България изпадна в комуникационна криза за климата
Липсва адекватно предаване на политически послания от политическите актьори към гражданите
България се намира в комуникационна криза по отношение на политиките, свързани с климата. Обобщението е на д-р Стоянка Балова от Института за социална интеграция, която участва в онлайн дискусия "За социално-икономическите аспекти на борбата с климатичните промени", организирана от Фондация "Фридрих Еберт" и фондация "Солидарно общество".
Според нея, липсва адекватно предаване на политически послания от страна на "политическите актьори" към гражданите, не се използва дори наличният арсенал от комуникационни възможности, за да се информира широката общественост. "Безспорно, работата по дългосрочните мерки за преодоляване на проблема би се оказала непосилна задача за политиците, ако гражданите не разбират защо трябва да жертват днес част от ежедневните си навици в името на бъдещите поколения", подчерта д-р Балова.
Тя разгледа националната политика в борбата с климатичните промени и очерта като основен проблем липсата на добра комуникационна стратегия между политици и общество. "Досега светът нямаше алтернатива на въглищните централи и съвременното общество не си представя живота без тях. Затова настоящият преход към възобновяеми източници на енергия е от изключително значение", обясни д-р Балова и препоръча преходът да бъде ясно обяснен на хората, за да може да се направят всички необходими стъпки към кръгова икономика.
"Необходими са ясни послания, защото според проучванията политиките се подобряват, но осведомеността на хората е недостатъчна. Глобалното затопляне води до мутация на вирусите и по-лесното им разпространяване на големи територии, вируси, към които хората още не са привикнали за справяне, затова говори и широкото разпространението на коронавируса", каза още д-р Стоянка Балова от Институт за социална интеграция.
България не казва каква алтернатива на въглищните централи избира. България вече трябваше да е затворила въглищните си централи и вместо да се надява, че това няма да се случи трябва да планира ясни мерки, защото в крайна сметка най-засегнати пак ще бъдат работещите. Около този извод се обединиха участниците в онлайн дискусията.
Според тях, България все още не е отразила критиките на ЕС по отношение на Стратегията за устойчиво развитие и Националния интегриран план за енергетиката и климата до 2030 г. Не е ясно колко и какви национални мощности ще обезпечат енергийната политика и на каква база ще функционират. Цялостна стратегия за развитие на енергетиката липсва.
Все още не са готови и регионалните планове за енергиен преход, на база които се очаква България да се възползва от средства по Фонда за справедлив преход.
Не бива да забравяме, че политиките по изменение на климата не са свързани само с енергийна ефективност, както иска да ни убеди Планът за възстановяване и устойчивост, коментира д-р Невена Алексиева, експерт към Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D). Тя говори за усилията на ЕС в борбата с негативните последици от изменението на климата и съпътстващите го проявления във всички сектори.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}