Индустриалното производство в еврозоната и в целия Европейския съюз отбеляза понижение за втори пореден месец от началото на годината, показват данни на Евростат. В същото време индустриалното производство в България се сви през февруари още по-рязко, излизайки на негативна територия на годишна база за пръв път от май 2016-а година насам. Данните на европейската статистика се поредно доказателство за забавяне на добрия възходящ икономически импулс на стария континент, постигнат през 2017-а година. Производството в рамките на еврозоната се сви през февруари с 0,8% спрямо януари, когато отчете понижение с 0,6%, докато очакванията на финансовите пазари бяха за скромно повишение с 0,1 на сто. Това представлява влошаване на производството за трети пореден месец и най-солидно негово понижение от края на 2016-а година насам. На годишна база темпото на производствения растеж се забави рязко до 2,9% от 3,7% през януари, отбелязвайки най-слабо повишение от октомври 2017-а и при прогноза за нарастване с 3,5 на сто. Влошаването се дължи в най-голяма степен на спад при средствата за производство с цели 3,6% на месечна база и с 2,1% на производството на потребителски стоки с дълготрайна употреба (такива като автомобили и хладилници например). Производството на стоки с недълготрайна употреба (такива като дрехи и хранителни продукти) се понижи с 0,5%, докато енергийното производство нарасна с цели 6,8% в резултат на повишената консумация на енергия с оглед на доста суровата зима през февруари. Производството в целия Европейски съюз се понижи през февруари с 0,7% на месечна база след понижение с 0,3% през януари, като производственият растеж на годишна база се забави до 3,1% от 3,7% през предишния месец. И в този случай влошаване на производството се дължи в най-голяма степен на спад с 2,7% на средствата за производство и с 1,6% на стоките с дълготрайна употреба, докато производството на стоки с недълготрайна употреба се сви с 0,4%, а производството на енергия нарасна с 5,1 на сто. Индустриалното производство през февруари отбеляза най-силен ръст на месечна база в Латвия и Холандия (повишения с 3,9%), следвани от Хърватска (с 2,1%), докато най-голямо понижение беше отчетено в Литва (спад с 3,9%), Естония (с 2,7%), Малта и Португалия (понижения с 2,3%). Най-добър растеж на производството на годишна база е отчетен в Латвия (повишение с 8,7%), следвана от Полша (със 7,5%) и Словения (със 7,2%) при най-солиден спад в Малта (понижение със 7,7%), Гърция (с 1,9%) и България (понижение с 1,0%). Според данните на Евростат индустриалното производство в България отчете доста по-силен от средния за ЕС спад, понижавайки се с цели 1,5% спрямо януари, когато производството в нашата страна се сви с 0,5 на сто. Това представлява най-сериозно влошаване на българското производство от юни 2017-а година насам. На годишна база индустриалното производство в България се понижи през февруари с 1,0% след солиден растеж от 4,3% месец по-рано. Това представлява първо влошаване на производството в нашата страна на годишна база от май 2016-а година насам, като само още две страни - членки на ЕС отчита намаляване на производството през февруари - Малта (спад със 7,7%) и Гърция (с 1,9%). Трябва да се има предвид, че доброто нарастване на промишленото производство беше един от важните двигатели за европейския икономически растеж през миналата година. Днешните слаби данни за втори пореден месец от началото на новата година обаче са в синхрон със серия проучвания, показващи забавяне на икономическата и бизнес активност, което не е добър знак за представянето на икономиката на стария континент през 2018-а година.