След спиране на газовите доставки от Русия бе лансирана идеята за осъществяване на енергийния преход, без да се залага на природния газ. Бяха предприети и необходимите стъпки с налагането на европейския план RePowerEU и особено с последните облекчения за изграждане на централи на възобновяема енергия (ВЕИ). Очевидно е обаче, че надеждата на Европа за осъществяване на енергиен преход без природен газ няма да се случи. Поне не така бързо, колкото се надяваха политиците. Вече е ясно, че през 2022 г. се промени не само географията на газовите потоци, но настъпи и промяна в във вида на доставяното гориво - от тръбопроводен на втечнен природен газ (LNG).
Така по последни данни през последното тримесечие на миналата година делът на LNG доставките достига вече 89 %, а този на тръбопроводния газ - 11 % т.е пълен обрат спрямо година по-рано. В резултат на това обаче се увеличават с повече от два пъти и парите, плащани от европейските потребители за синьо гориво. Освен това е очевидно - това не е мечтаната диверсификация на руските газови доставки, а заместване на една зависимост с друга или, ако преди зависимостта бе от доставките през тръбопроводи, то в момента е от доставки по море, въпреки че не са само от една страна.
Подобна ситуация едва ли е от полза за европейските страни. Затова е по-вероятно Европа отново да се опита да промени газовата карта, така че да повлияе на тенденцията за замяна на една крайност (зависимост) с друга.
Въпросът е какви са възможностите?
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и комисарят по енергетиката Кадри Симсон през юли 2022 г. бяха на официално посещение в Баку и се върнаха оттам с меморандум за разбирателство за разширяване на Южния газов коридор, така че по него да бъде доставян повече газ - от 12 милиарда кубични метра годишно до 20 милиарда кубически метра до 2027 г.
Сега, няколко месеца по-късно, през февруари предстои поредния голям форум в Баку. По предварителна информация Европа се готви да представи изкушаващ план в рамките на форума и разбира се, сбъдване на решението за увеличаване на газовите потоци за Европа.
Европа иска, но въпросът е какво може да осигури Азербайджан. Според последни данни на министъра на енергетиката Шахбазов от Twitter, от януари до декември миналата година страната е увеличила експортът си с 18 %. За Европа са били експортирани 11,4 млрд. куб м газ, за Турция - 8,4 млрд. куб м, за Грузия - 2,5 млрд. куб м. Доставеният природен газ по TANAP за Турция е възлизал на 5,6 млрд. куб м газ.
Експертите обаче изчисляват, че при тези цифри и разбира се, в зависимост от климатичните промени Азербайджан, за да задоволи и нарасналото си вътрешно търсене има и ще продължи да има нужда от внос на синьо гориво от чужбина, за да може да запази баланса. В тази връзка е редно да си спомним, че през ноември миналата година бе съобщено за внос на 1,2 млрд. куб м руски газ. По-рано Азербайджан внасяше чрез суапови сделки на иранския пазар газ от Туркменистан.
Освен Европа обаче на опашката за увеличаване на газовите доставки е и Турция, която освен очакваните 11,5 млрд. куб м, които още не достигат това ниво иска още до 10 млрд. куб м. Независимо от собствените находища на синьо гориво, с които все по-често парадира.
Механичното сборуване на исканията означава, че Турция и Европа настояват за още 18 млрд. куб м азерски газ.
Азербайджан в момента няма достатъчно проекти за производство от които да могат да се доставят допълнителни количества газ на Европа. Перспективите за добив са ограничени. Това означава, че ако страната се ангажира окончателно с доставки за 8 млрд. куб м през 2027 г. то ще трябва да положи максимални усилия за добив от проектите Apsheron, ACG Deep, Shah Deniz Stage 3, Shafag Asiman и Umid/Babek. Разбира се, трябва да се признае, че страната в момента има реална възможност за допълнителни количества от близо 4 млрд. куб м през 2026 г. За останалия обем обаче може да се допусне известно забавяне.
Въпросът е и до какъв етап са преговорите за разширение на Южен газов коридор. За Трансадриатическия газопровод (ТАР) е ясно, че през тази година трябва да стартират пазарни тестове за да има сигурност за ангажиментите на доставчиците, така че да се оправдае разширяването на газопровода. Впоследствие ще трябва да се изясни и дали ще има и такъв пазарен тест за IGB.
Възможността "Транкаспийски газоппровод"
На практика, за да може Европа да постигне исканите доставки от Каспийския регион и в частност от Туркмения ще трябва да заложи на проточилият се във времето Транскаспийски газопровод. Това е и газопроводът, на който ще трябва да заложи и Турция, ако иска да получава допълнителни количества синьо гориво. Едно съобщение от края на миналата седмица, публикувано от Fitch Ratings обаче поставя под въпрос осъществяването на това намерение.
Проектът за Транскаспийския газопровод, който предвижда експорт на туркменски газ за европейския пазар изпитва сериозни препятствия в развитието си, пише агенцията.
През януари 2021 г. Ашхабад и Баку подписаха "Меморандум за взаимно разбирателство между правителството на Република Азербайджан и Правителството на Туркмения за съвместно проучване, разработка и експлоатация на въглеводородните ресурси на находището "Достлук" в Каспийско море". Подписването на този документ възобнови разговорите за потенциалния Транскаспийсски тръбопровод, който ще даде на Ашхабад достъп до европейските пазари и ще намали зависимостта от Китай. Този тръбопровод обаче се сблъсква със сериозни пречки в своето развитие", се отбелязва в съобщението.
Според оценката Fitch обаче, зависимостта от европейския пазар може да се превърне в проблем като се има предвид прогнозата за търсенето и силната конкуренция от други източници на доставки - главно руски газ и втечнен природен газ (LNG).
Освен това проектът ще бъде много капиталоемък и ще изисква голяма база от лоялни клиенти, които да го поддържат. Намирането на такива купувачи може да е трудно, тъй като ЕС увеличава усилията си за декарбонизиране на своя енергиен микс и цената на въглеводородите в региона продължава да расте.
Държавните глави на страните от Каспийската петорка през август 2018 г. подписаха в Казахстан конвенция за правния статут на Каспийско море. Туркмения с подписването на конвенцията разчиташе да диверсифицира газовият си експорт и да реши проблема с излизане на външните пазари и в частност европейските страни. Ашхабад по принцип смята, че конвенцията дава възможност за строителство на Транскаспийския газопровод по дъното на Каспийско море до Азербайджан и включване в TANAP с преминаване на потоците през Грузия, Турция. А след това чрез TAP за страните от Южна Европа.
Проблемът е, че Туркмения не иска малки доставки, а газопровод, който да е с капацитет за не по-малко от 30 млрд. куб м с възможност за достигане на пазара в Италия, което според експерти ще струва над 20 млрд. долара и ще отнеме години. Перспектива, която не се харесва на Европа. В допълнение неотдавна стана известно, че Туркмения стартира с разширяване на доставките за Китай, което може би означава, че страната вече е избрала алтернатива, която ѝ се струва по-лесна за осъществяване. Възможността Европа да убеди Туркмения за обем от 3 млрд. куб м въпреки това не е изключена.
Ролята на Турция
Търсенето на газ в Турция само за времето от 2020 г. до 2021 г. е нараснало с малко над 10 млрд. куб м - от 46,2 млрд. куб. м до 57,3 млрд. куб. м и очакването е за много малко по-висок обем през миналата година. Страната разчита на азерския газ, увеличила е значително вносът на LNG, но доставките от Туркмения също влизат в сметките. Нещо повече: тази бърза диверсификация на източниците прави Турция силно конкурентен пазар. Не трябва да се забравя, че страната разполага с доставка на тръбопроводен газ от Русия през "Син поток" и "Турски поток", от Иран, както и от Азербайджан, расте и делът на втечненият природен газ - до 30 % процента от целия внос.
Вярно е, че страната разчита на над 95 % внос на синьо гориво. В същото време разработва огромното находище Sakarya в Черно море, открито през 2020 г. (твърденията за общи запаси са за 710 млрд. куб м на стойност от 1 трлн.долара) и очаква първият газ да потече по националната мрежа през месец март 2023 г. Предварителните планове са за увеличаването на производство до обем от 15 милиарда кубически метра през 2027 г.
Къде в картината се вписва Гърция?
Гърция, която се пази да говори за проучванията в Йонийско море и търсенето на газови залежи изглежда поне засега залага по-скоро на бързо разширение на газовата инфраструктура за втечнен природен газ. С наближаване на пускането на LNG терминала в Александруполис и разширяването на Ревитуса амбициите на гръцката страна за увеличаване на газовите доставки за Европа стават все по-големи. На церемонията на 14 януари по откриването на газова електроцентрала, която ще получава гориво от плаващия терминал (FSRU) в Александруполис, премиерът на страната Кириакос Мицотакис напомни, че той трябва да заработи през 2024 г. По думите му Александруполис вече се превръща в енергиен обект не само с национално и регионално, но и европейско измерение.
"До края на тази година - началото на 2024 г. плаващият терминал, който ще бъде готов дотогава, ще получи 5,5 милиарда кубически метра газ. И от тази начална точка през Балканите ще преминат газопроводите TAP и IGB за доставка региона. А утре, защо не, те ще стигат до Украйна", каза Мицотакис.
Балканите и връщането в играта на Трансбалканският газопровод
Ако целта е разширяване на Южен газов коридор, да той може да се случи, но с включване на нови газови потоци. Това обаче би струвало средства ако целта е достигането им до Италия. Затова е важно да се знае и интереса към разширяването на ТАР и посоката на политическите амбиции.
В същото време реално погледнато последните очертаващи се нови възможности за доставки, които осигурява споразумението на турската Botas с "Булгаргаз", както и бъдещите потоци от LNG терминала в Александруполис, разширяването на IGB, достигането на азерските газови потоци до Румъния, очертават достатъчно оптимистична картина.
Става въпрос за връщането на газовата карта на Трансбалканския газопровод в пълната му сила. Както е известно трасето на този газопровод в момента се използва само частично след изграждането на "Балкански поток". Трансбалканският газопровод, през който руския газ стигаше до Румъния, България, Гърция, Северна Македония, а и Турция е с капацитет от над 20 млрд. куб м, а сега се използват само за обем от около 2 млрд. куб м. Идеята отдавна е за използването му като алтернативен или допълнителен маршрут към TAP. Експертите отдавна са изчислили съществуващите възможности. Особено ако става въпрос за нови обеми от каспийски газ или по-точно казано, желаният от Европа обем от 8 млрд. куб м каспийско гориво може да преминава през Трансбалканския газопровод и да стига до Европа. Този газопровод, съществуващата газова преносна инфраструктура на "Булгартрансгаз" и продължаващото й разширение и модернизиране може да дадат обновена визия на Европа. Освен това цената ще е в пъти по-ниска, от каквито и да са други амбиции.
Става въпрос за възможности. Те трябва да включват и изглаждане на политическата картина, което означава, че не трябва да бъде непредвидима.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}