17-11-2017 20-11-2018

Акад. Атанасов пред Dir.bg: Рано или късно геномното редактиране ще влезе и в биопродуктите

Ще се наложи да минем на 100% чужда храна, ако продължим да загърбваме земеделието и новите технологии, предупреждава световноизвестният доайен в агротехнологиите

Снимка: Ива Иванова

Акад. Атанасов пред Dir.bg: Рано или късно геномното редактиране ще влезе и в биопродуктите

15:59 | 12 март 2024

| Автор : Ива Иванова

27 8004 Снимка: Ива Иванова

ЕС опитва да разхлаби режима за ГМО, регламентирайки като традиционни някои нови геномни техники (НГТ) и след като текстовете минаха на право четене в ЕП, споровете "за" и "против" се разгарят все повече. Въпросните нови геномни техники са освободени от регулация в най-големите страни в света и бълват нови и нови разработки и продукти - череши без костилки, безглутенова пшеница и най-различни други. Пред какво сме изправени обясни пред Dir bg доайнът на растителните биотехнологии и генното инженерство акад. Атанас Атанасов.

Green Deal

Според него, ако Европа запази сегашното статукво, причислявайки новите геномни техники към действащата забрана за ГМО, съвсем в скоро време ще бъде залята от чужди генноредактирани (чрез НГТ) семена и храни, подобно на ГМО-соевите деривати, внасяни като храна за човека и фураж за животните от 2000 година насам, но вече в несравнимо по-голямо разнообразие. Ако ГМО е било "поредната чума", първо щеше да унищожи животните на Европа, коментира академикът. Той отбеляза, че тук прозират лицемерие и камуфлаж, от страна на Европа - да внася за консумация, а пък да не произвежда генномодифицирани храни. Световно известният учен-агроном е категоричен, че ГМО/НГТ са безвредни и че страховете се раздухват спекулативно: "Противниците на ГМО всъщност доубиват нашата селекция, помагайки на конкурентите ни да влизат с техните по-продуктивни сортове, създадени по пътя на традиционните и нови биотехнологични подходи без ГМО"

Ще ни се наложи да се адаптираме към 100% чужда храна, ако продължим да загърбваме земеделието и новите технологии, алармира ученият и обясни защо е важно да имаме собствени семена, да развиваме потенциала си и да се храним с българска храна. Според него, Европа е твърде колеблива и затова новият регламент забранява прилагането на НГТ в био-стопанствата. Рано или късно, НГТ ще навлязат в биопроизводството, убеден е той. Ето какво още каза акад. Атанас Атанасов пред Dir.bg:

- Акад. Атанасов, защо е важно да се храним с българска храна?

- Най-подходяща е за нашия микробиом и клетките ни най-пълноценно я усвояват. От генетична гледна точка, човекът е 10 % човек и 90 % микроорганизми. Това са между 4000 и 10 000 вида различни микроорганизми (вируси, бактерии, дрожди и археи), чиито брой е толкова, колкото броят на човешките клетки т.е. приблизително 70 до 100 трилиона, геномът на които по обем превъзхожда хилядократно човешкия. Счита се, че по 5% се падат на полезните (пробиотици) и на болестотворните микроорганизми, а 90% са неутрални. От взаимодействието с тях зависи и нашето здраве. Когато човек живее хармоничен и балансиран живот, той помага на полезните микроорганизми, към които неутралните проявяват склонност да се присъединят и обратно.

В зависимост от това как и с какво се храни човек и как живее, т.е. подложен ли е или не на един или друг стрес, човекът осъществява симбиоза или антагонизъм с микроорганизмите, които го населяват. Епидемиите и пандемиите, включително и последната показаха недвусмислено, че не бива да подценяваме микроорганизмите, които населяват нашите организми и че, може би, микробиомът е този, който ще решава бъдещето на света. Наше задължение е да намерим подходите за симбиотично, т.е мирно съвместно съществуване с тях. Геномът на микробите върви заедно с този на храната, така че с избора си на меню, ние сме определящите.

- Има ли принос храната за незавидното ни място в европейските класации по смъртност и заболеваемост от сърдечно-съдови и други социално значими болести?

- Към 2007 г. ние се храним със 70% наша българска храна и по здравословно състояние сме в средата на Европа. След 2007 г. нещата се променят и ние в момента се храним с 80% чужда храна. Тази чужда храна, не че искам да кажа, че е лоша, но когато някой "минира" геномите на храната, се получава известна несъвместимост между нашия микробиален геном и този идващ от чуждата храна.

SARS-CoV-2 е част от чуждите микроорганизми, които вече преобладават в нашата храна, защото, както стана дума - 70-80 % от нея е чужда и както геномът на чуждата храна, така и този на микроорганизмите, които я придружават, довеждат до така наречената несъвместимост на геномно и метаболитно равнище с този на българите, които я приемат. По този начин, тя и директно, и индиректно допринася до геномен или клетъчен стрес, които увеличават броя на свободните радикали. Те от своя страна допринасят за увеличаване броя на мутациите и са следователно съществена причина за повишеният процент на хроничните заболявания (сърдечно-съдови, туморни, диабет и др.), автоимунните и логично - до високия процент на смъртност у нас. Тази несъвместимост доведе до това, че ние от 27 страни в ЕС се конкурираме за последните места по 32 показателя за здраве и сме сред последните по продължителност на живота. Това сигурно кореспондира с храната, защото съвместимостта с микробите е изключително важна за здравето на човека.

- Безвъзвратно ли изпадат все повече български продукти от менюто ни?

- След като селското население в страната вече е със съвсем незначителен дял и е предимно възрастно, а дребните производители от 220 хиляди през 2012 година, сега са едва 60-70 хиляди, въпросът за производството на българска храна, с изключение на зърнените и маслодайни култури, стои с голяма острота. Няма кой. Ще трябва ние - гражданите, да вземем по 1-2 декара и да ги обработваме. Впрочем, още Атанас Буров го е препоръчвал навремето - полезно би било и за икономиката, и за здравето на нацията. Ако можехме да го направим, бихме могли да минем без всякакви нови технологии, но няма да стане.

Ако така вървят нещата още няколко години, да ви успокоя какво ни чака - по всяка вероятност ще ни се наложи ние и вашите деца да се адаптираме към 100% чужда храна, с която пък може и да свикнем, защото репарационните - възстановителни механизми на човека са огромни, да не кажа неизчерпаеми.

- Имаме ли алтернатива?

- Алтернативата е до 3-4 години да превърнем нашето земеделие в приоритет, за да може България постепенно отново да стане водеща в сектора. Това означава да имаме визия и политика, която да осигури най-ефективното използване на уникалните природни дадености като богато почвено плодородие, наличието на огромен брой източници на сладка и минерална вода, на климат и енергия и биологично разнообразие, които в съчетание, я правят една от най-желаните и привлекателни страни в света.

Храната ще бъде най-важното лекарство, или по-скоро тя ще бъде най-важният фактор за превенция на заболяванията т.е. за осигуряване на здравословно дълголетие. Имаме всички условия тя да бъде най-чистата, най-качествена и най-безопасна храна в света, защото в екологичен план страната ни е една от най-чистите в света. С други думи - храната ще осигури на обикновения човек да бъде здрав и енергичен, а възрастния ще превърне от тежест в полза на обществото. Защо - защото земеделието няма да бъде само храна и фураж, но ще заема съществена част от фармацията (не по-малко от 50%), от текстилната индустрия (ако върнем лена и конопа), ще бъде съществен алтернативен източник на енергия и ключов елемент в осигуряването на качествен и ефективен туризъм. Спа-хотелите с минерална лечебна вода в планините и по Черноморието, в съчетание с вкусната българска храна, ще имат съществена роля. С други думи - можем да превърнем легендата за дълголетието на българина в реалност.

- Не звучи ли утопично? Все пак, успоредно с евроинтеграцията и евросубсидиите, българската селскостопанска продукция губи пазарни позиции, а и в близка перспектива изглежда насажденията ще отстъпват място на ВЕИ-инсталации?

- Когато някой е слаб политически и финансово, той не може нищо да определя. Затова и квотите, които ЕС ни наложи в земеделския сектор в предприсъединителния период сега дават своите отрицателни последствия.

Нашата растителна селекция беше първа сред страните от СИВ и една от първите в целия свят преди 1989 г. - от пшеницата до сусама нашите семена доминираха на пазара и на полето. Сега делът им не надминава 5-10 %. Не искам да кажа, че чуждите семена са лоши, но е изключително важно да имаме собствени семена. Както и преди съм посочвал - утрешният петрол е нашата вода, утрешното злато е нашата земя - нашата почва. Другото ни голямо богатство за утрешния ден са нашите собствени семена - те са нашата сигурност и суверенитет. От ген-банките, утре - вдругиден можем да ги използваме за производство на безценни хранителни, фармацевтични и козметични продукти с висока добавена стойност, за които квотите на Европейския и световен пазар са неограничени. По вкус, цвят и аромат нашите продукти нямат алтернатива в света, така че ще имат неограничен пазар.

Беше подценена силата ни в секторите плодове, зеленчуци, лоза, етерично-маслени култури начело с розата - емблемата на България, боровинки, билки, местните породи животни, млечно-киселите храни, начело с киселото мляко - друга емблема на България. В това отношение сме като извънземни - няма друга такава държава. Големият проблем е, че в предприсъединителния период не сме успели да защитим този си потенциал. И откакто сме в ЕС, от 2007 г. насам, чуждата храна започна да преобладава в диетата на българина. Получи се така, че не бе обърнато внимание точно на селекцията. Възрастните селекционери се пенсионираха, най-младите и кадърни бяха взети точно от тези чужди фирми, които сега внасят семена.

Логиката на всичко това подсказва, че трябва спешно да възродим земеделието. Традициите вече са изгубени и начинът е да се обърнем изцяло към науката, технологиите и иновациите. Впрочем, агрофотоволтаиците наистина носят предимства - те са нещо като НГТ при енергоносителите.

- Защо при близо 20 години забрана на ГМО, доматите на вътрешния пазар са като пластмасови и съвсем изчезнаха вкусните български сортове?

- Получи се така заради ефектите на глобализацията и свободната търговия. Влизайки в ЕС попаднахме в нова икономика, в нов пазар и още се лутаме. Производителите залагат на по-добивни сортове, търговците - на по-трайни. Така старите български сортове растения почти отпаднаха. Дано в ген-банката в Садово да има семена от тях, за да можем евентуално в бъдеще, с помощта на генното редактиране да ги върнем в производство, подобрявайки и продуктивността им.

Холандия и Израел успяха да създадат по класическия начин високодобивни дълготрайни сортове домати с гени, идващи от диви видове и се налагат на пазара, включително и на българския. Хората ги мислят, за ГМО, но нищо такова няма. Впрочем, холандският твърд безвкусен домат след няколко години отглеждане у нас, придобива български вкус и аромат, благодарение на нашата природа. Турските домати, пък идват от израелската селекция и също са лъскави, твърди, добре изглеждащи и много хора ги смятат за ГМО, но не са - селектирани са да издържат 10-15 дни и затова са търсени. И все пак, според наблюденията ми, българските домати вече започват да се връщат на пазара, например розовият едър български сорт.

Иначе, навремето Аробиоинститутът, в сътрудничество с БАН създаде ГМО домат, устойчив на вируса на една от най-опасните болести при домати, картофи, чушки, патладжан, тютюн - "доматената бронзавост". Достигнахме до тригодишни полски изпитвания при тютюна за устойчивост на тази и други болести и водещи чуждестранни изследователи се чудеха как сме успели. Бяхме първите в света, които създадоха такива трансгенни форми на растения, но тъкмо започнахме изпитването им и дойде забраната за ГМО и всичко беше унищожено. Така стана и с останалите ни разработки за 13 вида растения, включително 3 най-добри сорта картофи с устойчивост срещу Колорадски бръмбар - всичко беше прекратено. Подобна бе историята с памука, създаден съвместно с Инстититута по памука и твърдата пшеница в Чирпан. Изобщо в България комерсиализация на ГМО не е имало и няма до този момент. А можеше да бъдем добрият и водещ пример на Европа и то не с чужди, а с наши собствени семена.

- Сега новите геномни техники (НГТ) са в развой. Пред какво сме изправени?

- Оттук нататък предизвикателствата наистина са много. Ще се появяват все по-разнообразни хранителни и фармацевтични продукти. Не знаем какво ще излезе на пазара. Единственият лимитиращ фактор ще е липсата на въображение у геномните селекционери. При задаващата се лавина от такива нови продукти, се очертава Европа да бъде зависима от Китай, като водеща страна в целия азиатски континент и от Америка, където страни като Бразилия, Аржентина, Чили и др. следват плътно принципите, наложени в САЩ за свободно използване на НГТ, т.е. без регулации.

Всички тези страни са чувствително по-напред от Европа в развитието на НГТ и там за продуктите на НГТ се смята, че са едновременно и храна, и здраве, и екология. Боя се, че ако Европа запази сегашното темпо на развитие, в резултат на причисляването им към съществуващата забрана за ГМО, то съвсем в скоро време, търговските продукти на геномното редактиране ще залеят Европа, подобно на ГМО-соевите деривати, внасяни като храна за човека и фураж за животните от 2000 година насам, но вече в несравнимо по-голямо разнообразие. Какви ще бъдат икономическите последствия, оставям на икономистите да преценят. Европа, която винаги е била люлката на интелекта и технологиите, за съжаление, сега е изпаднала в незавидно състояние.

- Как да се съвземе Европа и да отстоява позициите си?

- Моето убеждение, е че интелектуалният научен и технологичен потенциал на ЕС е достатъчно силен, за да изкара Европа на полагащото й се достойно място. Европа, включително и България, имат всички човешки, материални и природни възможности да развиват и прилагат технологиите на НГТ, както за усъвършенстване на традиционното земеделие, така и на био-земеделието. Не ми се иска да мисля, че ще останем в сегашното си "замръзнало" състояние.

България вече е доказвала, че може да бъде водеща страна в земеделието. От няколко години насам се наблюдава положителна принципна промяна към развитието на образованието, науката, технологиите и иновациите. Това се наблюдава и на Европейско ниво. Темповете обаче, особено на България, все още не гарантират конкурентоспособност. Това се отнася и за НГТ. И понеже съм непоправим оптимист, аз вярвам в способностите и потенциала на моите по-млади колеги. И ми се иска да вярвам и в положителна нагласа в държавническото мислене на родните ни политици.

- Казахте, че виждате приложение на НГТ и в био-земеделието, но новият регламент предвижда тези техники да останат третирани като ГМО и да са забранени за биопроизводство, бихте ли пояснили?

- Това влезе в регламента, защото в резултат на мощна кампания на противниците на всякакви нови технологии в Европа, от една страна, и на действията на монополисти в областта на ГМО, от друга, се породи невероятен страх у обикновените хора, дори и при много добре образовани и знаещи хора. Убеден съм, че рано или късно генното редактиране чрез НГТ ще влезе и ще си намери място в биопроизводството. Това е мое разбиране, като специалист, но все пак специалист, минал през всички премеждия на развитието не само на биотехнологичната, но и на земеделската наука у нас и в света.

Има голяма нужда от нови биологични семена, отличаващи се, както с по-висока продуктивност, така и с по-висока хранителна стойност и по-висока толерантност към болести, неприятели, засушаване, високи температури, измръзване, засоляване и други стресови фактори. Такива семена може да се създадат бързо и ефективно чрез новите геномни техники, т.е. чрез генно редактиране, при това цените им ще бъдат много по-приемливи за потребителя.

Дълбоката философия на НГТ е осъществяването на устойчиво, или както напоследък влезе термина регенератвно земеделие. Това е възможно единствено в съчетание на НГТ с класическите селекционни техники. Новата генерация селекционери у нас трябва да владеят еднакво добре, както традиционните, така и новите модерни методи на селекция, за да са в състояние да създават нови конкурентни български сортове за семенния пазар. Липсата на такава подготовка е една от съществените причини, чуждите семена да доминират над родните български в последните десет години.

Странно е, че биологичното земеделие в момента в Европа отхвърля с еднаква сила, както ГМО технологията, така и традиционни биотехнологични техники, които се използват рутинно от 1970 година насам. Опитвам се, но не мога да разбера логиката на това отрицание. Целта на новите геномни техники е да направят по-безопасни и по-качествени продуктите на биологичното земеделие, да са максимално близки до това, което природата е сътворила. С други думи - ние се опитваме, познавайки по-добре природата, да я имитираме, а това искат и класиците в биологичното земеделие.

- Ако се заложи повече на науката, какви перспективи се очертават за българското земеделие?

- Сега говорим за новите геномни техники и за ГМО, но България е разполагала и разполага и с цял спектър от разнообразни биотехнологични техники като in vitro размножаване, ембриокултури, in vitro регенерация от соматични и полови клетки, клетъчен мутагенез, соматична хибридизация, ДНК маркерна селекция, метаболитна селекция, генно клониране, които от своя страна имат своята индивидуална роля за ускоряване ефективността на селекционния процес при културните растения, но от друга страна създават и основата за разработване на нови технологии като ГМО и сега на НГТ.

Например с помощта на ембриокултури, помогнахме за създаването на известните български сортове грозде "Велика" и "Сияна", които сега шестват из света. Така че, когато съчетаеш класическата с модерната селекция, постигаш неимоверни резултати. А в областта на ГМО-то бяхме едни от водещите в Европа и света и затова сме били признати.

Впрочем, ГМО-то ни помогна ние-агрономите да станем и химици - с метаболитните маркери да покажем различава ли се това ново ГМО от изходния продукт, от който произлиза и който ни е хранел до онзи ден. Истината е, че точността на химическите анализи за хранителния състав, включително и за токсини и алергени достига до 10 на минус шеста, т.е. до шестия знак след нулата. С това доказахме безопасността на ГМО-продуктите. Така, че перспективите тук са налице. Въпросът е, дали ние ще си заемем полагащото ни се място.

- Страхът наново набира мощ - след като ЕК одобри насекомите за консумация, сега разхлабва режима за ГМО, регламентирайки НГТ и ако е вярна максимата, че храната ни прави такива, каквито сме, как ли ще се променим?

- Собственият ни геном еволюира непрестанно - едва ли не всяка минута в нас текат огромен брой генетични промени, наречени мутации. Чрез тях имаме способността да се адаптираме или да се разболяваме. А страхът, насаждан от противниците на новите технологии е не по-малко опасен като стресов фактор и най-лесно се предава - като повтаряш една лъжа 10 пъти и тя става истина. Уплашиха се хората. Този изкуствено създаден страх завладя Европа - и тук хората като видят в магазина лъскав, твърд домат, казват - "това е ГМО, няма да го купувам", без той да е такъв.

Именно, за да докажем, че ГМО-хранителните продукти нямат нежелани странични ефекти, с най-съвременните хромотографски техники за химичен анализ показахме, че не се отличават от произлизащите от традиционната или класическа селекция. В скоро време ще можем да доказваме с още по-голяма прецизност качествата на огромното разнообразие от всякакви нови продукти на НГТ.

Минаха 30 години от комерсиализирането на ГМО и се разнасят разни неправдоподобни твърдения, че туморни заболявания предизвиквали и пр. Така се спекулира, без да се носи никаква отговорност. Кой носи отговорност за това, че Европа и България се превръщат във вносители, вместо да са износители на първична и преработена продукция? Постепенно противниците на ГМО всъщност доубиват нашата селекция, помагайки на конкурентите ни да влизат с техните по-продуктивни сортове и хибриди, създадени чрез комбиниране на традиционните с новите биотехнологични методи без ГМО.

Сега и при винопроизводството, и в пивоварството, и в млекопроизводството и във фармацията се използват ГМ модификации на дрожди и на бактерии, но щом стане въпрос за растения, веднага настава страх - "чумата идва". Ако беше така, първо щяха да пострадат животните на Европа. Повече от 40 - 45 млн. тона генномодифицираната соя се внася от Америка за фураж и храни в Европа. С нея се хранят половината от животните на Европа, особено прасета и кокошки, а с царевицата, която се внася, се хранят говеда. Така че, тук прозират значително лицемерие и камуфлаж, както аз ги наричам - внасяш и ги консумираш, а пък не ги произвеждаш. На кого помагаме - на американския бизнес и американските фермери, а не на европейските. И още повече камуфлажът нараства, когато в Европа продуктите, като месо, мляко и яйца, които се произвеждат от животни, хранени с ГМО-фуражи, не се етикират като такива.

- Практически възможно ли е изолиране от ГМО/НГТ? Заличени ли ще бъдат постепенно природните продукти от смесването на растенията с генномодифицирани или генноредактирани?

- Учудващо е, че даже учени казваха как трансгенната царевица ще замърси горите. Не може да се кръстоса трансгенна царевица с някой от горските видове или с билките, които се размножават между тях. Невъзможно е. Ако говорим за евентуално отглеждане на ГМО царевица, соя и памук у нас - няма опасност да се "замърси" природата, защото в България липсват техните диви родственици, с които биха могли да се кръстосат. Такава опасност обаче има за рапицата и захарното цвекло. Но нека подчерта, че тези пет ГМО култури - царевица, соя, памук, рапица, захарно цвекло, се отглеждат комерсиално в целия свят, с изключение на Европа.

Що се отнася до продуктите на НГТ, то не напразно, само тези от тях с променени до 20 нуклеотида (структурни единици на РНК и ДНК), които са равнозначни на създадените по естествен път или с традиционни методи, се предвижда да бъдат приравнени към конвенционално селектираните растения, т.е. няма опасност да увредят природата. Това е така, защото НГТ, за разлика от ГМО, боравят единствено със собствения геном на съответното растение.

- При положение, че НГТ са освободени от регулация в най-големите страни, не е ли само въпрос на време навлизането им тук, дори незабелязано от нас - като суровини и съставки на други продукти? Спорът "за" и "против" НГТ да не се окаже безпредметен и постфактум?

- Не че спорът е безпредметен, напротив - недостатък е, че липсва сериозен дебат в обществото, за да може постепенно да се разбере, че НГТ са сериозна алтернатива като фактор за осигуряване на продоволствената сигурност в света и като средство за подобряване на здравословния живот на човека в целия свят. Трябва тези нови технологии по-скоро да влязат в образованието. Иначе как да спориш с човек, който не знае, а те надвиква? Не може да има дебат между знаещи и незнаещи. Не може само със сляпо отрицание да направиш чисто земеделие, наречено екологично. И аз искам, даже съм най-големият привърженик на екологичното земеделие, но без новите технологии не можеш да произведеш продуктивна, качествена, достъпна по цени и конкурентна на чуждия и вътрешния пазар биологична продукция.

- След като е пуснат духът от бутилката, и с НГТ ли сме в ситуация на неизбежност, както с ChatGPT и изкуствения интелект - не можем да ги спрем?

- Че никой не е съумял да спре прогреса, го казвам непрестанно. С прогреса трябва да се съобразиш и да не го използваш за античовешки или антиприродни цели. С най-значителните открития винаги е стоял този въпрос - ще погубим ли себе си или ще подобрим себе си и планетата Земя. И сега стои същият въпрос.

Бутилката е изпусната, откакто човек е станал съзнателен и е тръгнал преди 10 хил. години да опитомява дивите растения и животни, без да е знаел, че това е въпрос на генетика. Развивайки се, е еволюирал и самият той. Бил е основно вегетарианец, сега е на другия полюс. Така че духът от бутилката е човекът. Това е. Оттам нататък всичко е въпрос на прогрес или регрес. За съжаление, с индустриалния прогрес дойде и вредата за въздуха, почвата, водата и човешкото здраве. Сега мислим как да се справим.

Ето - новите геномни техники дават възможност за подобряване на почвеното плодородие, чрез селекцията на адекватни микроорганизми, които ще доведат до по-правилното асимилиране не само на тези макро и микроелементи, които се намират в неусвоими форми и съединения в съществуващите почви, но и на такива, които ще помогнат на културните растения да бъдат по-устойчиви на почвени патогени, насекоми, да използват по-ефективно водата, и пр., без да се пръска с химикали, т.е. да редуцираме в максимална степен синтетичните торове и пестициди, към което се стреми и биологичното земеделие. Както човекът е 10 % човек и 90 % микроорганизми, същото може да се каже и за почвата.

- Накъде отива науката, докъде ще стигнем с НГТ?

- Сега, когато новите генни техники все по-тясно се комбинират с изкуствения интелект и квантовите технологии, едва ли някой може да предвиди, какви очаквани или неочаквани резултати могат да произтекат в обозримо бъдеще в областта на земеделието, здравеопазването или екологията. Познанието, науката, прогресът в технологиите не познават граници. Те непрекъснато и все по-бързо се надграждат. Иска ми се, каквито и да са те, да бъдат в полза на запазване на планетата Земя и подобряване на жизнения стандарт на човечеството, което със сигурност няма да бъде във вида в, който се намира сега.

При всички случаи, трябва да се синхронизират механизмите за контрол, регулации и интелектуална собственост в световен мащаб. Може би точно в тях се крие истинското разковниче за успеха от прилагането на НГТ и останалите нови технологии.

ИЗБРАНО