Сценарий 3: дефлация и продължаваща рецесия Това е сценарият, който плаши централните банкери от месеци и малцина ще кажат уверено, че заплахите са преминали. Рискът е, че скорошното възстановяване на доверието ще се окаже краткотрайно, и производството и цените ще паднат. Някои мислят, че вероятността това да се случи е по-ниска в САЩ, отколкото в еврозоната, отчасти заради по-агресивните монетарни и фискални стимули. Ако това стане, Фед би прибегнал до нови неконвенционални действия, вкл. допълнителни покупки на активи, за да наподоби отрицателнии лихви по кредитите. Ако пазарът престане да функционира, той може да продължи с интервенциите на частните кредитни пазари – т. нар. кредитни улеснения – за да намали ставките по частните заеми, вероятно добавяйки още покупки на щатски ДЦК. Но ако кредитните пазари работеха добре, възможностите за кредитни улеснения би била ограничена и Фед би наблегнал на безрисковата ставка. При този сценарий щатската централна банка вероятно би преодоляла неохотата си да поема какъвто и да е изричен ангажимент да държи лихвите си близки до нулата за много дълго време, за да натисне дългосрочните ставки. Що се отнася до ЕЦБ, дефлационният сценарий би променил напълно нещата и ще видим, че тя бързо ще изразходва останалите си амуниции. Нейната основна лихва би паднала до нула, вероятно подкрепена от безпрецентното обещание тя да се държи на това ниво дълго време. Операциите по предоставяне на ликвидност могат да бъдат разширени. Също и умерената засега програма за изкупуване на активи. При дефлационен сценарий ЕЦБ може би ще трябва бързо да преодолее техническите проблеми, с които се сблъска при програмите за изкупуване на корпоративен дълг и търговски книжа от 16-те страни. Но едно табу ще остане: ЕЦБ почти със сигурност няма да изкупува държавен дълг. Това ще заличи границите между политици и централни банкери, излагайки на риск нейната независимост. Сценарий 4: изгорени от петрола – стагфлация Последна грижа за някои централни банкери. Опасността тук е, че ръстът остава бавен, но растящите цени на петрола и другите стоки ще доведат до ново вдигане на инфлацията. Вместо сегашната нулева инфлация (междувременно еврозоната навлезе в дефлация – бел. ред.), ЕЦБ ще види ръст на потребителските цени над нейната цел за годишен темп малко под 2%. ЕЦБ може да реши, че ръстът е временен и че не трябва да реагира. Но ще има някои нервни моменти. През 2008 г., когато извисяващите се цени на петрола вдигнаха инфлацията в еврозоната до 4%, ЕЦБ се страхуваше, че ефектът може да е постояннен и през юли повиши основната си лихва на 4.25% - най-високо ниво за последните седем години. Гледано в ретроспектива, ръстът на ставката, само седмици преди колапса на Лемън Брадърс, изглежда като политическа грешка. Но за ЕЦБ сега има голямо предимство: малцина биха се осъмнили в близкото бъдеще в приоритета, който банката дава на борбата с инфлацията. „Миналия юли увеличаването на лихвата беше много важно от гледна точка на доверието на ЕЦБ”, казва Йорг Кремер от Комерцбанк. Фед би се фокусирал върху същинската инфлация (това е показател, наложен именно след стагфлацията през 70-те, за да елиминира влиянието на нестабилните цени на петрола – бел. ред.), която той разглежда като най-добрата насока за общия тренд на цените. Това беше, което той правеше и при инфлационните страхове през 2008 г. и централните банкери вярват, че този подход бе оправдан от събитията. Все пак някои представители на Фед се тревожат, че радикалните действия в борбата с кризата могат да намалят доверието в неговия антажимент да осигурява ниска и стабилна инфлация. Това би означавало, че Фед има по-малък простор да използва натрупаното доверие към себе си. Бернанке упорито би се противопоставил – но ще се окаже в трудна позиция, ако инфлационните очаквания наистина се събудят поради комбинацията от висока инфлация и съмнения в стратегията на Фед.