Г-н Димов, като бизнесмен, развиващ дейност в няколко направления, как гледате на Зелената сделка, на изискванията на ЕС в тази посока и постигането на целите?

Зелената сделка и въобще секторът на ВЕИ е тема с много възможности за много държави от ЕС, включително България. Наред с ограниченията, които налага тя и до някаква степен с повишаването на цените, Зелената сделка може да е предизвикателство както за бизнеса, така и за гражданите, за това как да се справят с предвидените от нея реформи. Също така Зелената сделка, Планът за възстановяване и развитие, както и някои други инструменти, могат да подпомогнат процеса. Като човек, който работи в няколко сектора, един от които е доставка на специализирани автомобили в лицето на "Авто Инженеринг Холдинг Груп", гледам в бъдещето и виждам, че процесите, които текат при конвенционалните автомобили и замяната им с електрически е неизбежен. Бъдещето не може да се спре. В крайна сметка ще се намери пътя, по който да се развива и да се случи.

А предимствата на новите технологии са много. Например електрическите автобуси не замърсяват, по-тихи са, имат по-ниски експлоатационни разходи. От друга страна стоят предизвикателствата пред този, а и други бизнеси. За развитието на електромобилността например трябва да се изграждат и зарядни станции. За баланса на електроенергийната система трябва да има и системи за съхранение на енергия. Всичко това вече е напълно достъпно в Европа, а чрез финансовите инструменти ще бъде достъпно и за бизнеса. И той тепърва ще установява как всичко това може да намали цената на необходимата му електроенергия.

Плановете на ЕС са навсякъде, където може, да се произвежда чиста електроенергия, да речем чрез фотоволтаици по покривите и това е добре да се прави.

Още преди 2 години ние създадохме компания, чиято дейност е свързана със зелената енергия - JD Solar. Това е проектна компания, която ползва опита за изграждане на покривни фотоволтаични конструкции, натрупан за около 10 години в Германия. Но тук говорим за по-големи такива с площ от порядъка на 10-20-30 хил. кв. м. Това са големи сгради или пък предприятия с много постройки.

снимка: JD Solar

А защо сте започнали да развивате този бизнес първо в Германия, а не в България?

Преди около 10 години наши германски партньори ни попитаха дали можем да осъществим монтаж на покривни фотоволтаични инсталации. Тогава този пазар у нас тепърва се зараждаше. Имахме в структурата си лицензирана строителна компания, както и законова възможност да изпратим в чужбина до 25% от персонала й. Започнахме с група от 6-7 души. По-късно броят им нарасна до около 20, които вече са перманентно заети и работят на територията на Германия и днес.

Предприемачите там са си направили много добър модел на финансиране на фотоволтаичните проекти. Те създават т.нар. право на ползване на покривното пространство на по-големи сгради, даващо възможност върху тях да се изградят по-сериозни инсталации от порядъка на 1 MW инсталирана мощност, дори и повече. Започнахме с единични проекти, но поетапно групата започна постоянно да работи в Германия. За нас това бе много полезен опит, защото като хора, които винаги търсим нови възможности, стараем се да използваме западния образец, включително германския, видяхме един много добър бизнес модел.

снимка: JD Solar

Какво представлява този модел?

Германска компания набира инвеститори, които имат интерес към новите технологии, включително производство и търговия със зелена енергия, прави бизнес план за възвращаемостта на инвестицията (в Германия изплащането й за 10 години се води добра инвестиция), на базата на него се изгражда финансовият модел. Там стандартът е 10% от инвестицията да се поеме от компаниите, останалите 90% осигуряват банките при лихва около 1%. От друга страна фотоволтаичните централи имат живот около 20 години. И при 10-годишна възрвръщаемост на инвестицията има още толкова време за допълнителен бизнес и възможност за доходи за предприемачите, които предпочитат да не държат парите си в банки, а да имат алтернативна форма на приходи и по-голяма сигурност. Това важи с особена сила в настоящата ситуация.

Направи ни впечатление, че тази сфера се развива динамично, осъществяват се страшно много проекти, има много работа. Затова започнахме да мислим как да реализираме този модел в България. Преди 2 години започнахме да правим първите стъпки и вече реализирахме няколко успешни проекта. За да докажем нашата експертиза в изграждането на соларни системи върху покривни конструкции и управление на целия процес, направихме такива върху нашите сгради, за да демонстрираме как това работи. Върху покривните конструкции на наше предприятие за производство на пелети, палети и дървопреработка - "MOST", което се намира в едноименното кърджалийско село, изградихме инсталация с инсталирана мощност около 300 kW, която покрива около 15-20% от нуждите от електроенергия. Плюсовете са много, не е само собственото производство на ток. Пести се, например, от разходите за достъп до електроразпределителната мрежа, които се заплащат към енергодружество и които са от порядъка на 50-60 лв. на мегават. Като задоволяваш сам нуждите си от електроенергия, пестиш тези пари и така оптимизираш производствените си разходи. От друга страна настройваш производството си спрямо електроенергията, която сам си произвеждаш, реорганизираш работата така, че да работиш в тези части на деня, което ти позволява максимално да се възползваш от позитивите, които ти предоставя собственото производство на електроенергия. А по този начин се постига и по-бърза възвращаемост на инвестицията. Не е за пренебрегване и възможността, освен да използваш произвежданата електроенергия за собствените си нужди, да продаваш излишъка на търговци.

Много фирми се оплакват от цените на електроенергията в момента. Но вместо това трябва да се търсят възможностите за оптимизация на своите разходи.

Тази възможност ние предлагаме и на други бизнеси. Разполагаме с експертиза и ноу-хау, така че можем да направим бизнес модел спрямо тяхната консумация, каква инсталация им е необходима, каква ще бъде инвестицията. А, ако те нямат финансовата възможност да участват в този проект, може да бъде създадено отделно дружество, което да изгради тази соларна инсталация върху покрива им, а собственикът на сградата да получава процент от приходите и така да изкарва пари, а в същото време и да се възползват от преференциите на собственото производство на електроенергия. Друга опция е честно и открито да се споделя печалбата.

снимка: JD Solar

На какви приходи и печалби може да се разчита от въвеждането на този модел в България?

У нас възврaщаемостта е от порядъка на 7-8- години. Това е една практически безрискова инвестиция. Консумацията на електроенергия от секторите, в които тя е ресурс, няма да намалява, напротив - ще се увеличава в годините. При сегашната ситуация с пандемията и проблемите за бизнеса, новите възможности трябва да се търсят активно. За съжаление българинът е малко консервативно мислещ по отношение на иновациите, той все мисли, че някой ще го подведе или измами, че той няма да получи никакъв ефект. Но това са проверени модели, които работят в Европа. Всеки, който има такава възможност там, гледа да инсталира собствени източници на електроенергия. Но има и други възможности.

Какви са те?

В зависимост от спецификата, изграждането на собствена ВЕИ-инсталация може да доведе и до допълнителни възможности. Например, ако сградата е на комуникативно място, тя вече разполага с фотоволтаична инсталация, има трафопост, какво пречи да се изгради и бърза зарядна станция за електромобили, която може да ги зареди до 80% за 15 минути. Това е времето за едно кафе. Системите за съхранение на енергия са друга допълнителна възможност. Така даден бизнес ще може в дните, когато не работи, да акумулира и съхранява в батерии, да речем 25% от произведената от неговата инсталация енергия и след това да я използва. Или пък, ако е предприятие с непрекъсваем производствен процес, да потребява съхранената ел.енергия през нощта, когато фотоволтаиците не произвеждат ток.

Всичко това го има на пазара, използва се в много държави. Това предстои и при нас по Плана за възстановяване и Зелената сделка. Но ЕС няма да дава пари просто така, а за готови проекти. И бизнесът, ако е подготвен, ще може да участва на състезателен принцип за получаване на субсидии и реализиране на тези проекти. Но основната цел не трябва да е как да се получат парите, а как предприятието да бъде конкурентоспособно, как новите източници на енергия могат да намалят разходите му и на базата на иновациите да се развива и да върви напред. От тази гледна точка пред бизнеса има много перспективи.

А има ли препятствия?

По линия на Зелената сделка има заложени изисквания, чието постигане изисква всички играчи на пазара - банки, инвестиционни фондове, предприемачи и др., да се обединят, за да могат да се реализират тези проекти. Веднъж реализирани, те остават и ще работят на свободния пазар. И колкото повече инсталирани мощности има, толкова по-лесно ще се задоволяват нуждите от електроенергия. Не на последно място са въглищните централи, които в много държави вече са затворени и ние няма да можем да направим изключение. За да получим средства, ще трябва да дадем насреща реформи. Така че тези централи в един момент ще бъдат затворени. И в тези региони бизнесът ще бъде подпомогнат чрез различни програми, за да се трансформира и да няма безработица, особено за хората, които в момента са свързани с работата на ТЕЦ-овете.

ЕК предвиждат не само бизнесът, но и жилищните сгради да имат собствени инсталации за производство на електроенергия. Вие как гледате на тази възможност?

На този етап това у нас ще стане доста трудно. За пример можем да вземем програмата за саниране. В началото имаше изискване за малък процент самоучастие на собствениците и активността им беше близка до нулата. След това, макар вече да се покриваха 100% от разходите, пак нещата започнаха трудно, защото хората още не знаеха, не вярваха и т.н. Но това не беше и правилен подход. Още повече, че по новите програми и финансови инструменти никой не дава 100% грант. От тази гледна точка съм леко песимистично настроен. У нас едва ли не всеки смята, че държавата трябва да му санира жилището, да го направи енергийно ефективно. А никой не отчита, че така намалява разходите си и увеличава цената на апартамента си с 15-20 хил. лв.

От друга страна тези проекти ще са трудни за реализация, защото в един блок живеят много хора и все някой инакомислещ ще реши, че не иска да плати, което ще провали проекта. Така въпросът ще бъде решен трудно, освен ако не се случи тотална промяна на законодателството. Например както е на Запад - когато някой не иска да участва в ремонтите на общи части, останалите собственици взимат кредит, прави се ремонтът и който не плати своята част, в един момент може да остане и без апартамента си.

Затова съм по-скоро песимист за жилищните сгради и съм повече оптимист за фирмите. При тях обикновено решенията се вземат бързо, дори и да има 5 собственика. Те си правят сметката, че със соларна инсталация разходите им за ток ще паднат наполовина и моментално ще вземат решение. Но е важно в такива случаи да се използва експертизата на фирми като JD Solar. Защото в България, за съжаление, процесът е доста бюрократизиран, трябва да си наясно с него, защото минаваш през общини, през електроразпределителното дружество, през ЕСО и множество институции. Сложно е, отнема много време, и затова е добре да се прави от фирма с опит.

 За колко време се осъществява един проект за фотоволтаична инсталация?

Заради голямата бюрокрация и множеството процедури, не само изброените, у нас отнема страшно много време. А в Германия, например, от момента, в който инсталацията е изградена и готова до присъединяването и към мрежата, минават само 72 часа. У нас същият процес може да отнеме 3, може и 6 месеца. Затова връзките и процесите между ЕРП-тата, ЕСО, администрацията и всички звена трябва да се подобрят, за да може времево и документално целият път да се съкрати, за да има по-бърз ефект от инвестициите. Не на последно място това касае и банките. Те трябва да мислят по-позитивно към сектора на зелената енергия. Да не виждат само проблемите. В момента в тях се държи огромен финансов ресурс, а на хората и фирмите се налага да плащат т.нар. наказателни лихви. В същото време с тези средства могат да се реализират проекти, които ще генерират печалби, развитие на икономиката. Затова е много важно банките да бъдат много по-адекватни към тези проекти.

Има ли банка в България, която да е склонна, както германските, да поеме 90% от инвестицията в такъв проект?

Масовата практика у нас е инвеститорът да поеме 20%, а банката - останалите 80. Но има и още куп изисквания като гарантиране на финансирането по време на изпълнението на проекта, след това гарантиране или контрол на приходите за определен период и др. А на пазара вече се наблюдава и друга тенденция. Освен поскъпването на електроенергията, се повишава цената и на много други компоненти като соларни панели, металните конструкции и др. И ако фирмите, работещи в този сектор, не могат да получат бързо финансиране и да реагират в рамките на 2 седмици, за тях инвестицията вече може много да се оскъпи.

Около 90% от компонентите за този бизнес идват от Китай. Доставките отнемат 30 до 45 дни. Ако ти не можеш бързо да си осигуриш финансирането и да започнеш да поръчваш и да се разплащаш, а трябва да чакаш 3 месеца банката да ти одобри финансирането, през това време цената на проекта вече ще е различна. Само за последните 3 месеца соларните панели поскъпнаха с 15-20%.

Развитието на на електромобилността изисква ли повече синегрия между бизнеса и държавата или общините?

В момента по програми се финансира предимно електрификацията на градския транспорт, което несъмнено е добре. Но следващата задължителна стъпка е хората да имат стимули да започнат да карат електромобили. За съжаление в момента те не са толкова големи, че да те накарат да станеш "зелен". Първо, цената на тези коли е около 50% по-висока. Второ - няма никакви данъчни облекчения. Трето - никой не е стимулиран да изгражда зарядни станции. Както споменах, при инсталирането на покривна инсталация, се изгражда и трафопост, което дава възможност и за изграждане на зарядна станция. Но цената на една бърза такава е 70 000 лв. А никоя фирма не е стимулирана да прави такава инвестиция, защото няма грантове, няма програми, чрез които тя да знае, че инвестицията й ще се изплати в обозрим срок.

Убеден съм, че това ще се промени, защото това е бъдещето. Но въпросът трябва да се разреши до 2-3 години и да започнат да се изпълняват и такива проекти. А и има огромни възможности за комбинация между соларни инсталации и зарядни станции. Например фирми, чиито сгради са на комуникативно място или пък в индустриална зона, където има трафик, могат спокойно да развиват и такива проекти.

Автомобилостроенето винаги е било един от основните носители на прогреса. В момента то се електрифицира. Наред с новите бизнеси, електрификацията дава много нови възможности. Затова ние трябва да мислим как да ги използваме и всеки да печели от това.

Електрическите автобуси започнаха да навлизат в градския транспорт у нас. Такива соларни инсталации подходящи ли са за тези автопаркове?

Вече имам наблюдения от няколко градове, с които имаме удоволствието да работим и доставяме автобуси като представител на четвъртата по големина фабрика за такива в Китай - Golden Dragon. Ефектът за общинските дружества за градски транспорт е огромен. Навсякъде подмяната на дизеловите автобуси с електрически върви и с изграждане на зарядни станции. Следващата стъпка задължително трябва да бъде соларна инсталация, която да генерира електричество за тези станции, но също така и изграждане на система за съхранение на произведената енергия. Защото автобусите на градския транспорт работят по 18 часа на ден и за транспортните компании такива решения са много полезни и ефективни.

Точно при тях ефектът ще е най-видим. Тролейбусните и автобусните депа са перфектни за такъв тип проекти. Но има и много общински дружества с големи автопаркове или с голяма консумация на електроенергия, или пък с голям сграден фонд, за които също покривните инсталации са много подходящи.

Скоро ли ги виждате като реализация?

Това е комплексен процес. Ако зависи от нас, ще се случи скоро. Но, за да стане такъв проект факт, трябва да се премине през целия прединвестиционен и инвестиционен процес. Ако се създадат условия той да бъде съкратен, това ще даде тласък, а и ще доведе до неимоверно много ползи за икономиката на България.

Какви са препоръките ви към държавата и общините, за да може да се даде тласък на такива проекти?

На първо място на бизнеса не трябва да се пречи, той трябва да бъде оставен да работи, да има конкурентна среда. И когато някой е предприемчив, да не му се слагат препятствия. От данъчна среда в България сме перфектни, но върху администрацията и процедурите трябва да се работи. Необходимо е всички по веригата да бъдат по-оперативни и да оставят бизнеса да работи. Тогава нещата ще се случват много по-бързо, ефектът ще бъде по-голям, а и ще постигнем по-бързо Зеленият преход.

Освен върху сгради на фирми от вашата група, имате ли вече реализирани проекти при други компании?

В момента сме започнали да реализираме 5 проекта с мощност между 2 и 5 MW в индустриални зони. Но определено има интерес към покривните инсталации. Много по-лесно и бързо е такъв проект да се реализира при компания, която вече е присъединена към електрическата мрежа, има трафопост. Дори и при ситуацията в България, целият процес ще отнеме от 3 до 6 месеца. Основните пречки обаче са негативизма и песимизма.

Аз бях много ентусиазиран преди 2 години, когато стартирахме този бизнес. И си мислех, че нещата ще се случват като в Германия. За съжаление в момента, особено покрай огромното поскъпване на електроенергията, фирмите мислят как да си платят сметките, а не се наемат да правят дългосрочна инвестиция, която да им обезпечи собствено производство и независимост от пазара. За да бъде избегнат този проблем, JD Solar от самото начало предлага гъвкави варианти, за изграждане на покривна инсталация срещу 10% участие на собственика на сградата в новосъздаденото дружество. Внедряваме немски модел, който е доказан във времето и работи.