[Reuters] Големите играчи на капитализма и свободните пазари организираха миналата седмица на тайно място прощална вечеря за глобалната финансова система. Още докато келнерът наливаше в декантера бутилка "Шато Марго" от 1985 г., започна прехвърлянето на отговорността. "Обвинявам централните банки", заяви трейдър на акции, мушкащ във въздуха с вилица, на която бе забол пържолата си. "Ако Алан Грийнспан не беше държал лихвите толкова ниски в началото на десетилетието, нямаше да се окажем в цялата тази бъркотия. Той продължаваше да долива чашите дори след като участниците в партито вече бяха пияни като прасета." "Предупредихме ви, че нашата работа не е да откриваме кога се надува един балон, да не говорим за пукането му", отвърна централен банкер, навел се над зелена салата. "Казахме ви, че кредитните спредове, доходността в развиващите се пазари и непостоянството на цените на акциите и държавните книжа са твърде опасни и поемате големи рискове." Централният банкер отпи от допълнената чаша и продължи: "Можете ли да си представите какъв вой щеше да се нададе, ако се бяхме опитали да спрем експлозивното увеличаване на жилищата? Смятам, че ще откриете, че истинските виновници са ипотечните кредитори - ако не бяха потъпкали собствените си стандарти с безразсъдни заеми и откровени лъжи, кризата на жилищния пазар щеше сама да се регулира и удържи." "Не е честно", скочи човекът на ипотечните кредитори. "Играта не беше равностойна. "Фани Мей" и "Фреди Мак" използваха мощния гръб на правителствените гаранции, за да изкривяват конкуренцията при жилищните заеми. Наложи ни се да раздаваме още и още рискови ипотеки само за да останем в играта - ако не бяха всички инструменти с деривати, никога нямаше да можем да рециклираме тези "отровни отпадъци" и да задържим пирамидата да не рухне." "А, да бе, пак говорите за дериватите като за Дядо Торбалан", отвърна специалистът по структурно финансиране. "Вижте какво, дериватите не убиха пазара. Пазарът уби пазара. Всичко, което правехме, бе създадено, за да развива ефективността, като позволи на инвеститорите да намалят рисковете си. Мога да ви покажа отчети от моите адвокати, за да ви докажа, че всеки продукт, който изобретихме, беше напълно законен." "Всичко, което правехме, е да предлагаме консултантски съвети върху това как най-добре да се опаковат транзакциите", заяви юристът по капиталови пазари. "Никога не би се появил пазарът на CDO инструменти, ако рейтинговите агенции си бяха направили оценката като хората, вместо да лепят най-високи рейтинги върху всичко, от което печелеха комисиони." "Еее, не може да очаквате при нас да дойдат да работят най-бляскавите финансисти, когато можеха да си докарват милиони долари от същото занимание в инвестиционните банки", контрира човекът на рейтинговия бизнес. "Разчитахме на компютърни модели, които самите банки ни помогнаха да изработим, но тези модели се оказаха, как да го кажем, далеч от съвършенството. Освен това всичко беше чудесно, докато не замръзнаха кредитните пазари. Проблемът не е в прекалено оптимистичните рейтинги, а в прекаленото залагане пазарите на едро да финансират рисковете." Келнерът отнесе чиниите, а участниците отказаха десерт в замяна на няколко бутилки "Шато д'Икем", реколта 1982 г. "Дори не бях чувал за структурираните инвестиционни инструменти, преди те да започнат да гърмят", поде централният банкер. "Вярвахме на банките, когато ни казваха, че бизнес моделите им стъпват на стабилна основа - откъде да знаем, че след като спре музиката, те ще се окажат с трилиони долари загуби, които са отстранявали от счетоводните си баланси?" "Вижте, просто равнищата на спестявания се оказаха недостатъчно високи, за да ни дадат възможност с парите на клиентите да задоволим очакванията за печалби на шефовете ни", отвърна търговски банкер. "Наложи се да разчитаме на фондовете от валутните пазари, вместо на собствена депозитна база. А паричните пазари нямаше да замръзнат, ако не бяха тези отвратителни изисквания, принуждаващи ни непрекъснато да разкриваме, че притежаваме лоши кредити в момент, когато няма никакъв шанс цените да се възстановят." "А, не - дадохме ви достатъчно възможности да играете бързо и прозрачно да губите, за да запазите шанс да останете с ликвидност", контрира регулаторът. "Освен това вие просто си вършехте работата - да увеличавате възвращаемостта на инвеститорите и акционерите си. Ако не бяха тези алчни инвеститори, каращи ви да поемате все повече и повече рискове, нашите правила за капиталите щяха да задържат банковата система в адекватно състояние." "Е как, за Бога, да финансирам пенсионните схеми на хиляди бивши служители, когато доходността падаше едновременно на всички пазари", запита мениджър на пенсионен фонд. "Разбира се, че искахме банките да използват капитала си по-агресивно. Седяхме в една и съща лодка, опитвахме се да движим парите в нови сфери, за да изкараме нещо... Купувахме деривати, стоки и суровини, дори си стиснахме носа и с отвращение дадохме на хедж фондовете. После се оказа, че това не е било най-добрата идея." "Хей, ама ние ви предупредихме, че ще има времена като сегашните", подскочи хедж фонд мениджърът. "Ако очаквате да има години, в които ще ви даваме доходност по 50-60 процента, трябваше да сте готови да преминете и през години, в които ще изгубите 20-25 процента от парите си. Няма да ни видите да седим с протегната ръка на гишето за правителствена помощ." Келнерът дискретно се изкашля и постави коженото калъфче със сметката за вечерното забавление. "Ти нали си данъкоплатец? Аз ли да я взема", сгълча го инвестиционният банкер. "Ние всички тук разчитаме, че накрая ти ще платиш сметката."