Определените общи разполагаеми квоти за 2007 и 2008-2012 г. от 42,27 млн т въглероден двуокис средногодишно (намаление от 37,4% спрямо предложеното от Р. България), ограничават драстично възможностите за развитие и растеж на основните предприятия от енергетиката, металургията, производството на цимент, хартия и целулоза, строителна керамика, стъкло, химия и др.
Решението не отчита:
- реалните икономически перспективи и официални правителствени прогнози за ръст на БВП от над 6,8% за 2009 и 2010, залагайки средногодишен ръст от 5,2% за същия период,
- нарастващия дял на индустрията, основно за сметка на селското стопанство в БВП,
- изпреварващия ръст на въглерод интензивните сектори в икономиката, в т.ч., включени в схемата за търговия в ЕС (енергетика, цимент, строително желязо, строителни материали и т.н.),
- ниската степен на натоварване на производствени мощности (71% по последни данни на НСИ) спрямо достигнатото средно равнище в ЕС (над 85%).
Освен това предложеното намаление за България е по-голямо от средното за ЕС. А при определянето на базата не е взето предвид, че след 2005 г. България е намалила емисиите със затварянето на блоковете на АЕЦ Козлодуй.
Отделни предприятия може да фалират поради технологичните ограничения и инвестиции за намаляване на парниковите газове. Други негативни ефекти също ще се се проявят до 2012 г.
При намалени квоти с 27,4 млн т СО2 (еквивалент) при средна прогнозна цена 30 евро на тон СО2, българската индустрия натоварва ежегодно себестойността си с около 770 млн. Евро Осезаемо ще нараснат продажните цени на ел., и топло енергия за бита и индустрията и ограничаване на производството и работните места в секторите, подложени на конкурентен внос от трети страни (цимент, желязо и т.н.).