Това съобщи финансовият министър Симеон Дянков, цитиран от БНР. Предложението е внесено от Швеция и предвидвижда страните с по-високо ниво на дълг и бюджетен дефицит да плащат повече във фонда. Ако то се приеме, някои страни няма да финансират спасителните мерки.
Сред тях са България, Естония и Люксембург, каза Дянков.
Спасителният механизъм на ЕС, създаден през пролетта, заради Гърция е на стойност 500 млрд. долара. 60 млрд. от средствата са от бюджета на Европейската комисия, останалите 440 млрд. евро страните осигуряват за фонд, регистриран в Люксембург. Акционери в него, освен страните от еврозоната, са Полша и Швеция. Великобритания, която е извън еврозоната, участва единствено в осигуряването на част от 60-те милиарда, но изрази готовност да отпусне помощ за Ирландия. Фондът е със срок три години.
ЕС трябва да ускори подготвянето на постоянния механизъм за финансова помощ за страни от еврозоната, изпаднали в затруднено финансово положение, заяви междувременно ръководителят на Европейски фонд за финансова стабилност Клаус Реглинг, цитиран от БТА. По думите му преминаването от един временен механизъм към постоянен няма да е лесно, защото трябва да бъде уреден въпросът с участието на частния сектор в новата система. "Знаем, че пазарите са неспокойни по този въпрос", посочи Реглинг на конгреса на банкерите във Франкфурт.