Така нареченият "дълг на Милен Велчев", заради който държавата ни ще вземе еврооблигации до 950 млн. евро, не е точно негов. Тези пари са взети още по времето на Андрей Луканов, а през годините заемът просто се превърта, като се тегли нов. През 2002 г. правителството реши да плати дълга предсрочно, но това стана с тегленето на нов заем. Това обясни икономическият анализатор Емил Хърсев, цитиран от bTV.

През 1994 г. България преструктурира огромния си външен дълг в брейди облигации, емитирани в долари. През 2002 г. финансовият министър Милен Велчев реши да преструктурира дълга чрез замяна в емисия еврооблигации. При замяната страната ни успя значително да понижи съотношението дълг към БВП, което доведе до повишаване на рейтинга ни. В същото време обаче страната ни понесе големи загуби от покачването на курса на еврото.

Преди по-малко от седмица финансовият министър Симеон Дянков обяви, че страната ни ще изтегли почти 1 млрд. евро.

Колегата на Хърсев Георги Ангелов добави, че „правителствата си подават горещия картоф” през годините. Част от дълга е била покрита по време на излишъци в бюджета. Когато няма как да покриеш заема си, просто теглиш нов и обявяваш, че ще го върнеш до 5 години. Ако не се плати, става страшно, защото може да се върнем във времената на Луканов, каза Ангелов. Той добави, че най-важно за всяка държавна икономика е балансираният бюджет. Тогава дългът няма да се трупа, защото ще може да се погасява постоянно. Все пак нови изтеглени пари са си натоварване за бюджета, уточни икономистът.

Очаква се заемът да бъде изтеглен при по-добри условия, като лихвата да бъде по-ниска от тази, която плащаме за дълга на Милен Велчев. Към момента тя е 7-7,5%. Според Георги Ангелов спад с 2 пункта (тоест до 5-5.5%)  би бил много добър за българската икономика. Виждате какви процеси стават на Балканите. Много страни имат финансови проблеми – Сърбия, Гърция, Македония и др. Ако емисията е при добра лихва, това ще означава, че на България се гледа в друга светлина, каза още Ангелов.

Емил Хърсев подкрепи думите му, като подчерта, че рейтингът ни е равен на този на Испания (преди беше по-нисък). Книжата на Испания обаче се търгуваха над 6%, преди да стане ясно, че е договорена помощ за банковия сектор от 100 млрд. евро.

Хърсев добави, че държавата вече би трябвало да е намерила инвеститори, които да помогнат с погасяването на дълга. По думите му най-вероятно вече са проведени консултации с някои от банките. Всеки, който излиза на такава емисия, предварително се подсигурява, тя вече е продадена, каза Хърсев. Колегата му Ангелов не бе толкова оптимистичен с пласиране на дълга на ниски нива, с оглед на изборите в Гърция и тежкото положение на Испания. И двамата икономисти обаче бяха категорични, че лихвата на новата емисия ще бъде далеч под заложения 10% таван и дори под лихвите от 7.5% на старата емисия.