В неделя, Ирландия поиска от Европейския съюз и от Международния валутен фонд пакет финансова помощ, за да покрие фискалните си нужди и потенциалните капиталови изисквания на своята банкова система.
Министрите на финансите от ЕС одобриха искането за помощ, което според източник от Брюксел е за 80-90 милиарда евро, за да сложат край на безпокойствата на пазарите от разпространяване на кризата с ирландския дълг в други държави с големи бюджетни дефицити, като Испания и Португалия, а това би било постоянна заплаха от риск.
"В краткосрочен план това ще е положително за апетита към риска", прогнозира Питър Чатуел - стратег в Credit Agricole CIB в Лондон. "Това ще е нещо, което пазарите на облигации ще възприемат като неблагоприятен факт. Не мисля обаче, че това ще измъкне по какъвто и да било начин Португалия и евентуално Испания от огневата линия".
Германският министър на финансите Волфганг Шойбле заяви в неделя, че се надява точно на обратното.
"Ако сега открием верния отговор на ирландския проблем, то тогава ще имаме големи да не се получи ефект на заразяване", заяви той. Възможно е обаче въздействието на пакета от финансова помощ за Ирландия да не продължи дълго. "Ще предотврати ли той заразата? В краткосрочен план да, но не и в средносрочен. (Пакетът) само успокоява пазарите и дава на други държави донякъде възможност да си поемат дъх. Португалия обаче все още не е извън опасност", коментира Карстен Бжешки, икономист в ING.
Корените на проблемите на Ирландия и Португалия с техните задължения са различни: Ирландия си навлече неприятности, защото трябваше да помогне на своя банков сектор, засегнат от колапса на пазара на недвижимо имущество, докато Португалия страда от нисък икономически растеж и липса на конкурентоспособност.
Крайният резултат и в двата случая обаче е подобен - дългово бреме, което според пазарите е трудно да бъде носено.
"Аз мисля, че това означава, че Португалия е следващата, която ще поиска помощ", казва Филипе Гарсия, икономист в Informacao de Mercados Financeiros Consultants в португалския град Порту.
"Не зная дали това ще се случи преди края на годината или след това, но сега то е почти неизбежно", уточнява той.
"Мисля, че вероятно сме преминали точката на устойчивост при плащането на лихви по дълговете". Ако пазарите се нахвърлят върху Португалия, Испания може да се окаже следващата. "Ако Португалия бъде принудена да вземе спасителен пакет, то тогава те ще насочат вниманието си към Испания и не знам какво ще направи правителството", опасява се Едро Шварц, икономист в университета San Pablo в Мадрид.
Основният проблем с недоверието на пазарите към дълговете на някои държави от еврозоната може да бъде решен само с бързо и детайлно решение за всички страни от Еврогрупата, а не чрез подхода "на парче", твърдят икономисти. Проблемът е, че еврозоната започна да се носи в грешната посока. Мнозина икономисти и политици вярват, че сегашната криза е "произведена" в Германия заради призива на Берлин да бъде създаден механизъм, чрез който страни от Еврогрупата регламентирано да обявяват неплатежоспособност, в съответствие с който частните инвеститори също ще понасят удар. Това изплаши инвеститорите и тласна нагоре лихвите по португалските и испанските държавни облигации до неудържими равнища.
"Продължавам да мисля, че главната причина за заразата идва от германското предложение за включване на една управлявана неплатежоспособност в бъдещ постоянен механизъм за решаване на кризи", отбелязва Бжешки. "Докато изясняването на този спорен въпрос все още е далечно, спекулациите ще продължат (и опасността от предаване на заразата ще остане)", предупреждава той.
"Европейските политици трябва да използват сега тази малка възможност, открила се от ирландския спасителен план, за да излязат с подробен и ясен план за постоянен механизъм за решаване на кризи". Лидерите от ЕС ще обсъдят в средата на декември общите контури на механизма, които е предвидено да бъдат начертани дотогава от Европейската комисия.