Централната банка топи резервите си, за да защити лата в ERM 2 (Латвия влезе в чакалнята на еврозоната със самоналожен коридор на разрешено колебания от +/- 1%, по-малко 15-те процента, които евентуално биха довели до намеса на ЕЦБ – бел. ред.), но пазарите се съмняват, че Латвия има политическа воля за премине през драконовско орязване на разходите – или в това, че такава политика вече има смисъл на този етап. Трусът удари банковите акции в Стокхолм и предизвика рязък спад на шведската крона. Шведбанк, SEB и други шведски банки имат експозиция от 75 млрд. долара към прибалтийските страни и са заплашени от големи загуби ако фиксираните курсове се срутят. „Латвия може би малка страна, но има огромно отражение в региона”, казва Бартоз Павловски от BNP Paribas. „Ако валутата в Латвия се срути, то е вероятно да се срути и в Естония и Литва и, може би, в България, като ще има влияние и в други страни като Румъния.” Новите вълнения в бившия комунистически блок ще стреснат западноевропейските банки, които имат експозиция от 1.3 трилиона евро в региона. „Ние все още не сме видели пълния обхват на кризата в източноевропейската банкова система. Рисковете от неплащане на дълговете настъпват все по-близо”, казва той. Решението на Г-20 от април за утрояването на фондовете на МВФ до 750 млрд. долара намали риска от валутен пожар, но докато по-големите резерви биха купили време, това не променя факта, че някои страни са взели твърде много дълг. Премиерът на Латвия Валдис Домбровскис се изказа срещу бързите решения на девалвацията, но може би подхрани пожара с признанието, че латът е надценен с една трета. „Ако говорим за девалвация, тя определено не може да е с по-малко от 15%. По-вероятно е да е с 30%. Реалните доходи ще се свият много бързо. Незабавният шок ще засегне абсолютно всеки и всичко”, каза той. Латвия е изправена пред пагубен махмурлък след като проправи пътя на ипотеките в евро, швейцарски франкове и йени. Според „Фитч Рейтингс” чуждите задължения с настъпващ падеж през 2009 г. са равни на 320% от валутните й резерви. Финансовото министерство очаква БВП да се свие с 18% тази година. Цените на жилищата паднаха с 50%, най-зрелищният срив в света. Една трета от учителите в страната бяха уволнени и заплатите в обществения сектор ще бъдат отрязани с до 35% , за да се изпълнят условията в спасителната програма на МВФ и Европейската комисия. Тази политика рискува навлизане в дефлационна спирала, която осуетява собствените си цели. Нивото, на което се извършва приспособяването, е твърде крайно и това поставя на изпитание социалното и политическото устройство на страната” казва Тим Аш от Royal Bank of Scotland. „Трябва да попитате дали те жертват латвийската икономика, за да защитят шведските банки. По-добре би било да се девалвира сега и да се разчисти терена.” Аш казва, че Латвия е минала Рубикон тази седмица когато министърът на правосъдието е поискал дебат, а ключовият съветник на премиера Бенгт Денис, бивш управител на Riksbank (Шведската централна банка), заяви, че единственият въпрос за девалвацията сега е „как тя ще бъде проведена”. Няколко дни по-рано Riksbank съобщи, че е повишила валутните си резерви с 13 млрд. долара, явно предпазна мярка пред лицето на балтийския риск. Шведските официални лица изглежда са приели, че няма какво да се спечели от продължаването на балтийската агония. SEB заяви, че са изправени пред еднакви загуби и в двата случая – по-бавни при запазване на фиксирания курс и краткотрайни и резки в случай на девалвация. Изтече информация, че МВФ се отнася благосклонно към девалвацията, нормалното лекарство за страни, които прегряват. Тя се отхвърля от Европейската комисия, която смята, че отстъплението от курсовете в ERM ще бъде заплата за общоприетите в Европа фиксирани валутни курсове.