Европа не бива да се движи на няколко скорости, а индустрията трябва да бъде конкурентоспособна в условията на политиките за декарбонизация. Това е основното мнение, около което се обедини българският едър бизнес по време на експертната дискусия "Докладът "Драги" - новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България". Събитието е първи по рода си експертен разговор с представители на правителството и българския бизнес, организиран от платформата за диалог Green Transition Forum и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), който се проведе в столичния хотел "Хаят Реджънси" (Hyatt Regency).

Оказва се, че бизнесът отдавна алармира за проблемите на предприятията, за които става дума в докладът Драги. Именно политиките на Европейската зелена сделка, регулациите и липсата на държавна подкрепа в случая се оказват сериозното препятствие пред бизнеса у нас. Но както зелените политики са бреме, така и компаниите работят усилено за декарбонизация на своите производства, а електрификацията им ще бъде ключова в бъдеще. Разбира се, електроенергията ще идва основно от беземисионни източници, а във ВЕИ сектора отново има сблъсък между регулациите и инвестиционните намерения.

CO2 емисиите остават препъникамъка пред тежката индустрия

Циментовата индустрията в момента бива ощетена от несигурността у нас, макар че точно в този сектор процесите по декарбонизация започнаха преди 20 години. Това обясни Константин Божинов Ръководител на проект ANRAV, Хайделберг Материали Девня. По думите му този сектор може технически да намали емисиите с около 30%, но останала част от CO2 идва от процесите на производство и там е прекалено трудно тяхното ограничаване. Заради това компанията се фокусира върху технологии за съхранение на въглеродните емисии тип carbon capture. Самото преосмисляне на индустриалните процеси в циментовия сектор води до сериозни капиталови разходи, припомни още Божинов. Той припомни, че стратегията на "Хайделберг" предвижда ограничаване с 47% на CO2 емисиите на до 2030 г. спрямо нивата им през 1990 г. Друга цел на дружеството е до няколко години половината от приходите да бъдат от зелени продукти. Божинов припомни, че на глобалната сцена циментът формира 9% от глобалните вредни емисии. Цялата индустрия сега е съсредоточена сега да търси варианти за справяне с предизвикателствата на декарбонизацията.

Константин Божинов Ръководител на проект ANRAV, Хайделберг Материали Девня

Снимка: "Булфото"

Според него докладът на Драги категорично показва, че има диспропорция в икономическото развитие. Експертът припомни, че циментовото производство у нас и в Европа не е конкурентоспособно. За пример той даде, че близо 35% от цимента у нас идва от Турция и този проблем трябва да бъде решен. В същото време иновациите на Европа се случват прекалено бавно, а у нас липсва подкрепа на държавата към циментовото производство.

Нелеко е положението и в друг сектор на тежката индустрия - неорганичната химия. Там основните производства у нас са фокусирани в района около Девня, а за да работят има трябват огромни количества топлина. За съжаление в никоя стратегия, план или европейска политика у нас не е предвидена подкрепа за подобно производство. В същото време именно химията е в основната на декарбонизацията на Европа. Тези предприятия са оставени на произвола на съдбата, а е нужна подкрепа, обясни Теодора Борисова, мениджър "Комуникация и връзки с инвеститорите" в Солвей Соди. Тя бе категорична, че в България индустрията не е приоритет, няма предвидени средства за компаниите в Плана за възстановяване, дружествата не могат да разчитат на средства и по Модернизационния фонд. В момента няма субсидии и грантове за индустрията, които да подпомагат фирмите в процеса на декарбонизация, категорична бе Борисова. В същото време големите индустриални страни от Западна Европа подкрепят своите производства с огромни обеми от средства. В момента в България е много трудно да се правят стратегии, планове, да се подсигурят инвестиции, щом на всеки няколко месеца се сменят правителства, категорична бе Борисова.

Теодора Борисова, мениджър "Комуникация и връзки с инвеститорите" в Солвей Соди

Снимка: "Булфото"

Докладът на Марио Драги: Царят е гол, няма отстъпление от зелените политики

На обратното мнение пък е бившият министър на екологията Юлиан Попов, според когото през последните няколко години именно бизнесът е водещият фактор в развитието на България. Индустрията продължава да се развива добре в момента независимо от липсата на правителство, смята Попов.

Според него докладът на Марио Драги не казва нищо ново, освен това, което знаем: "че царят е гол". Ключов момент е, че в самия доклад липсва цяла Източна Европа, а това е сериозен проблем. За този въпрос - за "западноцентриския модел" на доклада Драги говори на форума и Сергей Станишев. Самата Източна Европа има своите конкурентни предимства, които не са отчетени в този доклад и това е например "работната ръка", заяви още Попов. Докладът на Драги говори за намаляване на бюрокрацията и да има ефективни регулации.

В същото време е ясно, че в Европа няма да има отстъпление от зелените политики в следващите години. Инвестициите на света са насочени към нови технологии и декарбонизация, категоричен бе той. Той изпрати апел към бизнеса да подготвят своята визия за индустриална стратегия и тя да бъде предложена пред следващото правителство.

Бившият министър на екологията Юлиан Попов

Снимка: "Булфото"

Регулации "на пауза" и правилни стимули за бизнеса

В момента са нужни правилните стимули за подкрепа на компаниите и те да въвеждат нови технологии. Не бива да се разчита само на стимули и европейско финансиране. Затова се обяви Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика. Според нея свободните икономики по-бързо се декарбонизират и това се случва сравнително евтино. Важно обаче е и върховенството на правото и икономическата свобода. В България и региона обаче тази свобода намалява.

Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика

Снимка: "Булфото"

Развитието на иновациите и технологиите бе основна тема и в изказването на Иван Михайлов - изпълнителен директор на Американската търговска камара в България. Той заяви, че ще е хубаво да се постави "пауза" на регулациите в момента и да се направи тяхна икономическа оценка.

Европа не е конкурентна, а никой не прави анализ доколко са ефективни тези политики. "Бизнесът в САЩ, наблюдава, Европа страда, а компаниите се местят в САЩ. Така на Европа остават регулациите и скъпата работна ръка. А в България е и неефективна тази работна ръка, заяви Михайлов. Според него докладът на Драги е нужен," за да събуди всички ни, които участваме в този съюз и сме участници в икономическия живот". Европа има големи възможности, но е нужно да има активно правителство и то да подкрепя бизнеса. Михайлов даде за пример развитие на Румъния в последните години, като спрямо тях ние се намираме в тъжна ситуация.

Иван Михайлов - изпълнителен директор на Американската търговска камара в България

Снимка: "Булфото"

Фокус върху лесните ВЕИ инвестиции, регулациите тежат на Европа

Докладът на Марио Драги реално не казва нищо ново, а резюмира целия пейзаж. Важното обаче е да се фокусират инвестициите върху по-лесните за постигане цели - да оберем лесните за достигане плодове, образно казано. Това ще доведе до по-добра конкурентоспособност и ще подобри икономическия характер и инвестициите на Стария континент. Това обясни и Димитър Енчев, съосновател на CWP Global по време на експертната дискусия. В същото време е важно да се знае, че декарбонизацията в ЕС е многопластова. От една страна цените на възобновяемите източници се понижиха, а от друга страна има казуси с декарбонизацията при промишлеността.

Според него е нужна добре координирана политика по отношение на индустриалното производство в Европа. Експертите в Брюксел трябва да задават рамката, а не политиците да определят една технология, която да бъде подкрепяна и стимулирана, смята Енчев. В същото време Европа трябва да стимулира своите компании еднорози, а не те да бягат и да развиват проектите си в САЩ. Важно е и ограничаването на регулаторните режими, за да може по-бързо да се осъществяват инвестиционни идеи в ЕС. В България също има редица административни пречки пред изграждането на централи с възобновяеми източници, припомни още той. Цикълът на разработка на вятърен парк в Европа е около 7 - 8 години: от идеята до разрешителното за строеж. В САЩ този срок е 3 години, а в Китай - само една година, коментира още мениджърът.

Димитър Енчев, съосновател на CWP Global

Снимка: "Булфото"

ИЗБРАНО

Днес

Двама парашутисти паднаха край Ботевград

24700

Лайф

Идрис Елба обяви плановете си да напусне Европа и да се засели в Африка

10063

Корнер

Национали играли комар в хотела до среднощ преди 0:5 от Северна Ирландия?

13991

IT

Германия и Италия заедно ще правят нов танк "Пантера"

11733

Impressio

Бохдан Полишчук: За украинците въпросът за възстановяване на собствената културна независимост и иде...

1465

Trip

Сараево е най-добрата дестинация на света според читателите на National Geographic

677

Вкусотии

Какво става с тялото ни, когато ядем развалени ядки

501

Zodiac

Топ 4 зодии, които вечно се съмняват в себе си

1253

Времето

Защо хората вярват в урагани, причинени от човека? Обяснението на психолозите

635