Ако човек се вслуша в анализите на знайни и незнайни икономисти от последните няколко месеца, ще си каже, че доларът е на смъртно легло и скоро ще изчезне като световна валута. Говореше се дори, че в рамките на няколко месеца всички централни банки по света ще превалутират резервите си от долари в евро и така ще отнемат привилегията на САЩ да печатат световната резервна валута. Ако Марк Твен беше жив, щеше да опише тези анализи като „силно преувеличени". Те са именно такива, защото се основават на модел за световни валутни резерви, който е неприложим през 21 век. Основната идея на модела е, че всички участници на пазара се опитват да използват същата валута като колегите си, тъй като с това се улеснява търговията и връзката между бизнеса от различни географски ширини. Оттук пък следва изгодата за централните банки да държат резервите си в долари, защото и другите банки имат преобладаващи доларови резерви. Така колелото се завърта и в момента имаме изключително дълбок и ликвиден доларов пазар. Както икономистите обясняват, в момента доларът продължава да е световна резервна валута най-вече заради прекалената обвързаност на цялата финансова система с него и поради факта, че всички търговци и бизнесмени са свикнали до болка с него. Това пък би трябвало да отговори на въпроса защо британският паунд остава водеща световна валута до края на Втората световна война, въпреки че Великобритания отдавна вече е била изгубила първото си място на индустриална, политическа и финансова световна сила. Просто всички са били свикнали с паунда, а хората трудно се пренасочват от нещо, което добре познават, към друго без ясна перспектива. Естествено затвореният кръг на паунда като доминираща валута, в един момент бива прекъснат от новата „звезда" - доларът. По това време САЩ вече са водеща икономическа сила, а Великобритания излиза от войната с огромен външен дълг и с едва кретаща икономика. Така идва повратната точка за голямото световно превалутиране. Централните банки започват масово да се пренасочват към американска валута, а паундът скоро губи цялата слава, която някога е имал. На тази база днес се правят десетки аналогии, обясняващи защо е дошло време доларът да спре да съществува като световна резервна валута. Въпреки че историята на пръв поглед изглежда логична, съществуват няколко фундаментални особености, които ни подсказват, че все още е рано да погребваме долара. Всъщност ползите на отделните централни банки да държат резервите си в най-използваната световна валута варират от пренебрежимо малки до никакви. Истинската причина доларът да стане валута номер едно след Втората световна война е, че единствени САЩ тогава имат достатъчно ликвиден финансов пазар. Единствено американският пазар е бил напълно свободен и доларът лесно привлича интереса на жадните да правят бизнес инвеститори. Това обаче е било историческа аномалия в условия на извънредна ситуация. През всички останали исторически периоди е имало няколко големи финансови центъра и статусът на световните резервни валути е бил споделян между няколко парични знака. Въпреки че паундът е бил водеща валута преди 1913 г., той всъщност е делял короната си с френския франк и германската марка. Ако се поразровим по-дълбоко в архивите на централните банки, ще забележим, че доларът изпреварва британската валута не през 1948 г. , нито пък през 1938 г., а още през 1924 г. Така че дотук с историята как хората трудно отвиквали от една валута. Докато доларът започва бързо да се превръща във фактор на международния пазар през 20-те години на миналия век, паундът все още е бил отговорен за 40% от световните валутни резерви, но бързо е губил преднината си. Защо обаче икономистите допускат грешката да смятат, че доларът заема водеща роля чак след Втората световна война и съответно да намират за логическа причина разбитата световна икономика, от която се възползва най-вече САЩ. Ами просто, защото по време на Голямата депресия и създалата се в САЩ дълбока финансова криза, световните банки спират трупането на доларови резерви и се връщат обратно към паунда. Така изкуствено се увеличава историята на британските пари като най-важна валута в света до края на Втората световна война. Това е най-важният урок на историята. Доларът губи набързо спечелената си роля на световна валута през 30-те години на миналия век именно заради неправилното управление на икономиката и финансите. Подобна тежка криза днес със сигурност би довела до изчезването на долара от световната финансова сцена и би възкачила еврото на престола. За щастие обаче, колкото и тежка да е днешната криза, тя е далеч от размерите на финансовата катастрофа, разразила се през 1929 г., а ние все още сме далече от момента, в който ще загърбим „зелените пари" и ще се пренасочим към някакъв друг цвят. Със съкращения