Дискусията трябва да се води с потребителите. Около това мнение се обединиха вчера участниците в застрахователния панел на форума „Шумът на парите“, цитирани от insurance.bg. Участниците във форума, като че ли са прогнозирали среднощното земетресение, при което пострадаха най-малко 150 сгради в София и значително повече в Перник, Радомир и околността. При последните наводнения през март държавници отново заговориха за връщането на задължителните застраховки.

Ние като застрахователи няма много какво да кажем за задължителната застраховка, нито да я наложим. Единствено може да се каже, че ако в даден момент общественият интерес изиска такава застраховка, ние можем да отговорим на този обществен интерес. Това бе мнението на Коста Чолаков, изпълнителен директор на Интерамерикан България, който направи и уточнението, че катастрофичен пул не значи непременно задължителна застраховка и обратно – задължителното застраховане не изисква непременно пул.

Налагането на нова задължителна застраховка няма да реши проблема, понеже това няма да бъде осъзната потребност у хората, заяви Николай Генчев, главен изпълнителен директор и председател на управителтния съвет на Уника. Човек първо трябва да има някакъв риск, който да осъзнае и да иска да го покрие с някаква застраховка. Тогава с готовност си купува полица, плаща си премията и знае за какво става дума. Ако просто се наложи нещо като задължително, отново ще се получат изкривени очаквания. Поредното данъкоообразно събиране на пари, тоталното неразбиране на това какво е всъщност покритието и т.н., каза Генчев.

Застрахователите имат големи резерви и по отношение на необитаемите къщи и незаконните постройки, когато става въпрос за задължителни застраховки. Представете си до какви аномалии ще се стигне при необитаемите имоти, чиито наследници са неплатежоспособни, каза Здравко Шушков, заместник-изпълнителен директор на ДЗИ. Незаконните постростройки пък въобще не стават за застраховане. Много от тях имат твърде висок риск, допълни Цветанка Крумова, изпълнителен директор и член на управителния съвет на Армеец.

Не знам друга страна в Европа, където да има задължителен елемент, заяви Стефан Софиянски, изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Лев Инс. В Румъния действа катастрофичен пул, но след последните изменения в закона застраховката всъщност не е задължителна. Ако броим Турция, то там застраховакта е задължителна, но въпреки това има само 30% проникване. Въпросът всъщност е кой може да се справи и да понесе загубата, ако се случи голямо катастрофично събитие, според Крумова. Държавата може и да успее да се справи, но загубите в крайна сметка ще се отнесат към всички нас – сегашното и бъдещите поколения.

При застрахователите пък има риск от фалит, а цената може да се окаже непоносимо висока. Крумова даде пример с Япония, където застраховки са покрили само 35 млрд. долара от общо 210 млрд. долара икономически загуби от катастрофалното земетресение и цунами през миналата година. Там държавата ще се наложи да покрива щети, не защото японците нямат застрахователна култура и проникването е ниско. Напротив, проникването е високо, но хората масово не си купуват покритието за земетресение и цунами защото то е много скъпо, заради високия риск. Според Крумова трябва обстойно да се разгледат различните модели, за да се прецени кой е най-добрият вариант за България. Като добри примери тя посочи схемата в Испания, както и във Франция, където моделът е на солидарен принцип и е базиран на публично-частно партньорство между държавата, презастраховател, който е гарантиран от държавата и частните застрахователни дружества.

Сегашният вариант обаче е най-лошият, по думите на Стоян Проданов, изпълнителен директор и заместник-председател на съвета на директорите на Бул Инс. В момента хем държавата не разполага с достатъчно фондове, за да покрие загубите от евентуално голямо земетресение, хем застрахователното покритие е твърде ниско – около 7-8, най-много 10%, отбеляза Проданов. И най-важното е държавата да насърчава хората да сключват застраховки и без да има задължителен елемент, защото в момента е точно обратното, каза Софиянски. Държавата дава лош пример, защото когато човек пострада от катастрофичен риск, ако има застраховка – държавата го праща при застрахователя, а ако няма – тя просто му плаща щетите. Това убива инициативата, категоричен бе Софиянски.

Най-скоро трябва да се създаде катастрофичен пул, чрез който да се изплащат обезщетения на пострадали от природни бедствия, казаха днес пред журналисти днес изпълнителните директори на "Бул инс" АД Петрозар Петков и Стоян Проданов. Огромна част от българите отказват да застраховат своето имущество, цитира ги БТА. Само хората с добри доходи и големите компании дават пари за застраховки срещу природни бедствия, посочи Стоян Проданов. В компанията смятат, че едва 10 процента от българите имат имуществена застраховка.