Войната в Украйна, включително и санкциите на Европейския съюз и САЩ накараха много от големите енергийни компании да преразгледат политиката си. Инвестициите в руския петрол и газ се оказаха нежелателни. Това удари по глобалния бизнес на компаниите и една след друга те започнаха да пускат изявления за оттегляне от страната. В края на второто тримесечие ще стане ясно какви са загубите, за колко е продадено участието в руските проекти и находища и кои са новите участници в тях. Милиардите ще се подредят.

Но това ще пренареди и картата на играчите. А глобалните промени на нефтогазовия пазар тепърва ще ги виждаме. На този етап е рано да се очертава новата нефтогазова визия на света, но прави впечатление, че всички излизащи от бизнеса с нефт и газ европейски и американски компании търсят купувачи от Азия. Твърде вероятно е азиатските компании да се окажат и сред купувачите на не по-малко важния сектор на сервизните обслужвания.

Европа досега наложи пет пакета от санкции върху Русия. Подготвя шести пакет и настояването е той да включва ембарго върху руския нефт и газ. Бизнесът е "против", политиците са "за". Политиците искат американски LNG, независимо че няма как търсенето до 2025 г. да бъде напълно задоволено и дефицитът е очевиден.

Сега изниква въпросът дали ефектът от санкциите за замяна на европейските с азиатски компании, а в допълнение и на сервизните компании е премерен тогава, когато са взимани решения ? И какво ще последва за пазара, а и не само от тази гледна точка.

Компаниите, които излязоха от Русия

Първа бе bp. Компанията съобщи, че bp изтегля дела си 19,75 процента от руската корпорация "Роснефт", с която притежава три съвместни предприятия включително находища. Това ще доведе до загуба на производство от 1,1 милиона барела на ден, или една трета от общата сума на bp. А така ще се стигне до отписване на балансовата стойност на приблизително 25 милиарда долара.

Норвежката Equinor също ще напусне съвместните си предприятия, повечето, от които също са с "Роснефт, включително четири петролни находища за около 25 000 барела на ден собствено производство, оценено на близо 1,2 милиарда долара.

Британско-холандската Shell се отказва трите съвместни предприятия с "Газпром", включително и от дела си от 27,5% от капитала си в Sakhalin 2 LNG и 50 процента в находищата на Salym и Gydan. Оттам заявиха, че се оттеглят и от проекта за газопровода "Северен поток 2". Предварителните изчисления на Shell са за обезценка на руските активи от порядъка на 4-5 милиарда долара.

Американската ExxonMobil се оттегля от дела си от 30 % от съвместното управление в "Сахалин 1" с Роснефт. Стойността на активите му се оценяват на 4 милиарда долара.

Италианската Eni съобщи, че ще продаде дела си от 50 % в газопровода "Син поток". Компанията спря участието си в съвместното предприятие с "Роснефт" за проучване в Арктика още през 2014 г. след като Русия анексира Крим.

Някои от европейските компании като bp, Equinor,Shell и Total съобщиха, че ще спрат да купуват руски суров петрол на спот пазара. Ангажираха се с намерения за бъдеще, но бяха категорични, че ще изпълнят поетите задължения на вече започнатите договори. Shell заяви, че има намерение да затвори бензиностанциите си, както и да спре операциите с авиационни горива и смазочни материали в Русия.

Всички обявени компании са в преговори с азиатски купувачи на изоставените в Русия активи.

Под условие

Част от компаниите все пак решиха да останат на руския пазар при определени условия.

Германската компания Wintershall Dea продължава участието си в съществуващи петролни и газови проекти ( на находищата Уренгойское, Южно-Русское и Ачимов). В същото време се ангажира с изискването от санкциите - да не инвестира в нови проекти в Русия. Освен това оттам заявиха, че ще отпишат около 1 евро милиарди от финансирането на проекта за газопровода "Северен поток 2". Подобни решения вече взеха и останалите партньори по този проект - Shell, Uniper, ENGIE и OMV.

Австрийската компания OMV започна стратегически преглед на своите инвестиции в Южно Росское находище, включително потенциален изход. OMV прекрати преговорите с "Газпром" за придобиване на ново находище и официално се отказа от вноса на руски петрол.

Френската компания TotalEnergies засега продължи участието си в Русия, включително и дела си от 19,4 процента в "Новатек" (водещата независима руска компания за Yamal LNG и Arctic LNG 2), 20 процента пряк капитал в Yamal LNG. TotalEnergies притежава и 20 процента в нефтено находище Kharyaga, и 49 процента в находището TernefteGaz. От компанията съобщиха, че руският дял е за близо 500 000 барела на ден производство, или около 17% от общото производство на компанията, 2,5 милиарда барела доказани запаси в нефтен еквивалент и 13,7 милиарда долара вложен капитал. От TotalEnergies обаче се отказват от инвестициите си в нови руски проекти, включително Arctic LNG 2, който е в етап на строителство след вземането на окончателното инвестиционно решение през 2019 г. Планирано е трите линии да влязат в експлоатация през 2023 г., 2024 г. и 2026 г.,

TotalEnergies взе решението си да остане в Русия на база на Принципите на поведение на компанията, съобразени с акционерите и общството. В съобщението си от месец март, TotalEnergies заяви, че ще продължи да доставя газ за Европа чрез проекта Yamal LNG в съответствие с решението на ЕС да поддържа доставките на руски газ.

TotalEnergies няма да намери купувач за активите си в Русия, който да не е руски, предвид санкциите на ЕС и съответните закони. Изоставянето на тези активи би обогатило руските инвеститори, в противоречие с намерението на санкциите.

TotalEnergies не е оператор на нито един от своите проекти в Русия, съобщиха още от компанията и дадоха пример - Yamal LNG се управлява от JSC Yamal LNG, което е съвместно предприятие, състоящо се от Novatek (50,1 процента), TotalEnergies (20 процента), Китайската национална петролна корпорация (CNPC) (10 процента) и Фонда на Пътя на коприната (9,9 процента). Arctic LNG 2 се управлява от съвместно предприятие, състоящо се от Novatek (60%), TotalEnergies (10%, плюс 11,6% косвен дял чрез акционерното си участие в Novatek), CNPC (10%), Китайската национална офшорна нефтена корпорация (CNOOC) ( 10 процента) и Japan Arctic LNG (10 процента), консорциум от Mitsui и Japan Oil, Gas and Metals National Corporation (JOGMEC).

Операциите по всички тези проекти няма да бъдат повлияни от излизането на TotalEnergies.

Компании за услуги в нефтогазовия сектор

Водещи международни компании за услуги, включително Schlumberger, Halliburton, Baker Hughes, и Weatherford също излязоха с изявления, че няма да инвестират в нов бизнес в Русия, но ще изпълнят съществуващите договорни ангажименти в съответствие с международните санкции, но и закони.

Няма официални съобщение от сервизните компании, участващи в текущото строителство на Arctic LNG 2. Те включват френско-американската компания Technip Energies, която спечели договор за 7,6 милиарда долара, както и италианската компания Saipem и турската компания Renaissance, които съвместно спечелиха договор от 2,2 милиарда евро[ от Arctic LNG 2.

Азиатските компании

Всички азиатски компании избраха да останат в Русия. Те участват основно в находищата на Сахалин, както и в трите руски проекта за втечнен природен газ (Сахалин 2, Ямал LNG и Arctic LNG 2).

CNPC има 20% дял в Yamal LNG и 10% дял в Arctic LNG 2.[26]

CNOOC има 10 процента дял в Arctic LNG 2. На 30 март, по време на обявяването на годишните резултати на CNOOC за 2021 г., председателят на компанията, Уанг Донгджин, каза: "Твърде рано е да се вземе решение, докато ситуацията Русия-Украйна се променя през цялото време."

Известни ограничения си е поставила компанията Sinopec - спрени са разговорите по два бъдещи проекта - бъдещо предприятие със "Сибур" и съвместно предприятие за маркетинг на газ с "Новатек".

Индийската корпорация за нефт и природен газ (ONGC) има три петролни проекта в Русия предимно с Роснефт (20 процента дял в "Сахалин 1", 26,6 процента в находищата във Ванкор заедно с три други индийски компании и 100 процента в Imperial Energy, която произвежда петрол в Русия). ONGC произвежда близо 62 хил. барела на ден в Русия, което представлява 44 процента от международното й производство през финансовата 2021 година. Според съобщения в пресата ONGC и другите й партньори (Роснефт и японският консорциум за развитие на нефт и газ на Сахалин (SODECO) обсъждат как да продължат операциите на Сахалин 1 след решението на ExxonMobil да напусне Русия.

Японски компании участват в проектите "Сахалин 1" и "Сахалин 2", в допълнение към Arctic LNG 2. SODECO има 30 процента дял в проекта Сахалин 1, заедно с ExxonMobil (оператор на проекта), "Роснефт" и ONGC.

Mitsui участва в проекта "Сахалин 2" с 12,5 процента, както и в Arctic LNG 2 (10 процента с японски партньор JOGMEC). От компанията по-рано през март заявиха, че спазват международните санкции и се консултират с японското правителство.

Засега японската компания Mitsui смята да остане в проектите за LNG с "Новатек" и се опасяват, че ако се оттеглят делът ща бъде придобит от китайски конкуренти. Ситуация, с която японската компания не е съгласна.

Mitsubishi притежава 10% дял в "Сахалин 2" и заедно със своя японски партньор Mitsui (12,5%) се консултира с японското правителство за справяне със ситуацията след решението за напускане от Shell. Според Mitsubishi, около 60 процента от 9,6 милиона тона втечнен природен газ годишно, които произвежда в Сахалин 2, се доставят до Япония.

Ефекти

По всичко изглежда, че сметката може да не излезе, а и да е много по-висока от очакваното. Замяната на европейските и американски компании с азиатски не само стеснява Европа, но и поставя още много, много въпроси. Иначе, както изглежда при успешни преговори къде под натиск, къде не, вече започнатите проекти ще продължат. Вероятно в определен момент ще бъдат решени въпросите и с финансирането. Уви "Северен поток 2 излиза от този обхват. Поне на този етап. Сега политиците имат много по-широко поле за размисъл. Ако мислят за Европа и бизнесът на европейските компании.