17-11-2017 20-11-2018

България губи милиарди от политически решения в енергетиката

Да се извиват ръцете на частни инвеститори и да се натиска цената на тока в нереални граници са само част от примерите за държавническо безхаберие

Снимка: Булфото

България губи милиарди от политически решения в енергетиката

13:24 | 23 май 2018

| Редактор : Красимир Тодоров

61 3735 Снимка: Булфото

В България политическите решения водят в сектори като енергетиката до колосални загуби на средства и инвестиции. Тази истина след близо 30 години преход и преминаване от планово-регулирана към пазарна икономика продължава да е актуална. И по всичко изглежда, това няма да приключи скоро.

Две са основните причини за пробиването на бюджета от политиците. Първата е популизъм и желание да се спечелят гласове, а втората лобистки натиск или непознаване на законите на пазара. Сектор "Енергетика" е сред най-чувствителните за джоба и мисленето на обикновения българин и най-привлекателния за политически упражнения с печален финансов край, но и без никаква персонална отговорност.

Примерите са много. В приватизирането на ЕРП-тата през 2004 година България влезе с нов Закон за енергетиката и обещанието ,че той няма да се пипа освен за евентуална промяна във връзка с промяна на европейски нормативни документи. Да, но не стана така.

В резултат на рестриктивната ценова политика и честите промени в регулаторната рамка печалбите на фирмите изчезнаха. Преди време от EVN коментираха, че ако през 2008 г. от 100 лв. сметка на потребителите дружеството е получавало 17 лв., през 2013 г. то е трябвало да осигурява дейността си с 13 лв., а към този момент този дял е паднал още повече.

От ЧЕЗ изчисляват, че делът на компанията в сметка от 100 лв. е едва 9 лева. Намаляването на този дял беше за сметка на увеличаването на цените за производство на електроенергия и на доставките и преноса от държавните НЕК и ЕСО. За да постигне това, регулаторът - преди ДКЕВР, сега КЕВР, просто свиваше признатите разходи за инвестиции на дружествата - само за три години те бяха свити с над 17%.

Това доведе до необходимостта дружествата да теглят заеми, за да осигурят необходимите средства за инвестиции. Защото междувременно регулаторът налага глоби, които съдът най-често отхвърляше и дори започна производства за отнемане на лицензи.

Резултатът-трите електроразпределителни компании заведоха арбитражни деля в ICSID - Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон. Прегледът на документите на финансовото министерство сочи, че още през 2016 г. в отчета за изпълнението на бюджета е посочен рискът от огромни разходи за държавния бюджет при загуба на трите арбитражни дела, заведени от електроразпределителните дружества ЕВН, "Енерго-Про" и ЧЕЗ. Само по тях претенциите надхвърлят 2 млрд. лева.

Обратният пример е с газовото дело срещу "Булгартрансгаз". В този случай държавата не продаде, а се опита да запази монопола си върху газоразпределителната система и да ограничи достъпа на други компании до нея извън държавната структура.

Резултат-спор между частната "Овергаз" и "Булгартрансгаз" доведе до поставяне на условия от страна на Европейската комисия към България и в най-скоро време се очаква решението на Съда на ЕС, по което страната ни ще понесе финансова санкция.

На закрито заседание на парламента през ноември миналата година депутатите решиха България да не признава вина по т.нар. газово дело на Европейската комисия (ЕК) срещу "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и Българския енергиен холдинг (БЕХ) за това, че са възпрепятствали други компании да получат достъп до газовата инфраструктура на страната.

Наказателна процедура започна заради жалба на "Овергаз" от 2011 г. за това, че на компанията е отказан достъп до газопреносната мрежа. Стартът на разследването бе през 2013 г., а две години по-късно, през 2015 г. ЕК формулира констатацията си за нарушение. Към момента ЕК не смята предложенията на правителството за достатъчни, за да се подобри ситуацията на газовия пазар.

Европейската комисия настояваше с цел гарантиране на свободата на пазара България да продаде мажоритарния дял в "Булгартрансгаз". Правителството от своя страна искаше да се приватизира миноритарен дял с право на инвеститора на вето по важните решения в дружеството. Именно поради това неразбирателство се стигна и до глоба за България.

Окончателните загуби от тази сага може да варират от 300 милиона евро до 70 милиона евро в зависимост от поведението на управляващите. Но като се има предвид, че персонална отговорност няма, не е изключено да получим максималната санкция и всички заедно да я платим.

Класически пример за загуби вследствие на необосновани и противоположни по смисъла си решения е казусът АЕЦ "Белене". Сагата с втората атомна централа продължава от 80-те години на миналия век и краят й не се вижда. Според правителството, досега са похарчени 3 милиарда лева, като само по арбитражното дело с руската "Атомстройекспорт" бяха платени 1.2 милиарда лева. реакторите са доставени, но централа няма. не е ясно и колко още пари ще дръпне тя от бюджета, ако бъде построена заради необходимата инфраструктура, високата цена на произвеждания ток и съхраняване на отработеното ядрено гориво.

Но всички тези загубени милиарди ще ни се сторят дребни разходи, ако нещата продължат в същия стил.

Най-пресен пример за политически натиск са опитите за спиране на сделката за активите на ЧЕЗ в България. След отказа от идеята за влизане на държавата в сделката, ЧЕЗ и компанията купувач трябваше да преминат през препитване в парламентарната комисия по енергетика, създадена беше и временна парламентарна комисия за разследване на обстоятелствата около сделката за ЧЕЗ.

Парламентът от своя страна реши Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да има правомощия да се произнася по търговски сделки. Част от депутатите - основно тези от левицата, разчетоха това като право на регулатора да спира сделки между частни търговски дружества и сега се опитват да пренесат това право върху сделката за ЧЕЗ, въпреки че там вече има подписан договор. И след като стана ясно, че това не може да стане без разписани правила кога, как и коя сделка да бъде спирана, сега предстои да се пишат критерии. А понеже те ще бъдат писани и одобрявани от същите тези политици, може да се предположи каква огромна територия за субективизъм ще се отвори при подобни оценки в бъдеще.

Прехвърлянето на тези правомощия към сделката с ЧЕЗ ще бъде силен коз за чешката компания, която, вече е ясно, в случай на прекратяване на сделката ще заведе арбитражно дело срещу българската държава за стойността на сделката - според неофициална информация за 360 млн. евро. Отделно компанията купувач Инерком също ще заведе арбитражен иск за понесени щети в резултат на направени разходи и пропуснати ползи. Така залогът за политическото късогледство и нерешителността на управляващите скача над 1 млрд. лева и ще бъде платена от бюджета, т.е. от българските данъкоплатци.

Когато се продаваха остатъчните дялове на държавата в електроразпределителните дружества, нямаше никакви критерии- продажбата стана през борсата с единственият критерий най-високата цена. При сделки между две частни компании обаче държавата ще налага критерии - това е пълен нонсенс. Ефектът от тези самодейни инициативи е точки в полза на бъдещи претенции на ЧЕЗ и гарантира загуба за българската държава в евентуално ново арбитражно дело.

Загуби за държавата се очертават и в случая с така наречените американски централи в "Марица-Изток". При това не става дума за някакви си милиони евро, а за милиарди. Ако държавата послуша съветите и прекрати договорите с ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3", вероятните загуби ще са около 3 милиарда лева. същата сума, която вече сме заровили в площадката и оборудването за несъществуващата АЕЦ "Белене".

И тъй като двете централи дават около 45% от произвежданата в страната електроенергия, сътресения с тях могат да ни докарат проблеми на пазара за електроенергия. Тези загуби е трудно да бъдат изчислени, но със сигурност ще бъдат десетки милиони евро.

Това е положението в българската енергетика- популизъм, лобизъм и политически решения от едната крайност в другата. Така се губят пари, които биха могли да укрепят социално-пенсионната система и да увеличат доходите на заетите в страната. Вместо това, просто отчитаме загубите и треперим дали в бюджета ще има пари ,за да ги покрием. А тези загуби плаща всеки в страната-от малките деца до пенсионерите. И после се чудим защо сме на дъното по жизнен стандарт не само в ЕС, но и в Европа като цяло.

ИЗБРАНО