Работодателските организации у нас предложиха разработване на целева програма, чрез която да бъдат намалени сроковете за получаване на бежански или хуманитарен статут за украинските граждани, идващи в България след началото на кризата, и която да им позволи нормални условия на живот и труд, като поеме част от издръжката им, докато пребивават у нас. От бизнеса поискаха също държавата да предприеме спешни мерки за овладяване на тежката ситуация на пазара на електрическа енергия и за подпомагане на българските компании от загубата на международни пазари и затруднени транспортни връзки.

В позиция, изпратена до премиера Кирил Петков, вицепремиерите Корнелия Нинова и Асен Василев, както и до министрите на енергетиката и на труда и социалната политика Александър Николов и Георги Гьоков, от Асоциацията на организациите на българските работодатели приветстват бързите и координирани действия на българското правителство в отговор на кризата в Украйна, включително решенията в областта на засилване на киберсигурността, създаването на единен информационен портал и предприетите спешни консултации с работодателите за по-нататъшни действия.

"Именно в тази посока предлагаме нашето активно участие при овладяването на хуманитарната криза, като заявяваме, че българският бизнес e готов да наеме на работа украински граждани, които потърсят и получат закрила от Република България", посочват от четирите работодателски организации, членуващи в асоциацията.

Според данните, с които те разполагат, у нас могат да се наемат около 200 хиляди украински граждани. Съобразно действащите нормативни изисквания, лицата в процедура по предоставяне на международна закрила имат правото да работят 3 месеца след подаване на молбата за закрила, припомнят организациите, и предлагат да се разработи целева програма, насочена към намаляване на сроковете за получаване на бежански/хуманитарен статут за украински граждани, която да действа за ограничен период от време, като позволи нормални условия на живот и труд на украинските граждани.

"Подобна програма може да подкрепи и работодателите, осигуряващи заетост на тези лица, като поема част от средствата за издръжката за определен период от време", се посочва в позицията.

Успоредно с мерките за справяне с хуманитарната криза, работодателските организации настояват за две спешни антикризисни мерки, свързани с бизнеса: за овладяване на тежката ситуация на пазара на електрическа енергия и за подпомагане на компаниите във връзка със загубите на международни пазари.

По първото искане организациите предлагат като възможни следните мерки:

  • Създаване на предпоставки за удължаване на срока на действие на компенсациите на потребителите на електроенергия на свободния пазар за цените на тока за месеците април - юни;

  • Синхронизиране на работата на КЕВР, МЕ, КЕ за ново ценово решение след мораториума (около 5% увеличение е постижимо и поносимо);

  • Работа на максимални обороти на държавната енергетика и контролираните от нея генерации (ТЕЦ1 и ТЕЦ3 в МИ), неограничаване на износа и използване на печалбите за компенсиране на потребителите на електроенергия и газ в страната;

  • Бързо приемане на облекчения (уведомителен режим) на административните процедури при изграждане на ВЕИ-та само за собствено потребление;

  • Спиране на продажбите от Чирен, запасяване с горива;

  • Настояване пред ЕК за временно регулиране на пазара на СО2-квоти (нови емисии, фиксиране на цени, отстраняване на финансови институции като купувачи).

    А по второто искане предложенията са следните:

  • Увеличаване на дела на пряката подкрепа на предприятията в Националния план за възстановяване и устойчивост;

  • Финализиране на преговорите с ЕК по оперативните програми за периода 2021-2027, като също се ревизира и значително намали делът на финансовите инструменти;

  • Изполване на капацитета и инструментите на Българската агенция за инвестиции и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия за подпомагане на браншовете, които търпят най-големи загуби от затварянето на международни пазари, чрез инициативи за диверсифициране на износа и навлизане на нови пазари;

  • Съдействие за осигуряване на алтернативни транспортни връзки към зони, близки до военния конфликт.