Българският бизнес, обединен в Асоциацията на работодателските организации в Българгария (АОБР), е силно обезпокоен от публикувания на сайта на Министерство на финансите проект на Закон за изменение и допълнение на ДОПК. С него се предлагат изменения и нови режими (в частност в Закона за корпоративното подоходно облагане - б.р.), чрез които се очаква да се генерират допълнителни приходи в държавния бюджет за 2023 г., да се увеличи събираемостта на приходите от съществуващите източници и да се отменят част от фискалните облекчения с временен характер, въведени през предходни бюджетни години. Според нас, чрез промените се допуска лишено от правно и икономическо основание отнемане на доход от успешните български предприятия чрез въвеждането на т. нар. данък "свръхпечалба".

Така започва отвореното писмо на АОБР, в което са работодателските организации БСК, БТПП, АИКБ и КРИБ, до премиера Гълъб Донев и финансовия министър Росица Велкова. 

Министерството на финансите мотивира предложението си за въвеждането на този данък с намерението да се гарантира общественият интерес "чрез запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната и за овладяване на инфлацията, породена от външни и вътрешни политически и икономически фактори". Повече за мотивите може да се прочете на страницата на МФ. Само ще включим няколко от аргументите да се предложи таква мярка. МФ отбелязва, че ако не бъдат предприети спешни мерки о ограничения, биха се активирали рискове, като: изпадане в ситуация на прекомерен бюджетен дефицит; отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната; влошаване на кредитния рейтинг на страната; повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи; ускорени темпове за доближаване до границата на дълговия критерий от 60% от БВП.

МФ разглежда еднократният данък "свръхпечалба" като стъпка към туширане на тези рискове. Впорочем това са все рискове, за избягването на които многократно са се обявявали и самите работодателски организации. 

В своето изявление АОБР изткеа като недопустимо в една правова държава при липсата на действащ парламент служебно правителство да планира подобно посегателство върху неприкосновеността на частната собственост, в случая печалбите на частните търговски предприятия. При условие, че съответното предприятие е внесло всички свои публични задължения, в това число и корпоративен данък, няма основания да се иска, каквото и да е допълнително плащане към бюджета под каквато и да е форма. Смятаме, че с направеното предложение се нарушава духа на разпоредбите на чл. 16, ал. 2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), съгласно които промени на данъците и на задължителните осигурителни вноски във всичките им елементи не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от влизането в сила на закона за държавния бюджет и/или законите за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване за съответната година или от тяхното изменение и допълнение. Макар и формално да не са нарушени текстовете на ЗПФ, те не предвиждат хипотеза, при която в края на първо тримесечие на текущата година обществото да не разполага с одобрен от МС и внесен в НС проект на закон за държавния бюджет, се казва в позицията на АОБР. Нататък следват части от нея без редакторска намеса.

"Въпреки липса на подкрепа за инвестициите, Българският бизнес показа, че може да работи добре и успешно премина през безпрецедентните кризи през последните три години. Имаме най-висок ръст на износа и най-висок ръст на възнагражденията в целия ЕС, при една от най-ниските инфлации в централна и източна Европа. Някои сектори, особено в индустрията, показаха отлични резултати и точно от тези добре управлявани предприятия правителството се готви да изземе доход чрез предложената извънредна вноска. Всичко това се прави, без да се отчитат огромните предизвикателства, които стоят пред цялата европейска икономика, с всевъзможните допълнителни тежести и изисквания, като: зелената сделка и въглеродния отпечатък, въвеждане на кръговата икономика и влагане на средства в изпълнение на многобройни бюрократични изисквания и административни регулации. Вместо бизнесът да съсредоточи средства в инвестиции и иновации, обучения и по-добро заплащане на служители, които стават все по-скъпи, българското правителство спира неговия прогрес с недопустими прийоми, като този с предложението да се въведе данък "свръхпечалба", наречена популистки "солидарна вноска" за частните компании. Така цялата идея за реална пазарна икономика ще залитне към командно-административна система, а последната исторически е доказала своята нежизнеспособност и неефективност.

Не можем да бъдем солидарни с безотговорното харчене на бюджетни средства, съчетано с висока инфлация и отсъствия на намерения за ограничаване на бюджетните разходи."

Ще вмъкнем няколко реда от мотивите на МФ, на които бизнесът отговаря.

"През последните години в условията на кризи и предизвикателства държавата е провеждала политика в подкрепа на бизнеса, като са прилагани редица антикризисни мерки, включително чрез облекчения и пряко подпомагане. При променената общественополитическа обстановка, общественият интерес предполага и бизнесът да бъде солидарен, като поеме част от приноса за запазване на стабилността на страната, особено лицата, реализирали значителни печалби в условията на криза."

И още:

"Въвеждането на тази спешна (временна - б.р.) мярка от страна на държавата ще позволи смекчаване на риска цените на стоките и услугите да достигнат още по-неустойчиви равнища и ще гарантира, че няма да бъдат нанесени трайни вреди на потребителите и икономиката като цяло." 

От АОБР: 

"Компенсациите за свръх високите цени на електроенергията е европейска политика за изправяне на изкривения пазар. Това не са "помощи за бизнеса", а е възстановяване, при това само на част, от надвзетото от предприятията. Това не са подаръци, за да се искат обратно. И след компенсации, цените на електроенергията за предприятията в България остават над средните за предприятията в другите страни, с които се конкурираме и са три пъти по-високи от цените за бита.

Предложеният режим на облагане чрез авансови вноски през периода юли-декември 2023 г., основан на финансови резултати от приключили данъчни периоди, предполага допълнително и непредвидено изземване на доход от българските предприятия, включително и от тези, които през текущата година ще реализират загуби или по-ниски печалби, в сравнение с 2022 г."

Работодателитя отбелязват, че "подобни предложения повишават непредсказуемостта, подават негативен сигнал към местните и чуждестранните инвеститори и са предпоставка за влошаване на условията на бизнес средата у нас". "Това би било връщане към старите и порочни практики от преди години да създадем средство за ограбване на най-успешните предприятия в държавата, чрез насилствено навлизане във фирмите. Ще предоставим и информирана възможност на криминалния сектор за неговата престъпна дейност."

В заключение АОБР определя мотивите към законопроекта за "недопустими и неприемливи за една пазарна икономика". И настоява Министерство на финансите незабавно да оттегли направеното предложение.

Писмото е подписано от Цветан Симеонов, председател на БТПП и ротационен председател на АОБР.