17-11-2017 20-11-2018

България се изкачва до 35-о място в класация на най-богатите страни през 2023 г.

По отношение на броя на членовете в средната класа той остава стабилен в по-голямата част от страните, включително и у нас

Снимка: iStock by Getty Images

България се изкачва до 35-о място в класация на най-богатите страни през 2023 г.

16:50 | 24 септември 2024 | Редактор : Антоанета Начева 20 1919 Снимка: iStock by Getty Images

България заема 35-о място в класацията на най-богатите страни през 2023 г. с нетни финансови активи на глава от населението от 16 410 евро, пише в 15-ото издание на Доклада за глобалното благосъстояние (Global Wealth Report) на финансовата група "Алианц" (Allianz), цитиран от БТА.

Още по темата

Разглеждайки класацията, прави впечатление, че в топ 10 доминират страни, които са сравнително нови попълнения. Въпреки че Швейцария и САЩ са начело в класацията на най-богатите страни от години, след тях се нареждат главно държави, спечелили места през последните две десетилетия, като Дания (+3), Сингапур (+4) и Канада (+4); само Нидерландия отстъпва с три позиции до 6-ото място. След нея се нареждат Тайван (+5), Швеция (+8), Австралия (+4) и Нова Зеландия (0).

Местата от 10 до 20 се заемат главно от страни, изпаднали от топ 10 като Япония (-10), Италия (-8) и Белгия (-6). При Германия - въпреки че е на 17-о място все още е доста разочароващо с оглед на облика си на икономическа сила и ефективността на спестяванията. Независимо от това поне е една от малкото страни от еврозоната, които запазват мястото си в класацията.

Отвъд топ 20, картината също е относително смесена. Това се отнася за Източна Европа, където балтийските страни Естония (+6 до 26-о място), Литва (+8 до 29-о място) и България (+7 до 35-о място) са големите "победители", но Словакия отстъпва с 5 позиции до 36-о място, а Полша с 3 до 37-о място. Картината е подобна и в Азия, където Китай се изкачва с 8 позиции до 32-о място, както и Виетнам с 8 до 49-о място. Има обаче и страни като Тайланд отстъпват с 9 места до 44-о място и Малайзия с 10 места до 38-о място.

Интересна е подредбата по отношение на промените в средната класа и броя на нейните членове в отделните страни. Това, което веднага се вижда е, че средната класа е останала стабилна в по-голямата част от страните. Тази група включва повечето европейски страни, като тук попада и България.

На лице са и няколко страни - отново главно в Европа - където броят на членовете на средната класа е нараснал през последните 20 години. Норвегия е единствената страна, при която увеличението идва, за сметка на членове от високата класа. При всички останали страни растежът се дължи на увеличаването на богатството на членове от ниската класа.

Интересната група обаче е последната, в която средната класа намалява като численост. Такъв е най-вече случаят в някои азиатски страни, в някои от които спадът е много рязък. Причината за това е бързото нарастване на богатството за последните две десетилетия в страни като Камбоджа, Индонезия или Виетнам; това важи и за Индия и Китай, поне по отношение огромната част о населението - всички бяха "средна класа", но средната се равняваше на "беден". Бързото увеличаване на богатството вървеше ръка за ръка с първото обособяване на населението в различни класи. Разбира се, това не се отнася за Обединеното кралство и САЩ, където средната класа също е намаляла (макар и не толкова), индикация за все още неразрешения проблем с разпределението в тези страни, въпреки че последните 10 години се характеризират с известна стабилност.

Източник: Allianz Research.

Финансови активи

Финансовите активи на българските домакинства през 2023 г. нарастват с 5,8% след общия ръст от над 40% през двете предходни години, пише в доклада.

Той разглежда състоянието на активите и задълженията на домакинствата в почти 60 държави.

През 2023 г. глобалните финансови активи на частните домакинства нараснаха със 7,6%, има и нормализиране на банковите депозити - свежите спестявания се нормализираха след годините на бум, свързани с пандемията, пише в доклада. Експертите на Allianz отчитат, че с повишаването на лихвените проценти ръстът на частния дълг отслабна допълнително в световен мащаб до 4,1% - най-ниският ръст за последните 9 години. По-високите лихви се отразиха и на недвижимите имоти, които отчетоха най-ниския ръст от 10 години насам с едва 1,8%.

Растежът "обратно към нормалното" в България се дължи главно на ценните книжа, които нараснаха с едва 1,5% - най-слабото увеличение от 12 години. Другите два класа активи показват стабилен ръст от 11,2% - банкови депозити, и 17,5% - застраховки/пенсионни спестявания, като последните играят второстепенна роля в портфейла на българските домакинства с дял от 10%.

Свежите спестявания в ценни книжа у нас драстично намаляха - от 5,4 млрд. евро до 0,7 млрд. евро, така в този клас активи бяха закупени само облигации. Спестяващите удвоиха свежите си средства за банкови депозити (до 4,4 млрд. евро) и "преоткриха" застраховките/пенсионните спестявания: след като изтеглиха пари през 2022 г., те инвестираха 2,1 млрд. евро през 2023 г. Но като цяло, в съответствие със световната тенденция, новите спестявания на българите намаляват с 21% до 7,2 млрд. евро.

В реално измерение картината не е толкова розова: коригирани спрямо инфлацията, през 2023 г. финансовите активи са намалели с 2,6%. Спрямо нивото преди пандемията (2019 г.) обаче в края на 2023 г. покупателната способност на финансовите активи е с 24,4% ръст. Активите на недвижимите имоти продължиха да нарастват рязко с 9,9%, като не се поддадоха на обрата при лихвените проценти, отчитат от Allianz.

Глобално състояние на финансовите активи

Миналата година беше белязана от рязко затягане на паричната политика, но икономиките се оказаха устойчиви и пазарите дори процъфтяха, пише още в доклада. На този фон глобалните финансови активи на частните домакинства отбелязват силен ръст от 7,6%, с който загубите от предходната година (минус 3,5%) са повече от компенсирани. В края на 2023 г. общите финансови активи възлизат на 239 трлн. евро. Растежът при трите основни класа активи беше доста неравномерен. Ценните книжа (11%) и застраховките/пенсионните спестявания (6,2%) се възползваха от бума на фондовия пазар и по-високите лихвени проценти, и нараснаха значително по-бързо от средното за последните 10 години. За разлика от тях ръстът на банковите депозити спадна до 4,6% след свързаните с пандемията години на бум, отбелязвайки едно от най-ниските увеличения за последните 20 години.

Възстановяването през 2023 г. беше широкообхватно. Само две страни - Нова Зеландия и Тайланд, не регистрираха ръст. Освен това растежът е сравним във всички региони, не на последно място в Азия и Северна Америка, като и двата континента имат ръст над 8%, а САЩ (8,6%) расте дори по-силно от Китай (8,2%). В резултат на това предимството на растежа на нововъзникващите икономики спрямо развитите икономики отново се сви значително, възлизайки само на 2 процентни пункта за 2023 г. Така през шест от последните седем години нововъзникващите икономики до голяма степен загубиха преднината в растежа.

"Сравнително по-слабият растеж на по-бедните страни отразява новата реалност на един фрагментиран свят", коментира Людовик Субран, главен икономист на Allianz. "До 2017 г., когато избухнаха търговските спорове между САЩ и Китай, по-бедните страни още имаха предимство в растежа от 10 пр. п. или дори повече спрямо по-богатите страни. Всички ще платим цената на разделението, но най-силно ще го усетят нововъзникващите икономики. По-малко свързаният свят е свят с по-голямо неравенство", посочва Субран.

През 2023 г. нормализирането на свежите спестявания продължи след свързаните с пандемията години на бум на принудителните спестявания: те намаляха с 19,3% до 3 трлн. евро. Този спад се дължи изключително на банковите депозити. В крайна сметка банките по света са получили само 19 млрд. евро, което е спад от 97,7%. Основният виновник са домакинствата в САЩ, които са ликвидирали депозити на стойност 650 млрд. евро.

Другите два класа активи останаха популярни сред спестителите. Вложенията в ценни книжа дори нараснаха с 10%. Въпреки това в рамките на този клас активи имаше забележителна промяна на фаворитите: докато акциите се продаваха балансирано на много пазари, спестителите постигнаха силни печалби от облигации благодарение на обрат при лихвените проценти. Застраховките/пенсионните спестявания се оказаха сравнително стабилни, като спадът на свежите спестявания в световен мащаб възлиза на едва 4,9%.

Докато финансовите активи пренебрегнаха лихвения обрат, през 2023 г. той имаше ясно изразено въздействие върху пасивите в баланса при частните домакинства. Растежът на частния дълг отслабна допълнително до 4,1% в световен мащаб, което е най-ниският ръст от 9 години. Като цяло в края на 2023 г. глобалните задължения на частните домакинства възлизат на 57 трлн. евро. За миналата година спадът в ръста на дълга се наблюдава в почти всички региони. Особено изразен е в Западна Европа и Северна Америка, където ръстът намаля с повече от половината, съответно до 1,1% и 2,9%. Тъй като номиналният растеж на световната икономическа активност остана висок заради инфлацията, съотношението на глобалния дълг (пасивите като процент от БВП) спадна за трета поредна година с 1,5 пр. п. до 65,4%. Това е с над 3 пр. п. по-ниско, отколкото стойностите преди 20 години.

Сравнително силният ръст на активите и сравнително слабият ръст на пасивите доведе до значително увеличение от 8,8% на глобалните нетни финансови активи (финансови активи минус пасиви). Като цяло в края на 2023 г. глобалните нетни финансови активи възлизат на 182 трлн. евро. Това е ръст с почти 15 трлн. евро спрямо предходната година и надхвърля с 4 трлн. евро предишната рекордна стойност от 2021 г.

Другият клас активи, които пострадаха от повишението на лихвените проценти, бяха недвижимите имоти. Те отчитат най-ниския ръст от 10 години, напредвайки само с 1,8%, а в Западна Европа се наблюдава спад от 2,2%. Но и в миналото темповете на растеж на недвижимите имоти изостават на повечето пазари спрямо финансовите активи. В Северна Америка например през последните две десетилетия годишната разлика е почти 1 пункт, което отразява факта, че дългосрочните капиталови печалби от недвижими имоти са по-ниски от тези от акции. Но бъдещето вероятно ще се изправи пред още по-голямо предизвикателство, като се има предвид нарастващото въздействие на изменението на климата върху недвижимите имоти. Въпреки че природните катастрофи доминират в заглавията, разходите за преход към благоприятни за климата сгради (т.нар. рискове от преход) в дългосрочен план ще имат по-голямо въздействие.

Прогнозите на Индекса на цените на жилищата при различни климатични сценарии до 2050 г. сочат спад от 20% или повече за много пазари. За всички разглеждани пазари стойността на недвижимите имоти може да бъде с 30 трлн. евро по-ниска, пише в доклада.

ИЗБРАНО