В София област делът на здравноосигурените лица е най-малък, каза Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, цитирайки данни на НАП, по време на форум "Финансиране на здравеопазването". Форумът е организиран от гражданската инициатива "Здравен барометър", предаде БТА.

Най-много - 100%, са здравноосигурени гражданите в областите Смолян, Разград, Кърджали и Кюстендил. Средното ниво на осигуряване в страната е 93,5%, което означава, че има малък дял от населението, което не е здравноосигурено, каза още Герогиева.

По данни на Евростат за 2021 г. средното ниво на разходите за здравеопазване в ЕС е над 10% от БВП, докато в България делът е 8.6%, от него около 5,5% са публичните разходи, а останалото - директни плащания от пациентите, отбеляза икономистката от ИПИ. От частните разходи, за които приемаме, че са само регламентираните плащания, огромна част са за лекарства, директно платени от пациента в аптеката, много по-малко са разходите за болнична помощ, допълни тя. По думите на Георгиева разходите на НЗОК нарастват всяка година и така ще продължи, но проблемът е в разпределението на средствата: сега над 46% от разходите на НЗОК отиват за болнична помощ, а 25% - за лекарства.

Модели на финансиране в здравеопазването

В България здравното осигуряване се осъществява от НЗОК, която сключва договори за работа с лечебни заведения, а здравната вноска е 8%. Моделите за финансиране на здравните системи в света са различни - данъчно финансиран модел, здравноосигурителен, застрахователен и чрез лични здравни вноски, като почти никъде не се наблюдава модел в чист вид, поясни Георгиева. По думите ѝ в България здравноосигурителният модел малко по малко преминава към бюджетно финансиране. Данъчно финансираният модел е типичен за скандинавските държави и Великобритания, което предполага събиране на данъци от работещи лица, чрез които се финансират здравните разходи. Особеното за този модел, който е зависим от данъчните приходи, е че в него има автоматично участие, независимо дали гражданинът желае или не.

Здравноосигурителният модел обикновено е задължителен и при него се наблюдава субсидиране от една категория пациенти към други - от здравите към болните, от получаващите по-високи доходи към хора с по-ниски доходи, като този вид солидарност дава възможност да се предоставят медицински услуги на повече хора.

В повечето случаи Европа предпочита да има конкуренция и избор на осигурител. Наличието на множество осигурителни фондове води до други проблеми, тъй като е много трудно да накараш фонда да не подбира гражданите, които осигурява, обясни Георгиева.

При допълнителното и доброволно здравно осигуряване ползата е пряко свързана с това, че пациентът сам взима решение за здравето си, какви разходи да отдели, сам прави дългосрочни планове, добави тя.

Застрахователният модел много рядко се прилага, каза още Георгиева и посочи, че той е типичен за САЩ. По думите ѝ в Швейцария се опитват да приложат такъв модел, но там застраховането е за всички. Застрахователният модел в САЩ се базира на индивидуална оценка на риска. От икономическа гледна точка моделът не е привлекателен, защото голяма част от населението избира да не участва, добави Георгиева и уточни, че в САЩ неосигурените лица са доста голяма част от населението. Логиката на застраховането е пациентът сам да реши дали да се застрахова, но това премества тежестта от държавата към пациентите.

Личните здравни сметки, с които се характеризира Сингапурският модел, са сметки на гражданите, които са като лична банкова спестовна сметка и разходите не се споделят между пациентите.

Създаването на гражданската инициатива "Здравен барометър" беше обявено през месец май 2023 г., като намерението е да се наблюдава, анализира и оценява състоянието, ефективността и устойчивостта на системата на здравеопазването. Създател на "Здравен барометър" е проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".