Това обаче не им дава покой, тъй като тези частни валути застрашават контрола им върху банковата система и паричното предлагане, което пък може да подкопае паричната политика, използвана за управление на инфлацията, съобщава Ройтерс, цитиран от БТА .

След като биткойнът мина прага от 8000 долара за първи път тази седмица и поскъпна с 50 % за осем дни, те се притесняват, че ще бъдат обвинени, ако пазарът се срине. (На 28 ноември сутринта курсът на биткойна достигна 9855 долара, според данни на Блумбърг - бел. ред.).

По тези причини няколко централни банки настояват за регулации, с които да се въведе контрол. Други дори проучват възможността за пускане на собствена дигитална валута и тестват разплащателни платформи.

"Проблемът с биткойна е, че той лесно може да се срине и централните банки може да бъдат обвинени, че не са направили нищо," каза пред Ройтерс Евард Новотни, управител на централната банка на Австрия и член на управителния съвет на Европейската централна банка.

Опитваме да разберем дали банковата активност, отнасяща се до търговията с криптовалута, трябва да бъде по-добре регулирана, допълни той.

Световният пазар за криптовалута е на стойност 245 милиарда долара, което е малко в сравнение с трилионите долари в счетоводните баланси на японската централна банка, Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и Европейската централна банка (EЦБ). Тези институции пускат в обращение йени, долари и евро, като създават пари в брой или като кредитират изгодно банки, какъвто е случаят с програмите им за изкупуване на облигации. Криптовалутите обаче не са централизирани. Те не минават през регулирани банки и традиционни разплащателни системи. Вместо това те често използват т.нар. блокчейн - онлайн счетоводен регистър на трансакциите, който се поддържа от мрежа анонимни компютри в интернет. Това засили притесненията във връзка с уязвимостта им от хакерски нападения, каквито имаше доста през последните месеци, а освен това и във връзка с използването на криптовалутата за финансови престъпления.

Притежателите на дигитална валута имат и претенции към частна, а не държавна организация, която може да фалира или да спре да функционира. По тези причини, както и заради това, че не са приети много масово от търговските вериги, централните банки определиха криптовалутите като рискови активи, които нямат влияние върху реалната икономика.

"Биткойнът е вид лале", каза през септември вицепрезидентът на ЕЦБ Витор Констансиу, сравнявайки го с търговския балон в Холандия през 17-и век. "Той е спекулативен инструмент", допълни Констансиу.