Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев заяви по bTV, че работодателите не са против увеличаването на минималната заплата. Убедени са, че това ще стане в бъдеще, но сега не бил моментът за такава стъпка, тъй като заради кризата с коронавируса икономиката ни се е върнала на нивото от 2017 г.

Председателят на АИКБ отбеляза, че би трябвало да се помисли за вариант, при който да се освободят получаващите минимални заплати от данък и по този начин да се увеличат средствата им.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов посрещна с одобрение изказването на представителя на бизнеса. Синдикалистът изтъкна, че в миналото работодателите не са били готови на подобна стъпка.

КНСБ - другият водещ синдикат, вече предложи необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата.

Социалният министър Деница Сачева потвърди преди дни (на 9 септември), че правителството ще предложи увеличение на минималната работна заплата от 610 лв. на 650 лв. - увеличение, което е планирано и е част от управленската програма на третия кабинет на Бойко Борисов.

И Манолов, и Велев отхвърлиха обвиненията за колаборация с правителството, като отбелязаха, че в техните организации има хора на различно мнение за сегашните управляващи, но когато синдикати и работодатели са поздравили кабинета за приемането ни в "чакалнята на еврозоната", са били обвинени в симпатии към управляващите.

Как действа политиката на бизнеса

Ако партизираме предприятията, ще счупим икономиката, заяви Васил Велев във връзка с острата декларация срещу корупцията в България, "нагласените обществени поръчки", "рекета от страна на държавата върху бизнеса", която работодателската организация разпространи преди дни.

"В позицията казваме две неща. Едното е без политическа намеса в бизнеса. Тоест политиката няма място в предприятията. В предприятията се работи, ако вкараме в тях политиката и партизирането, ще си счупим икономиката. Поводът за това бяха публикации в медиите за присъствието на държавата в предприятия заради политически изяви на предприемачи и мениджъри", каза Васил Велев. Той отбеляза, че знае и за други случаи, освен нашумелия казус с "Хиполенд", които са публично известни.

"От 30 години сме се отказали от партийното строителство по месторабота", заяви Велев и припомни, че целта на промените след падането на социализма е не само да няма партийни организации в заводите, а и "да не се организират насилствено работници да протестират, но да не им се пречи да го правят в свободното си време", като така трябва да се избегне контролиран и корпоративен вот.

"По повод изявите на работници и мениджъри на дадено предприятие държавата няма място в него, тя има място както контролен орган за съблюдаване на съответните правила и закони", категоричен е Велев.

"Другото важно нещо, което казваме (в тази позиция) е, че България може повече", каза Велев и допълни, че макар да "сме в първата третина от държави с най-малък спад на БВП - на 8-9 място", "ние изоставаме и причините за това изоставане сме ги изброили".

Във връзка с твърденията за нагласени обществени поръчки Димитър Манолов заяви, че ги "вижда по-малко, отколкото работодателите", но проблемът е, че такива случаи трябва да се доказват в съда, а там много често доказателствата отсъстват. По думите на президента на КТ "Подкрепа" тези корупционни модели са внесени отвън, а не са българско изобретение.

Манолов коментира и протестите в страната, заявявайки, че за него е по-важно "какво предлагат тези, които ще дойдат", за да не протестираме отново след 10-15 години по същите причини. Според Димитър Манолов, зад гърба на протестиращите има много политици, които ги използват.