Работодатели и синдикати не постигнаха единодушие за линията на бедност
Според КНСБ методиката за определяне на прага на бедност трябва да се промени и да има целево разработена потребителска кошница
Представители на бизнеса подкрепиха предложената промяна в размера на линията на бедност за 2025 г. да стане 638 лева. Синдикатите поискаха промяна в методиката за нейното определяне. Становищата им бяха изразени по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Още по темата
Членовете на НСТС обсъдиха проект на постановление на служебното правителство за повишаване на линията на бедност за 2025 г. на 638 лева. За тази година тя е 526 лв., което би било ръст с 112 лева. Представителите на бизнеса подкрепиха предложения от кабинета размер, но според Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) линията на бедност за следващата година трябва да е по-висока - 667 лв.
"От Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепяме проекта за постановление, но ни липсва информация как това увеличение ще се отрази на бюджетните разходи в частичната предварителна оценка на въздействието", заяви Валери Велев, член на асоциацията. По думите му не трябва да се бъркат понятията за линия на бедност и за минимална пенсия. "Минималната пенсия е такава, каквато следва по формулата съгласно осигурителния принос и трудовия стаж, и няма връзка с линията за бедност", добави той.
"Българската стопанска камара също подкрепя проекта за линия на бедност в размер на 638 лв., или увеличение с 21,3%", отбеляза Добри Митрев, председател на камарата. По думите му инфлацията за България за 2025 г. е предвидена за 2,6 пр. п., което означава, че повече лица ще бъдат обхванати и тяхната покупателна способност ще се повиши.
От Българската търговско промишлена палата, Съюза за стопанска инициатива и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България също подкрепиха проекта за постановление за промяна на размера на линията на бедност. Те поискаха подробна информация за уязвимите групи, които ще получат социалните помощи.
Служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов, който представи проекта на постановление, посочи, че всяка година размерът на линията на бедност се актуализира, за да се формулират адекватни социални политики. По думите му се задълбочават предизвикателствата в областта на неравенствата и е необходимо е да се определи нов размер на линията на бедност за страната. "С нарастването със 112 лева за следващата година спрямо тази се разширява обхватът на уязвимите хора", допълни още той.
Позицията на синдикатите
"Линията на бедност за 2025 г. трябва да е 667 лв.", заяви Пламен Димитров, президент на КНСБ. По думите му в България и Румъния населението, живеещо в риск от бедност, е съответно 30% и 32%, или 3 пъти повече спрямо данните за Чехия, Полша и Словения. Според Димитров в риск от бедност са 1,933 млн. българи.
"Продължаваме да настояваме, че методиката за определяне на линията на бедност трябва да се прецизира и да има целево разработена потребителска кошница, така че да сме сигурни, че с тези политики изваждаме хората от бедността дори и с малко", добави още той.
"Не сме доволни от решението за линията на бедност и не заради числото, а заради това, че се промени принципът". Това заяви Пламен Димитров след срещата в ефира на БНР. Според експертните сметки на синдиката сочат, че по този начин за догодина линията на бедност трябва да е с 29 лева по-висока от предлаганата от правителството, или 667 лева.
Атанас Кацарчев от Конфедерацията на труда "Подкрепа" посочи, че синдикатът подкрепя по принцип предложеното ниво на линия на бедност, защото това е нормативно уредена материя, но се съгласи с тезата на Димитров, че последните немалко години групата на бедните не варира и че 2/3 от домакинствата са под жизнения минимум.
"Определената линия на бедност е ниско число спрямо жизнения минимум. Последните данни сочат, че български предприятия се изнасят в чужбина, което означава, че като държава и бюджетни разходи ще понесем още щети. Това от своя страна ще доведе или до нарастване на бюджетните дефицити, или до нарастване на данъци", допълни Кацарчев.
"Мнението на синдикатите е по отношение на методиката за определяне на линията на бедност, а не за сегашното постановление", посочи председателят на НСТС Людмила Петкова и отбеляза, че е възможно методиката да бъде обсъдена на по-късен етап. "Сегашният проект е на база действащата методика".
По думите ѝ вероятно тази седмица ще бъдат публикувани промени в данъчните закони. "Тази седмица предстоят срещи, на които ще бъде уточнено какво да съдържа средносрочният фискален план, който заедно с проектобюджета, ще бъде приет до 31 октомври", добави Петкова.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}