17-11-2017 20-11-2018

ЕК определи като критична ситуацията с бедността в България

Стартира европейският семестър за координиране на политиките на ЕС за 2024 година

Снимка: Европейска комисия

ЕК определи като критична ситуацията с бедността в България

Стартира европейският семестър за координиране на политиките на ЕС за 2024 година

22:17 | 21 ноември 2023 | Редактор : Лилия Чалева 118 12061 Снимка: Европейска комисия

Европейската комисия постави днес началото на цикъла на европейския семестър за 2024 г. за съгласуване на икономическите политики на членките на Европейския съюз, съобщава ЕК на официалната си страница.

Още по темата

Есенният пакет на европейския семестър се основава на икономическата прогноза от есента на 2023 г., която показа, че икономиката на ЕС продължава да бъде устойчива на многобройните сътресения от последните години, но и че е загубила инерцията си за растеж през 2023 г. в контекста на висока инфлация и по-строги финансови условия. През 2024 г. се очаква умерено повишаване на растежа на икономиката на ЕС, констатира ЕК.

ЕС е изправен пред редица важни структурни предизвикателства, посочват от ЕК, сред които са ниският растеж на производителността, преходът към зелени и цифрови технологии, застаряването на населението и социалното приобщаване. Тези предизвикателства трябва да бъдат преодолени, за да остане ЕС на пътя към устойчивата конкурентоспособност.

Координацията на икономическата политика чрез европейския семестър ще помогне на членките на ЕС да постигнат тези цели чрез определяне на приоритети и предоставяне на ясни и добре координирани политически насоки за идната година.

Четирите приоритета, заложени в рамките на европейския семестър за 2024 г., са: насърчаване на устойчивостта на околната среда, на производителността, на справедливостта и на макроикономическа стабилност с оглед насърчаване на конкурентоспособността.

Справянето със структурните и нововъзникващите предизвикателства, за да се реализира напълно потенциалът за конкурентоспособност на всяка страна членка от ЕС, ще бъде една от основните цели на тазгодишния цикъл на европейския семестър, уточняват от ЕК.

Това включва премахване на пречките пред частните и публични инвестиции, подкрепа на благоприятната бизнес среда и развитието на уменията, необходими за зеления и цифровия преход.

Цикълът от европейския семестър за 2024 г. ще се съсредоточи върху полезните взаимодействия и взаимното допълване между изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост и програмите, част от политиката на сближаване, както и върху идентифицирането на области, нуждаещи се от допълнителни инвестиции и реформи на национално и регионално ниво.

Също така догодина фискалната политика трябва да подкрепя паричната политика, свързана с намаляване на инфлацията и запазване на фискалната устойчивост, като същевременно осигурява достатъчно пространство за инвестиции и подкрепя дългосрочния растеж, препоръчват експертите на ЕК.

Критична ситуация с бедността в България

България е изправена пред значителни предизвикателства, свързани с бедността и социалното включване. Това пише в предложение за съвместен доклад за заетостта в ЕС, направено от ЕК и Съвета на ЕС, което е част от Есенния пакет на европейския семестър.

Общият дял на хората в риск от бедност или социално изключване в България, въпреки скорошните намаления, възлиза на 32,2 процента и е един от най-високите в ЕС, като средното ниво за Съюза е 21,6 процента. Това разкрива "критичността на ситуацията", според ЕК.

Рискът за изпадане в бедност е особено висок за хората с увреждания, живеещите в селски и отдалечени райони и ромското население в страната ни. В този контекст социалните трансфери (с изключение на пенсиите) са имали ограничено въздействие, намалявайки бедността едва с 24,4 процента при средно за ЕС намаление с 35,3 процента.

Освен това неравенството, измерено като квинтилно съотношение на доходите (съотношението на общия доход, получен от 20-те процента от населението с най-високи доходи, към този, получен от 20-те процента от населението с най-ниски доходи - бел. авт.), остава критично и е сред най-високите в ЕС: 7,3 процента в България спрямо средно 4,7 процента в ЕС.

Ситуацията се влошава от факта, че многото хора, живеещи в домакинства, които се затрудняват с жилищните разходи (15,1 процента от населението).

България все още е изправена пред предизвикателства, свързани с формирането на умения, предупреждава още ЕК.

Делът на възрастните хора с поне основни цифрови умения остава нисък (31,2 процента в България спрямо средно 53,9 процента за ЕС през 2021 г.). Укрепването на придобиването на умения от възрастни хора, включително в цифровата област, е важно за зеления и цифров преход.

В същото време делът на преждевременно напусналите образователната система в България намалява и възлиза на 10,5 процента, близо до средното за ЕС ниво от 9,6 процента. Този дял обаче остава особено висок в селските райони (19,1 процента) на страната.

Пазарът на труда в България напоследък се подобрява, но предизвикателствата се запазват, особено по отношение на хората с увреждания и младежите.

България показа силно възстановяване на пазара на труда с рекордно висок процент на заетост (75,7 процента от трудоспособното население през 2022 г.) и стабилно отслабване на нивото на безработица до 4,3 процента през миналата година.

През 2022 г. заетостта сред хората с увреждания в България обаче все още е значително по-ниска от средната за ЕС. Същевременно, въпреки че намалява през последните няколко години, делът на младите хора, които нито са заети, нито се обучават, е 15,1 процента, оставайки над средното за ЕС ниво от 11,7 процента.

Въз основа на констатациите от анализа на ЕК, България е идентифицирана като изправена пред потенциални рискове по отношение на възходящата социална конвергенция, които изискват допълнителен анализ, заключават от Еврокомисията. Това налага да се проведе втори етап на по-задълбочен преглед, каквато е ситуацията и в Италия, Испания, Унгария, Румъния, Естония, Литва.

ИЗБРАНО