Българската иновационна система има огромен потенциал и компаниите у нас доказват че могат да са иновативни и да създават уникални продукти. Това стана ясно след края на днешното на представяне на "Новата европейска иновационна програма" в София Тех Парк. Еврокомисар Мария Габриел откри форума и представи основните приоритети и цели на програмата. В рамките на инициативата, реализирана съвместно с Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, десетки иноватори, инвеститори, финансови институции, стартъп проекти, представители на бизнеса, науката, политиката и гражданското общество дебатираха за развитието на иновативната екосистема у нас. Именно приемането на Новата европейска иновационна програма е повратен момент за науката и иновациите в България и региона. Тя е към свързване на местните екосистеми за иновации, създаване на нови работни места и подкрепа за стартиращи компании с оглед на реализация на пълния им потенциал.

България има потенциал за развитие в тази сфера и то се доказва от данните за инвестициите при стартъпи и иноватори в последните години. Очаква се 2022 г. да бъде рекордна за инвестициите в подобни начинания у нас като това е ясен индикатор, че компаниите имат нужда от малко подкрепа, за да започнат да реализират идеите си.

Според данните на еврокомисар Габриел вложенията в иновации за 2021 г. са били за 32 млн. евро и са се удвоили спрямо година по-рано. Сега и все повече частни фирми за рисков капитал влагат повече пари в български фирми, а така се използва и по-малко държавно финансиране, сподели още Мария Габриел.

Еврокомисарят отбеляза, че водеща инициатива в рамките на Новата европейска иновационна програма в следващите три години е Европа да има един милион таланти в тази сферата на deep tech иновациите. Чрез програмата може да се предоставя на държавите членки, на регионите, на новаторите инструментите, да създаде онези условия, които са необходими за ускоряване и укрепване на иновациите.

Затова и програмата ни ясно заявява две основни цели: от една страна искаме Европа да бъде лидер в новата вълна от иновациите, така наречените deep tech, и от друга страна Европа да заяви лидерство със своите таланти, своите региони, в ключови области, които ще носят полза на гражданите, и които, в международен план, ще позволят партньорствата да са основани на реципричност, на споделени ценности и това да не бъде само едно добро пожелание, отбеляза Габриел.

Сериозни предизвикателства пред Българския иновационен форум

По време на форума стана ясно и колко много работа предстои и пред Българския иновационен форум. За миналата година България отбелязва един процент ръст на развитие на иновациите. За сравнение Сърбия и Гърция бележат осем процента ръст в иновациите. Смятаме, че българската иновационна екосистема има своя потенциал и своя ресурс за развитие. Това обясни и Моника Станишева, член на Управителния съвет на Българския иновационен форум (БИФ). Според нея фокуса на дискусията е необходимостта от план за ускорено развитие на иновациите в България. Иновациите проектират успешното бъдеще, а в бъдеще светът ще се дели на нации, които развиват върхови технологии, и такива, които ги консумират.

Ние виждаме себе си като общност от визионери, ентусиасти, иноватори, оптимисти, която работи за интегрирана екосистема в България, такава екосистема, която създава възможности за добрите идеи да се развиват, за стартъпите да се учат, за иноваторите да намират финансиране и най-важното да растат глобално, обясни тя, визирайки дейността на Българския иновационен форум. Началото на идеята за БИФ се появи през пролетта на тази година, когато еврокомисар Мария Габриел събрала над 40 представители на иновативната екосистема на откровен разговор за това какво е нужно и какво пречи пред развитието на екосистемата у нас и фирмите да се развиват по-бързо и по-успешно.

Стана ясно, че основните проблеми са на първо място достъп до финансирането. В момента средства има, но е необходима по-добра интеграция на университети и индустрия. По думите на Станишева БИФ ще бъде платформата, която свързва, информира и подпомага сътрудничеството между отделните елементи на екосистемата у нас, за да бъде тя успешна у нас и на европейската сцена.

Снимка: БТА

Сашо Пенов: Нужна е единна политика за взаимодействие по оста наука - технологии - иновации

Над 70 процента от иновациите са плод на научни изследвания и налични технологии, следователно необходимо е наличието на стройна и целенасочена единна политика по взаимодействието наука, технологии и иновации. Това каза служебният министър на образованието и науката Сашо Пенов по време на събитието. Той отбеляза, че политиката на иновациите изисква правилна и предсказуема нормативна база и адекватни, синхронизирани финансови ресурси за провеждането, които са осигурени с новата европейска иновационна програма. Той посочи, че в новата европейска иновационна програма се поставя основата на връзката кадри, наука, иновации и пазар.

Министър Пенов отчете и националните усилия в тази насока, а именно някои от приетите стратегически документи в тази насока, сред които Национална пътна карта за научна инфраструктура, национален план за отворена наука, концепция за развитие на изкуствен интелект в България, както и националния стратегически документ за дигитална трансформация на България. По думите му и в Национална стратегия за развитие на научните изследвания са заложени конкретни мерки за развитие на научния потенциал и за решаването на важни за обществото предизвикателства.

Пенов открои наличието на голям интерес към програмата за млади учени постдокторанти, която е стартирала през настоящата година и посочи очакваните резултати от нея, свързани с постигане на устойчиво увеличаване на младите хора, занимаващи се с научна дейност и намаляване на "изтичането на мозъци" след придобиване на образователно квалификационна степен "магистър" и "доктор".

Министър Пенов посочи, че по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" са изградени или са в процес за изграждане шест центъра за върхови постижения и десет центъра за компетентност на обща стойност 430 млн. лева. Финансирането на центровете ще продължи и през новия програмен период, заяви Пенов.

Снимка: БТА

Служебният министър на образованието посочи, че има трудности при реалното използване на изградената изследователска инфраструктура. По думите му те са свързани с ограничения, произтичащи от рамката за държавни помощи на самия ЕС, с която по думите му съюзът се самоограничава в пълноценното използване на научния потенциал. Според Пенов друго затруднение е липсата на специфичен облекчен режим на обществените поръчки.

За съжаление по нивото на иновации българските предприятия се намират под средното ниво за ЕС, посочи Пенов. Той цитира данни от Националния статистически институт, според които едва около 36 на сто от предприятията у нас осъществяват иновационна дейност.

Той отчете, че в България няма производствени гиганти, които да поддържат собствен научен сектор, свързан със съответния отрасъл, а нашите производители нямат достатъчно стимули да финансират във фундаменталната наука. Няма достатъчно капацитет за развойна и внедрителска дейност, каза още той.

Министърът отбеляза също, че общо инвестициите у нас за наука и иновации са 0,7 процента от БВП, докато в ЕС средното равнище е 2,2 от БВП.

Пари за иновации има

Пари за иновации има. Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) работи, заяви при изказването си министър Пулев. Само по линия на Министерството на иновациите и растежа (МИР) по ПВУ до края на годината за микро-, малките и средните компании има предвидени 600 млн. лв. с основен фокус - иновации. Освен осигуряване на необходимия ресурс, работим приоритетно и по друга ос - стратегическо партниране по темата за иновациите. От най-големия фонд на ОАЕ идват у нас в края на седмицата, именно тук в София тех парк, за партньорства с български иновативни предприятия.

Министър Пулев подчерта големия успех на първата отворена в България мярка за бизнеса по ПВУ, по която се кандидатстваше до 21 септември. "Над 2500 фирми кандидатстваха, а очакванията ни бяха за около 1300 проектни предложения. 260 млн. лв. ще получи малкият и среден бизнес за иновации и модернизация по нея", заяви на форума Пулев. Той информира още, че до дни се отваря и втора процедура по ПВУ - за ИКТ решение и киберсигурност. Тя е с бюджет 30,6 млн. лв. и с мярката предприятията ще могат да си направят уебсайтове, мобилни приложения, онлайн магазини, системи за управление и др. Българските компании могат да получат грантове от 3000 лв. до 20 000 лв., като няма да се налага съфинансиране, стана ясно още от думите му.

"Предстои да отворим за кандидатстване и третата мярка за бизнеса по ПВУ - тя е за изграждане на ВЕИ за собствено производство и съхранение на енергия (фотоволтаици и батерии) с бюджет 200 млн. лв., а четвъртата е за иновации, развойни дейности и интелектуална собственост с общ бюджет от 120 млн. лв.", каза още министърът.

Пулев подчерта, че по линия на структурните фондове на ЕС от следващата година МИР ще насочи фокус към подкрепа на микро-, малки и средни предприятия, научни центрове, стартъпи, иновационни и високотехнологични компании. Две от програмите са на обща стойност 5 млрд. лв. и са в процес на одобрение от Европейската комисия. Едната е Програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027 с бюджет около 3 млрд. лв., а другата е "Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" с бюджет от 2.14 млрд. лв.

МИР е в пълна мобилизация да осигури средства за българския бизнес и научна и изследователска общности. Надяваме се съвместните усилия да бъдат продължени и от следващите управляващи в името на развитието на иновационния потенциал на страната, сподели още министъра пред аудиторията.

Снимка: БТА

Бойко Таков

Трябва да се внедряват иновации. По този начин нашите предприятия остават конкурентоспособни, категоричен бе и д-р Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП). "Внедряването на иновациите е много съществена част за нашата икономика... Пари има и то не малко. Проблемът е в регулярността на средствата, които стигат до бизнеса", смята Бойко Таков. Той допълни, че често намирането на финансиране за реализиране на различни проекти зависи от находчивостта на самите компании.

Агенцията управлява Националния иновационен фонд, който има нужда от дофинансиране, за да достигне до по-големи мащаби. Опитваме се и правим постоянни промени в неговите правила, така че да бъде все по-адекватен и полезен за компаниите, смята Таков. Според него най-голямото надграждане се очаква с приемането на бъдещ Закон за иновациите.

По време на събитието бяха представени и редица вдъхновяващи примери на иновативни компании. Анджела Иванова, съосновател на LAM"ON, представи опита на стартъп компанията, която премахва пластмасата от печатарския бизнес. Ние сме една от малкото компании, които получихме инвестиция от европейския акселератор, посочи Иванова. Тя заяви, че вече имат подкрепата и изпълняват програма за развитие на собствено производство тук в страната и в момента очакват своите машини. Продуктите ни вече са патентовани, сертифицирани с най-висок процент екологичност, добави тя. Към продуктите вече имало интерес от Япония.

Милена Терзиева, която е на 18 години, представи опита на Solar Stickеrs. Терзиева заяви, че самите стикери променят цвета си и алармират хората за опасността от прекомерна консумация на пластмаса при пиенето на вода. Това може да се получи вследствие нагряването на пластмасовата бутилка на слънце например.

Ученици представиха и уникална разработка в подкрепа на астронавтите в Космоса. Специален костюм работи и изследва околната среда край астронавта и предава в реално време редица данни като температура, налягане, дори за жизнените функции на човека. Всички данни се събират на ръката на астронавта и той е запознат с обкръжаващата го среда. Проектът те първа се развива, а учениците са ентусиазирани да продължат да развиват проекта си.

Снимка: БТА

Здравето е на първо място. И също се подкрепя от Европа

Европейския институт за иновации и технологии продължава инициативите си у нас за подкрепа в полза на новостите при здравословния живот. До 14 октомври е отворена покана на EIT Food за подбор на иновативни проекти, свързани с по-здравословен живот чрез храната, нулеви емисии в хранителната индустрия, прозрачна и устойчива хранителна система, съобщават от Европейския институт за иновации и технологии (EIT). Настоящата покана е отворена за консорциуми от държави членки на ЕС и асоциирани страни към "Хоризонт Европа".

Целта е подбор на иновативни проекти, които ще допринесат за пускането на нови продукти на пазара чрез въвеждане на иновативни търговски процеси и постигане на по-здравословен живот чрез храната; нулеви емисии в хранителната индустрия; напълно прозрачна, справедлива и устойчива хранителна система.

Поканата предлага два крайни срока за подаване - 14 октомври т.г. и 13 април 2023 г. Общото финансиране е 20 млн. евро, от които най-малко 5 млн. ще бъдат разпределени за втория краен срок на подаване.

Видно е, че все по-често навсякъде в живота ни ще виждаме нововъведения. Въпросът е те да помогнат и улеснят ежедневието, или ни дадат достъп до нови технологии и възможности. Във всички тези сфери - от зелената сделка, през земеделието и здравеопазването могат да ни помогнат иноваторите. За тях вече знаем, че е важно финансирането, но и бързата адаптивност на регулациите е ключова, за да може компаниите да кандидатстват за подкрепа. Не на последно място от значение е и българската законодателна рамка, която също трябва да бъде адаптирана към съвременните изисквания и предизвикателства пред иноваторите.