Тази седмица станахме свидетели на поредния скандал с посегателства на дюните по черноморското крайбрежие. В понеделник в социалните мрежи бяха показани кадри с тежка техника, която разорава ивицата на плаж "Смокиня", включително намиращите се там пясъчни натрупвания.
Според концесионера Иван Алексиев се разчистват съществуващи стари заведения, а колчетата са поставени от геодезистите на 2,5 метра от дюните. Подравняването на плажната ивица се прави преди старта на летния туристически сезон. Първите реакции на институциите бяха, че нарушения няма. От екоинспекцията в Бургас съобщиха, че на този етап не са открити нарушения на плаж "Смокиня", но ще извършат повторна проверка за целостта на дюните. Министърът на туризма Мариана Николова назначи проверка, от която очакваме резултати. Заради липсата на дигитални карти екологичните организации също не могат в момента да кажат с точност дали има нарушение или не в конкретния случай.
Проблемът обаче излиза извън границите на конкретния случай - дюните са в състояние на безтегловност от 2012 година. Тогава е направено картирането им, възложено от Министерството на околната среда и водите, а резултатите от него е трябвало в шест месечен срок да бъдат отразени в специализираната карта на Черноморското крайбрежие. Това до момента не е направено.
Едва преди ден Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) качи на едно място всички карти на дюните в България. Но в момента това са сканирани хартиени карти в PDF формат и това прави почти невъзможно тяхното ползване и изчисляването на площи, коментира Стефан Аврамов от Българска фондация "Биоразнообразие" и експерт към инициативата "Зелени закони".
Липсващите дюни
Според резултатите от картирането през 2012 г., площта на дюните е 209,54 хектара бели дюни, 407,78 хектара сиви дюни, 72,22 хектара облесени дюни. Това са общо 689,54 хектара или близо 7 000 дка. "Нашите проучвания сочат обаче, че има дюни, които не са включени в това картиране, тъй като са се намирали във военни имоти или не са били картирани по някакви други причини", каза Аврамов. Според него става дума за близо 10 000 дка. Тук идва разминаването с данните на регионалното министерство.
Според ексминистъра на регионалното развитие Лиляна Павлова през 2015 г. МРРБ е картирало 4654 декара дюни в България [1]. От тях 3273 дка са терени частна собственост, от които 2600 дка в общо 140 частни имота са в урбанизирани територии.
Наложените забрани в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие защитават дюните от застрояването в държавните терени, но стои въпросът как тези образувания да бъдат опазвани и стопанисвани в частните, коментира тогава Лиляна Павлова.
Dir.bg очаква официален отговор от МРРБ на изпратените до институцията въпроси каква е актуалната информация към момента за площта на дюните и каква е тяхната собственост.
Вече има дюни в картата на Черноморското крайбрежие, но само на хартия
По конституция дюните са изключително държавна собственост и в момента, в който бъдат официално узаконени в кадастъра, на тях няма да могат да се извършват никакви дейности, каквито се случват в момента - продажби, заменки, даване под наем, даване на концесия. Това обясни и Спас Узунов, експерт към Българска фондация "Биоразнообразие". Сегашното положение благоприятства тяхното унищожаване. За мен това е защита на инвеститорския интерес, отлагане във времето, за да приключат определени процедури, които са започнали, смята той.
На първо място нямаме регистрация на тези дюни, те са картирани, но не са узаконени, което създава вратичка за статута на почти половината дюни в България. Отразяването на дюните в специализираната карта на Черноморското крайбрежие е първата стъпка, но би решил проблема с дюните поне на хартия, коментира и Спас Узунов.
1/3 от дюните са под риск от унищожаване, а колко вече са унищожени
Държавата направи само първата стъпка с нанасянето на картираните дюни на специализираната карта на Черноморското крайбрежие. Картата на плажовете в отворен ГИС формат обаче все още липсва и по тази причина не може да се каже каква е площта на дюните от площта на плажовете, казват специалистите. По техни сметки те са приблизително от 20% до 50% от цялата плажна ивица и навътре в зависимост от конкретното място.
Повече 1/3 от дюните са поставени под риск от унищожаване, коментира Узунов. Това се случва по цялото Черноморие като започнем от Карадере, Иракли, а в последните години Градина, Златна рибка, Корал, Синеморец, Липите. В исторически план от 90-те години насам 90% от несебърските дюни например вече са унищожени. Там, където изникват собственици, различни от държавата означава, че има някакво нарушение, коментира Узунов.
Разграбването започва още по времето на приватизацията - идва някой с двама свидетели и твърди, че тези терени са били на негови, свидетелите се подписват и държавата му връща определени територии, върху които има дюни.
През 2007 г. Евродирективите за опазване на околната среда влизат в България, картираме важните местообитания и мрежата Натура 2000 и се оказва, че голяма част от териториите, които са реституирани, са продадени вече 2-3 пъти, а всъщност са дюни, твърдят от Българска фондация "Биоразнообразие". "Не че не сме ги знаели преди това от гледна точка на екологията, но изведнъж се оказва, че те са на частни собственици, които могат да си правят с тях каквото искат", припомнят оттам.
Това противопоставя обществения интерес да бъдат защитени тези уникални местообитания и частния, държавата естествено в 90% от случаите взема страната на частния интерес. Проблемът е обаче в липсата на ясен обществен дебат за намиране на баланса между обществения и инвеститорския интерес. Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството не са активни в решаването на проблемите.
А според чл. 15 от Конституцията България осигурява опазването и възпроизвеждането на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите. Само преди две години бяха приети няколко промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, които предизвикаха противоречие с Конституцията за уреждане на забраната на строителство върху дюни, включително и поставянето на палатки и каравани. Конституционният съд реши, че няма нарушение на нормите в закона, но няколко съдии подписаха решението с особено мнение. Така е малко спорно дали е окончателно решен въпросът със статута на дюните. Без ясни закони се създава среда на несигурност и липса на доверие в институциите, коментират експертите.
Какво е бъдещето на най-големите комплекси от дюни на
Камчийски пясъци, които станаха частни
Най-големите дюнни комплекси са в района на Ропотамо (в и около едноименния резерват) и Камчия (Камчийски пясъци [2]). Едно от най-големите придобивания на дюни чрез заменки по морето е именно на Камчия. Да припомним, че защитена зона "Камчия" все още не е обявена с режимите и ограниченията в нея, след като беше върната от министъра на околната среда и водите заради "административни пропуски", които позволяват строителство в нея.
По данни на Коалицията "За да остане природа в България" и публичната информация до момента процедурата по заменки започва по време на кабинета на Симеон Сакскобурготски и с решения на министъра на земеделието Нихат Кабил. Тогава близо 4000 дка са заменени на безценица, като в сделките участват четири фирми. Според данни, цитирани от екологичните организации, сделките са се случили на цена 4,5 лева на 1 м2. Това при минимална пазарна цена на 1-ва линия до брега, стигаща до 500 лева м2 означава ощетяване на държавата в размер на до 2 милиарда лева. А по конституция дюните са публична държавна собственост.
В момента собствениците имат актове за собственост, но тези терени не са отчуждени и по кадастъра те се водят държавни. Така се получава колизия, че собствениците имат нотариални актове, но не могат да строят. Според експертите държавата трябва да си върне тези земи, да анулира нотариалните актове и да ги плати на собствениците на цени, на които са ги купили.
Според Стефан Аврамов трябва да се изготви план за отчуждаване на приоритетни дюни от държавата с финансиране по оперативна програма "Околна среда". Очевидно е, че няма да е възможно всички дюни да бъдат отчуждени, но това трябва да бъде направено поне за заменените, казва той.
След като вече дюните са качени на специализираната карта, МРРБ трябва да качи картата на дюните в България и в отворен ГИС формат (шейп файлове например) в отворена координатна система, което ще позволи анализ какво е включено в картата. От неправителствения сектор настояват също да се добавят всички неотразени дюни от картирането на МОСВ и възможно най-бързо да се изготви план за отчуждаване.
Според Узунов трябва да се спрат всички инвестиционни предложения в дюни, които са на различни етапи. И на последно място да се обмислят възможностите за възстановяването им там, където са унищожени през годините.
Информационни табели защо да опазваме дюните
Като граждани е изключително важно да знаем, че дюните са изключително важни за опазване на уникални растителни и животински видове. Това може да се случва с много образование, зелени училища, с дечица, чистещи плажовете.
Дюните са пясъчни хълмове, образувани от довяти от вятъра песъчинки, събрани на едно място. Най-грубо дюните в България са три вида: ембрионални - тези, които се зараждат, те са най-близо до брега; бели и сиви дюни. Всеки един от тези три типа е свързан с определени растения и животни. Те не могат да съществуват извън дюните и затова се наричат пясъчни (псамофитни) видове и съществуват единствено в тези специални условия при липса на почвена влага и хумус, с постоянно слънце. Извън дюните тези видове не са разпространени. Повечето имат латински наименования, не са популярни за хората, защото не се използват за хранителни или лечебни цели. По пясъците на дюнните комплекси са установени многообразие от растителни и животински видове, някои от които включени в Червената книга на България. Голямо е разнообразието и от безгръбначни животни, редки и застрашени видове земноводни, влечуги и бозайници.
Нашите видове са много по-различни от всички останали в Европа. Всеки регион в Европа има своите дюни. В европейски мащаб дюните са застрашени от изчезване. Най-голям натиск е имало преди години в Испания от строителството по крайбрежието с цел туризъм. Но още преди около 20 години в Испания вземат решение да възстановяват, където е възможно, защитените дюни. В България сме на етапа разрушаване, смятат еколозите.
Натискът от хората, които преминават транзитно, отивайки на плаж не е толкова значим, но затова има решение да се поставят обозначителни табели и пътеки. Полезно би било например концесионерите да имат задължение да сложат информационни табели за дюните и мини огради, маркиращи границите им.
Опасни са дейностите, които променят самата дюна, нейният релеф, изгребват пясък, унищожават растителността. При изгребване на пясък се уврежда пясъчната ивица, изграждането през зимата на няколко метра диги нарушават също динамиката на целия пясъчен комплекс, който се развива най-много през зимата. Трите вида дюни произлизат една от друга, това са етапи в развитието им. При груба човешка намеса животът в дюната не може да еволюира, за да достигне сравнително устойчиво състояния, както е при сивата дюна. При нея има вече почвена покривка, дървесна, храстова растителност и тя не е толкова чувствителна на външни намеси. Всички дейности, които не са в територията на дюните, дори в съседство, също могат да окажат влияние.
В тази връзка бихме могли да предполагаме, че има унищожаване на дюни и на Смокиня, но това трябва да се оцени, казват експертите. Според специалистите със заравняването се променят факторите, които са формирали дюнните комплекси и се променя посоката на натрупвания пясък. Това е дълбок и много сложен екологичен процес, който трябва да бъде оценяван предварително.
Активните сигнали на гражданите са важни
Ако хората станат свидетели на нарушение, могат да подадат сигнал на зеления телефон на регионалната екоинспекция (РИОСВ), МОСВ или Министерството на туризма. Но могат да дублират сигнала и до неправителствена организация, която да направи допълнителна проверка. За целта трябва да се направят геотагнати снимки на мястото на нарушението или да се вземат GPS точки. В момента почти всички нови телефони са с GPS и могат да взимат както GPS точки, така и да правят геотагнати снимки. Когато изпратят координатите или геотагнатата снимка, може да се провери дали попада в защитена зона или територия, разказва Стефан Аврамов.
За съжаление доскоро цифровите карти на дюните за едно и също място се различаваха и не беше ясно какво да се използва. Сега нарушението може да се проектира върху картираните от МОСВ дюни и ако точките попадат вътре, то категорично има нарушение.
Бележки:
[1] https://www.mrrb.bg/bg/ministur-pavlova-tryabva-da-tursim-balansirano-reshenie-mejdu-opazvaneto-na-prirodnata-sreda-interesa-na-grajdanite-i-biznesa/
[2] http://forthenature.org/cases/9
Използвани материали по темата от:
МРРБ - Министър Павлова: Трябва да търсим балансирано решение между опазването на природната среда, интереса на гражданите и бизнеса
"За да остане природа" - Камчийски пясъци
Държавен вестник, решение на Конституционен съд от 16 юни 2020 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}