2508 лева излиза издръжката на 4-членно семейство у нас
Парите са необходимите за покриване на месечните разходи за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка
За нормален живот на четиричленно домакинство -двама възрастни и две деца , са необходими 2508 лева месечно. Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ за последното тримесечие.
Данните бяха представени на онлайн пресконференция днес от президента на КНСБ Пламен Димитров и от експерта Виолета Иванова, съобщи БТА.
Издръжката на живот за човек от четиричленно домакинство е 627 лева. Парите са необходимите за покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти за четиричленно домакинство.
Няма сериозни изменения спрямо предходното тримесечие, издръжката нараства с 0,2 процента, но хранителните стоки спадат с 0,8 процента, но на годишна база цените нарастват с 3,8 процента, каза Виолета Иванова. Най-силен спад спрямо предходното тримесечие се забелязва при плодове и зеленчуци -с 4,8 процента, при месото - с 0,8 на сто, цената на хляба обаче нараства средно с 1 ,2 процента, на ориза с 0,8 на сто, на варивата с 1,6 на сто. При нехранителните стоки има ръст от 1,1 на сто спрямо предходното тримесечие, което зависи от най-вече от ръста на жилищните разходи.
Данните на КНСБ показват, че 67.6 на сто от домакинствата живеят с общ доход на 1 човек под необходимите средства за издръжка на живот. Групата на бедните се запазва на почти същите нива спрямо предходното тримесечие, но спрямо декември нараства с около 200 хил. лдуши. Най-бедните 20 процента са изправени пред по-голяма опасност спрямо най-богатите 20 на сто. Налице са икономически рискове тази част от домакинствата да станат по-бедни, отколкото са били преди кризата, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Той припомни, че Ковид кризата промени начина на живот и работа. В проучване на Eurofound на живота, работещите и COVID-19 се констатира, че поради пандемията много от гражданите в Европа започнаха да работят от вкъщи (44.6 на сто) , а в България едва 25.6 на сто.
Високият дял на хора с просрочени задължения е показател за широк обхват на бедните домакинства. Между страните-членки на ЕС България е на първо място по процент на хората, които са срещали затруднения да изплатят потребителски заеми и кредити (съответно април - 24.4 на сто, юли 21.1 на сто), неформални заеми към близки и роднини (19.6 процента и съответно юли 19.4 на сто), както и затруднения при плащането на телефон/интернет (23.9 на сто и юли 23.2 на сто).
Около две трети от наетите продължават да получават работна заплата по-ниска от средната за страната, което дава ясен знак за разслоение в доходите, което е по-голямо от нормалното, каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
Около 70 процента от хората са със средна работна заплата под тази за страната в диапазон от около 35 процента за хотелиерството и ресторантьорство до 12 процента в търговията. В тези сектори с ниски работни заплати темпът на нарастване е в диапазон от минус 3,6 на сто до 13.8 на сто. Благодарение на антикризисните мерки в хотелиерството и ресторантьорството се постига ръст от 13,8 на сто на годишна база, той обаче е недостатъчен, за да изтегли ниското равнище на заплатите, за да се гарантира добър стандарт, каза Виолета Иванова. Задържа се свиването на разликата между издръжката на живот и получаваната работна заплата. Виолета Иванова напомни, че само за година в хотелиерството и ресторантьорството има намаление на наетите с малко над 30 000 работни места.
Задълбочават се и неравенствата на ниво области, като области като Благоевград и Видин остават водещи области с най-ниска работна заплата в диапазон между 922 до 945 лева. Изоставането на нетния размер на работната заплата до необходимата издръжка в повечето областни градове се свива, но с близо 43 процента е по-ниска нетната работна заплата от необходимата издръжка в област Благоевград, във Видин и Силистра с 41 на сто. Има драстична разлика в стандарта по региони, а в условията на пандемия това означава нарастване на дела на бедните, коментира Виолета Иванова. През 2019 година всеки пети българин е бил изправен пред тежки материални лишения, което е близо три пъти повече от средните европейски нива.
Очаква се този процес да се задълбочи, коментират синдикалистите.
През третото тримесечие на 2020 година общият доход средно на човек достига 1754 лева или средномесечно това е 585 лева по данни на НСИ. Приносът от работна заплата се задържа, намаляват доходите от извънработна заплата, от самостоятелна заетост. Доходите от пенсия нарастват с 11,1 на сто и около 2,5 пъти на обезщетенията за безработни.
Пламен Димитров припомни, че около 300 000 работни места се запазиха благодарение на мерките и схемите, договорени между социалните партньори. 103 000 работни места за периода март -октомври бяха загубени . Най-силно са засегнати тези, които са изложени на риск от бедност и социално изключване, а страната ни продължава да е водеща по този показател - около 32 процента от населението.