримесечието, което беше само частично компенсирано от понижение на правителственото потребление и инвестициите в основен капитал.

При брутната добавена стойност се наблюдаваше сходна динамика, като общо за икономиката на верижна база тя отчете спад през второто тримесечие на 2021 г., докато във всички основни сектори на икономическа дейност (селско стопанство, индустрия и услуги) се наблюдаваше увеличение на добавената стойност. През второто тримесечие условията на пазара на труда се подобриха, като беше отчетено нарастване на заетостта на тримесечна база, понижение на равнището на безработица, както и повишение на номиналната компенсация на наетите, отчитат в БНБ.

Конюнктурните индикатори през третото тримесечие на 2021 г. дават индикация за задържане на икономическата активност на нива, близки до отчетените през второто тримесечие на годината. При реализиране на допускането, че започналото от август 2021 г. усложняване на епидемичната обстановка в България ще бъде овладяно чрез прилагането на мерки, които ще имат ограничен ефект върху икономическата активност, през четвъртото тримесечие на 2021 г. и първото тримесечие на 2022 г. в БНБ очакват реалният БВП да се повиши и да достигне равнището си отпреди пандемията от COVID-19.

Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени /ХИПЦ/, продължи да се ускорява и възлезе на 4 на сто през септември 2021 г. (0 процента през декември 2020 г.). Енергийните продукти (без тези с административно определяни цени) и храните имаха най-висок положителен принос за общата инфлация през септември в условията на значително покачване на годишна база на цените на основни суровини на международните пазари. Базисната инфлация също се ускори в условията на растеж на крайните потребителски разходи на домакинствата и по-високи производствени разходи на фирмите. Административно определяните цени продължиха да допринасят за общата инфлация, което се дължеше главно на утвърдените от Комисията за енергийно и водно регулиране по-високи цени на електроенергията, топлинната енергия и газообразните горива.

През четвъртото тримесечие на 2021 г. в БНБ очакват инфлацията да продължи да се повишава, след което растежът на ХИПЦ да се забави в началото на 2022 г. в съответствие с техническите допускания за по-слабо поскъпване на годишна база на храните и на петролните продукти на международните пазари спрямо съответния период на 2021 г. Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията се оценяват като ориентирани към по-силно нарастване на цените от заложеното в базисния сценарий и произтичат главно от възможността да се запази възходящата тенденция при цените на електроенергията, природния газ и други основни суровини. Допълнителен риск за реализиране на по-висока от прогнозираната инфлация произтича от вероятността фирмите да предприемат увеличения на заплатите на служителите като индексация спрямо ускореното нарастване на потребителските цени и да пренесат това увеличение в крайните цени, в резултат на което ефектите от текущото засилване на инфлацията да бъдат по-продължителни във времето, пише в анализа.

ИЗБРАНО