В средносрочна перспектива постепенно производството от въглища ще започне да се измества от мощности на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това стана ясно от изказвания на представители на Министерството на енергетиката по време на енергиен форум в София, организиран от "Капитал". 

Тенденцията в Европа е да намалява потреблението на природен газ и на въглища, каза каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, цитиран от БТА. Министърът отбеляза, че всяка година има спад на въглищното електропроизводство с 26 на сто.

"Данните отдавна показват, че газът не е преходно гориво и не действа като преходно гориво", изтъкна министър Попов. Той допълни, че газовото електропроизводство миналата година е спаднало с 15 процента.

"Няма как да е преходно гориво. Ако беше преходно гориво, щеше да се качи с 15 процента, а не да е паднало", изтъкна Юлиян Попов.

Министърът на околната среда и водите обърна внимание, че електропроизводството от вятърната енергия за първи път се е увеличило над това от природен газ, независимо от понижение на цените на синьото гориво и независимо от това, че все още няма достатъчно изградени вятърни генератори, а има свръх активи на газ. Попов допълни, че в момента, в който се проследят емисиите на газ от добив до изгаряне, те ще се окажат толкова, колкото и на тези от въглищата.

Юлиян Попов каза още, че специално за Европа емисиите от електропроизводството са спаднали с 19 процента през измината година. Според него това е комбинация от енергийна ефективност, структурна промяна в енергетиката, но не е, защото индустрията не работи. Министърът смята, че основният двигател на това снижение са възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. "Това са данните", подчерта министър Попов.

До към 2025 г. България ще продължи да разчита на съществуващите въглищни мощности, които обаче участват в покриване на потреблението на пазарен принцип, каза на същия форум заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова. Тя се позова на заложеното в моделите в Интегриран национален план енергетика-климат, според които въглищата като източник на енергия ще бъдат измествани от възобновяеми енергийни източници.

В модела, който в момента е в процес на актуализация, се очаква ВЕИ да достигнат 11 гигавата към 2030 г. и повече от 12 гигавата към 2035 г., коментира зам.-министър Петрова.

Целта за ВЕИ е да достигнат дял от около 34 процента, като в сектор електроенергетика те да са над 42 на сто, докато за секторите топлина и охлаждане - над 45 процента, отбеляза Ива Петрова.

Паралелно с това се предвижда въвеждане в системата на мощности за съхранение. В краткосрочна перспектива това са батерии, докато в средносрочна и дългосрочна перспектива се появяват и нови мощности от тип ПАВЕЦ (помпено-акумулираща водноелектрическа централа).

В периода 2035 - 2040 година се предвижда да се въведат около 2 гигавата нови ядрени мощности в системата, допълни Петрова.

Първоначалните оценки показват, че България би могла да постигне цели за намаляване на първичното енергийно потребление с над 11 процента, а крайното с над 10 на сто.