Развитието на енергията от възобновяеми източници продължава с главоломна скорост, като през 2024 г. ще бъдат изразходвани 644 милиарда долара за нови мощности, но остарелите и неадекватни електрически мрежи може да се окажат съществена пречка за енергийния преход.

Ако светът иска да ограничи глобалното затопляне до 1,8 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, са необходими 3,1 трилиона долара за инвестиции в мрежова инфраструктура преди 2030 г., съобщават от Rystad Energy, базирайки се на свое проучване.

При този сценарий ще са необходими допълнителни 18 милиона километра електрическа мрежа, за да се върви в крак с електрификацията в градовете и окръзите, включително нов капацитет за възобновяема енергия и бързото внедряване на електрически превозни средства.

Това ще доведе до общата дължина на всички електрически мрежи по света до 104 милиона километра през 2030 г., разраствайки се до 140 милиона километра през 2050 г. - почти същото разстояние от Земята до слънцето. Незабавното разширяване с 18 милиона километра би изисквало близо 30 милиона тона мед, метал, който вече е в недостиг.

Нарастващото глобално търсене на електроенергия е основният фактор, движещ необходимостта от подобрения на мрежата. Това нарастване се дължи на увеличаването на населението, индустриализацията и урбанизацията в развиващите се страни и усилията за смекчаване на изменението на климата чрез електрификация. Киберсигурността, геополитиката и нарастващият приоритет за осигуряване на надеждни национални енергийни доставки също са част от тази необходимост.

И все пак неефективните регулаторни рамки биха могли значително да забавят развитието на мрежата, а от своя страна и енергийния преход.

"Електрическите мрежи ще бъдат, както фактор, така и пречка за енергийния преход. Развитите мрежи позволиха бързото разширяване на слънчевите и вятърни мощности, наблюдавано през последните години, но много национални мрежи сега са близо или до точка, от която не могат да бъдат направени допълнителни връзки без тяхното надграждане или разширяване. Годишните нива на инвестиции трябва да се увеличат, ако искаме да продължи настоящата тенденция за изграждане на възобновяема енергия", заявява старши анализаторът Edvard Christoffersen, от Rystad Energy.

Общо, ако се комбинира дължината на всички преносни и разпределителни мрежи в световен мащаб е около 86 милиона километра. Това е достатъчно голямо разстояние за обиколка на планетата повече от 2100 пъти. Преносната мрежа се състои от 6 милиона километра високоволтови линии (над 70 киловолта [kV]).

За сравнение, много по-голямата разпределителна мрежа се състои от около 8 милиона километра линии със средно напрежение (10 до 70 kV) и огромна мрежа от линии с ниско напрежение (под 10 kV), надхвърлящи близо 72 милиона километра, достигайки до домакинствата във всички кътчета на света. Дължината на мрежата се очаква да се разшири до 104 милиона километра до 2030 г. и 140 милиона километра до 2050 г. Очаква се на Азия се да се пада повече от половината от добавянето на глобално ниво през това десетилетие, като Китай и Индия са водещи като първи и съответно трети по големина в света консуматори на ток.

Прогнозата на експертите от Rystad Energy е, че глобалните инвестиции в мрежата ще достигнат 374 милиарда долара през тази година, като на Китай ще се падат около 30% от общата сума. Азия ще е лидер при инвестициите за разширяване на мрежата, но други региони се опитват да наваксат, за да поддържат темпото с добавянето на възобновяеми мощности.

Законът за инвестициите в инфраструктура и заетостта на САЩ (IIJA) включва 65 милиарда долара за надграждане и разширяване на националната енергийна инфраструктура, докато Европейската комисия стартира план за действие за мрежите в края на ноември 2023 г., като призовава за 584 милиарда евро (626 милиарда долара) инвестиции между 2020 г. 2030 г. Комисията и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) също проучват как да рационализират финансирането в подкрепа на тези значителни инвестиции в мрежи.

В Обединеното кралство National Grid стартира план за действие за обновяване на своята мрежа за първи път от десетилетия, инвестирайки над £16 милиарда (20,16 милиарда долара) в надграждане между 2022 г. и 2026 г.

Бързото разширяване на електрическата мрежа ще изисква огромни количества суровини, особено мед и алуминий. Медта се използва предимно като проводник в подземни разпределителни, преносни и подводни кабели, докато въздушните линии използват алуминий.

Въпреки че алуминият се използва предимно в надземните линии, той може да бъде заменен като проводник в подземните такива. Търсенето на мед и алуминий се очаква да нарасне с почти 40% до края на десетилетието, но мрежите не са основният двигател. Тези метали са жизненоважни за безброй други сектори като строителството, транспорта, възобновяемите енергийни източници и индустриите за потребителски продукти. Мрежите представляват само около 14% от търсенето на мед в световен мащаб, или около 4 милиона тона през 2024 г.

Удължаването на електрическата мрежа е необходимо, за да се поддържа периодично и дистанционно производство на енергия от възобновяеми източници и за свързване на нови промишлени, търговски и жилищни зони, но съществуват и алтернативи за посрещане на нарастващото търсене на енергия. Внедряването на широкомащабно съхранение на батерии може да реши проблемите с периодичността, касаеща възобновяемите енергийни източници, а и да позволи по-високи средни натоварвания на мрежата, намалявайки необходимостта от нови линии.

3e-news.net/bg

Основните ремонти и надграждане на съществуващата мрежа могат да увеличат капацитета на километър, а цифровизацията може да освободи капацитет чрез решаване на проблеми с гъвкавостта. В същото време разпределянето на енергийни източници, като например слънчевата енергия от покрива, могат да намалят нуждата от нови линии. Ясно е, че настоящата мрежова инфраструктура в света не отговаря на изискванията на бъдещата енергийна система, заявяват от Rystad.

Изкривяването на процесите за издаване на разрешителни вече причиняват затруднения в много страни, включително САЩ и Обединеното кралство. Приемането на широкомащабни решения за съхранение на енергия в батерии и цифровизацията на мрежата може да решат някои проблеми с интензитета ѝ, но електрифицирането на обществото ще изисква по-голямо внимание и усилия за рационализиране на регулаторните рамки и насърчаване на инвестициите, така че мрежите да да са в състояние по-скоро да засилят отколкото да забавят на енергийния преход.