Еврокризата надвисва над нови страни
Повечето страни от еврозоната и Европейската централна банка подканват Португалия да поиска финансова помощ от европейския спасителен фонд.
Председателят на ЕК Жозе Манеул Барозу отрече това. "Смятам, че един от проблемите, които имахме през последните дни, е, че има политици, които всеки ден правят коментари вместо да вземат решения", допълни Барозу, без да уточни кои точно има предвид. През последните дни Германия беше обвинена, че налива масло в огъня. Нейният министър на финансите Волфганг Шойбле заяви във вторник, че "бъдещето на нашата единна валута" е "заложено на карта", а канцлерката Ангела Меркел изтъкна, че "положението в еврозоната е крайно сериозно". Португалското правителство също отрече да му е оказван какъвто е да е натиск от Европейската централна банка (ЕЦБ) и от държави от еврозоната да иска финансова помощ.".
Много аналитици смятат, че Португалия ще последва примера на Ирландия, като поиска финансова помощ от Европейския спасителен фонд. Смята се, че Лисабон се нуждае от помощ между 30 милиарда и 70 милиарда евро, писа вчера австрийският вестник „Ди Пресе”.
Съществуват опасения, че Испания може да бъде принудена да направи същото. Смята се обаче, че страната е твърде голяма, за да бъде спасена без последици за еврозоната като цяло.
Испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро заяви по каталунското радио RAC1, че отхвърля "напълно" възможността за спасителен план за Испания, подобен на този за Ирландия. "Тези, които залагат срещу Испания в краткосрочен план, ще сгрешат. Няма никакъв сценарий" за спасяване на Испания, категоричен бе премиерът.
Това разширяване на географията на кризата показва, че пазарите не бяха успокоени от обявените мерки на ирландското правителство, което преговаря за спасителен заем от 85 млрд. евро. Вчера рисковата премия по ирландския дълг се покачи рекордно.
Спекулантите междувременно нападнаха и Белгия, съобщи "Фокус"
Британският вестник „Гардиън” съобщи, че Белгия може да е следващата страна, която да потърси международна финансова помощ. В отговор белгийският премиер Ив Льотерм посочи, че икономиката на Белгия е изключително стабилна и подчерта, че тези твърдения са абсолютно безпочвени, пише белгийският вестник „Де Щандаард”.
Междувременно Германия и Франция се договориха за постоянния механизъм за уреждане на кризи, който след 2013 година да замени сегашния спасителен механизъм на стойност 440 млрд. евро. Въпреки че са съгласни новите правила да включат и частните кредиторите, Париж и Берлин се разминават в детайлите, пише "Файненшъл таймс". Според Германия при неплатежоспосбност на отделна страна от еврозоната, частните кредитори също трябва да понесат загуба от стойността на техните облигации. Париж смята, че такъв автоматичен механизъм за отписване на лоши държавни кредити ще направи страните прицел на спекулативни атаки и настоява всеки случай да се разглежда отделно.