Катастрофата с петролната платформа на British Petroleum (BP) в Мексиканския залив засили търсенето на алтернативи на петрола. Очаква се до 2050 година потреблението на енергия в света да се удвои. Инвеститорите подготвят позициите, от които да щурмуват новия свят на енергетиката.
За всички е ясно, че в енергийния сектор всичко се промени, след като заради взрива акциите на BP поевтиняха от 666 пенса до 397 пенса. Преди експлозията на платформата "Deepwater Horizon" в света на енергетиката имаше две епохи - преди и след петролната криза от 1973 година. В "добрите стари времена" непрекъснато се откриваха петролни находища, запасите изглеждаха безкрайни, един барел петрол струваше 3 долара, а бензинът беше смешно евтин.
През първата петролна криза от 1973-1974 година цената не петрола скочи със 170%. За първи път технически експерти и икономисти започнаха да мислят за едно далечно бъдеще, в което е възможно да няма петрол.
След катастрофата в Мексиканския залив светът на енергетиката навлезе в трета ера. Поставят се нови принципни въпроси - все още има петрол, но на каква цена трябва да го добиваме?  Дали трябва да са силно замърсяващи, но надеждни като петролните пясъци и въглищата, или чисти, но несигурни и скъпи като вятъра и слънчевата енергия? 
"Вече никой инвеститор не заобикаля темата за енергетиката, без значение дали става дума за професионалисти като мениджърите по застраховане и управление на фондове или частни инвеститори", отбелязва представител на Deutsche Bank.
Нарастващият "глад" за енергия обаче има не само недостатъци - той ще стимулира развитието на нови технологии, наред с неотдавна доказалите се вятърна и слънчева енергия.
Сега редица експерти възлагат големи надежди на горивните клетки и електрическите автомобили. Темпото на развитие на новите технологии в енергетиката до голяма степен зависи и от цените на петрола - колкото по-скъпо е "черното злато", толкова по-голяма е притегателната сила на алтернативните източници. Това е тенденция, от която ще спечелят компаниите и техните акционери.
В същото време изкопаемите горива продължават да поскъпват, тъй като производството на енергия от възобновяеми източници не се развива достатъчно бързо, за да отговори на нарастващото търсене.
Залезът на Големия петрол
Напоследък надеждите на много инвеститори да спечелят от акциите на петролните гиганти благодарение на покачващите се в дългосрочен план цени не се оправдават. Котировките на ценните книжа на големите петролни концерни отдавна се понижават и единствено все още сравнително високите дивиденти ги правят привлекателни за инвеститорите. Тази тенденция се дължи най-вече на факта, че концерните наистина отчитат голям оборот, но режийните разходи намаляват печалбите.
Катастрофата с платформата на BP би трябвало да засили тази тенденция, а новите регулаторни правила ще оскъпят допълнително изследването, откриването и добива от нови петролни кладенци.
Разходите и без това непрекъснато се повишават. През 2008 година Exxon, BP и Shell са похарчили за разработване на нови кладенци над 78 милиарда евро, което е с близо 20% над разходите за 2007 година. "Режийните разходи на концерните почти са се удвоили през последните 10 години", отбелязва експерт по петрола от Citibank.
"Както и преди се откриват нови петролни находища, които обаче или са по-трудно достъпни, например под морското дъно, или са в политически нестабилни региони като Судан или Ирак", посочва заместник-директорът на Международната агенция за енергията (МАЕ) Ричард Джоунс. Над 75% от известните петролни находища на повърхността са в 12-те страни членки на ОПЕК. Сега западните международни концерни държат едва около 10% от лицензите за добив на петрол в света спрямо 40% през 1980 година. Все още е спорен въпросът кой ще спечели най-много от търсенето на заместител на петрола - възобновяемите енергийни източници или "мръсните" алтернативи - петролни шисти, петролни пясъци и най-вече въглища. Източници, които сега преживяват своя ренесанс.
Изгодната енергия от въглища
Добивът на газ от петролни шисти носи риск от замърсяване на подпочвените води, преработването на петролните пясъци изисква големи количества енергия и изхвърля в атмосферата твърде много въглероден диоксид. Това са недостатъци в полза на въглищата, въпреки че при производството на един киловатчас енергия от кафяви въглища се освобождава почти килограм въглероден диоксид, докато при петрола и природния газ - едва 220 грама.
От началото на 2009 година инвеститорите отчитат до 90% печалба от акциите на компании за добив на въглища като Console Energy или Peabody, но трябва да постигнат баланс между рентабилността и съвестта си.
Малко вероятно е бумът на въглищата скоро да приключи - за разлика от петрола има достатъчно залежи на въглища за още 200 години, които не са разположени в политически нестабилни региони, а в САЩ, Китай или Австралия. И са евтини.
Бързо развиващите се страни като Китай засилват търсенето на въглища. Китай действително бързо увеличава мощностите си за производство на вятърна и слънчева енергия, но все пак покрива 80% от енергийните си нужди чрез въглища, като скоро ще измести САЩ от позицията на най-големия в света замърсител на атмосферата с въглероден диоксид.
Алтернативите
Доставчиците на съоръжения за производство на възобновяема енергия също се надяват, че ще спечелят от високите цени на петрола и последиците от катастрофи като разлива в Мексиканския залив. В Европа субсидиите се понижават и компаниите трябва да започнат в по-голяма степен да разчитат само на себе си.
Една от последиците от повишеното съзнание за отговорността към околната среда е силният растеж на пазара на съоръжения за слънчева енергия в Германия.
До неотдавна най-привлекателни за инвеститорите бяха производителите на съоръжения за вятърна енергетика като Nordex, Vestas и Repower. Вятърната енергетика е най-добре проучената технология, която и днес дава най-голяма част от енергията, произвеждана от неизкопаеми източници. Азиатските производители наваксаха изоставането си в тези технологии и от 2009 година Китай е най-големият производител на вятърни турбини в света, от което все повече печелят местни компании като Goldwind, Sewind и GEC, които и изнасят продукцията си.
Старите лидери от Германия и Дания се борят за пазарния си дял. Миналата седмица обаче най-големият в света производител на тези технологии Vestas разтърси борсите, отчитайки загуба за тримесечието от 148 милиона евро, като акциите му се сринаха с 20%.
Вятърната енергетика се слави като сектор, който по-късно отразява икономическите тенденции и едва сега усеща пълната сила на кризата. Миналата година много договори бяха развалени, тъй като банките се оттеглиха от финансирането на проектите. Сега обаче изглежда, че положението отново се подобрява.
Производителите на слънчеви панели също преминаха през тежки моменти на фондовите борсите. Една от причините е, че засега не е ясно коя от технологиите, използвани в сектора ще се наложи по-стабилно.
Опитите на транспортния сектор да се отдалечи от петрола и бензина и дизела като негови продукти бяха забелязани още в началото. При електрическите автомобили се наблюдава напредък, но за инвеститорите има малко възможности. Все още не се знае кой от масовите производители на електрически автомобили, чиито акции се търгуват на борсата, ще спечели надпреварата за производство на електрически товарен автомобил.
Горивните клетки, които дълго време бяха възприемани като технологична фантазия, пък са пред технологичен пробив.
Все пак ще минат десетилетия преди всички да започнат да използват електрически автомобили или коли с горивни клетки, както и енергия, получавана единствено от вятър, слънце или биомас.