Развитието на европейските цени на електроенергията и газа за бита без данъци в европейските столици между януари 2009 г. и месец октомври 2025 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар - Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).

Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Цените на електроенергията за бита намаляха устойчиво през първата половина на 2009 г. и стигнаха дъното от 96 индексни пункта през юни същата година, тъй като икономическата криза се отрази на търсенето и нивата им на едро се сринаха. През втората половина на 2009 г. цените започнаха да се възстановяват. Оттогава са във възходяща тенденция. Индексът за електроенергия достигна цели 117 индексни пункта (и.п.) през декември 2014 г. докато през 2016 г. и 2017 г. се колебае около 108 и.п., а през 2019 г. между 115 - 120 пункта. Ограниченията по време на пандемията COVID-19 понижиха индекса до 112 пункта през 2020 г., През 2021 г. индексът следваше възходяща тенденция, тъй като започна възстановяване на дейността, търсенето се увеличи, а започна да се развива и енергийна криза, посочват експертите, които провеждат проучването.

Извънредните метеорологични условия, рекордно високите цени на едро на природния газ и липсата на достатъчно гориво в съоръженията за съхранение, които да покрият търсенето, доведоха до повтарящи се рекордно високи цени в повечето европейски столици до края на 2021 г. Възходящата тенденция е по-екстремна през втората половина на годината, с покачване на индекса се до 174 пункта през декември 2021 г. След като достигна най-рязкото си историческо покачване през януари 2022 г. и най-големия си връх през октомври 2022 г. от 298 пункта, индексът на електроенергията HEPI следваше низходяща тенденция повече от година.

От пролетта на 2024 г. той следва възходяща тенденция и, въпреки че от началото на 2025 г. намалява, в момента е 184 пункта (EUR-15), се посочва в изследването, данните, от което се публикуват всеки месец. (данните за септември също констатират 184 пункта б.р.).

Икономическият спад, който повлия на търсенето на енергия и цените на едро през 2009 г., личи много повече в развитието на цените на газа за битови нужди.

Разглеждайки цените на синьото гориво, експертите се спират на трудните периоди от 2009 г. насам.

Икономическият спад, който повлия на търсенето на енергия и цените на едро през 2009 г., е много по-видим в развитието на цените на газа за жилищни сгради. Индексът на цените на газа спадна значително през 2009 г. и достигна най-ниската си стойност едва през февруари 2010 г. от 81 индексни пункта (девет месеца след най-ниската стойност на индекса на цените на електроенергията). Цените на дребно започнаха да се възстановяват през зимата на 2010 г., когато студена вълна засегна много части на Европа. Индексът се увеличаваше постоянно до началото на 2013 г. Оттогава той се задържа между 105 и 110 индексни пункта, въпреки значителния спад на цените на природния газ на международните пазари през 2015 г. През 2016 г. обаче цените на газа спаднаха рязко, достигайки 6-годишно дъно през септември 2016 г. от 88 пункта. След малко покачване до 91 пункта през март 2017 г., последва по-голямо покачване до 98 пункта през ноември 2018 г. В продължение на две години се наблюдаваше низходяща тенденция, докато индексът на цените на газа не започна да се увеличава, надминавайки нивата от ноември 2018 г. за първи път през август 2021 г. Енергийната криза силно повлия на индекса на цените на газа, който почти се удвои през 2021 г., като се покачи от 82 пункта през януари 2021 г. до 158 пункта през ноември 2021 г. Оттогава стойността му се удвои отново през ноември 2022 г., достигайки 345 пункта.

Подобно на пазара на електроенергия той следва низходяща тенденция, която напоследък изглежда, се е обърнала - в момента е 152 индексни пункта (153 и.п. през септември, август - 155, б.р.).

При разглеждане на средните стойности на крайните потребителски цени, както за електроенергия, така и за газ, се наблюдават следните промени: в сравнение с преди година или, октомври 2024 г., сметките за електроенергия във всички столици на ЕС са се увеличили със 7%, докато сметките за газ са се увеличили с 1%.

Електроенергия

В зависимост от това къде живее клиентът в Европа, цената на електроенергията може да варира в съотношение почти 5. Берлин и Копенхаген са най-скъпите градове за битови клиенти в Европа, следвани от Берн, Лондон и Прага.

Киев изглежда има най-евтината цена на електроенергията, следван от Будапеща, Подгорица и Осло. В номинално изражение цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са по-ниски от средните. През месец септември Букурещ, Прага, Вилнюс и Варшава са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през октомври са следните:

• 20% увеличение на цените в Белград, поради повишение на компонентите за енергия, енергийни данъци и разпределение;

• 9% увеличение на цените в Копенхаген, поради ръст на компонентите за енергия и разпределение;

• 4% увеличение на цените в Хелзинки, поради поскъпване на компонентите за енергия и разпределение;

• 3% увеличение на цените в Амстердам, Атина, Рига и Стокхолм, поради нарастване на енергийни компоненти;

• 2% увеличение на цените в Любляна и Вилнюс, поради покачване на енергийни компоненти;

• 2% увеличение на цените в Мадрид и Виена, поради поскъпване на компоненти за енергия и енергийни данъци;

• 3% намаление на цените в Прага, поради понижение на енергийния компонент;

• 2% намаление на цените в Осло, поради спад на компонента за енергийни данъци;

• 2% намаление на цените в Рим, поради поевтиняване на енергийния компонент.

През октомври средната цена на електроенергията за крайните потребители в Европа отбеляза 1% увеличение в сравнение със септември, запазвайки възходящия импулс, наблюдаван от началото на лятото. Сред 33-те разглеждани столици, 14 отбелязаха увеличение на цените, като най-значителното е в Белград, докато 6 отчетоха ограничено намаление. Останалите 13 столици не показаха този месец промяна в цените на електроенергията за крайните потребители, пишат експертите.

В Сърбия, след искане от държавната компания EPS, националният енергиен регулатор AERS одобри увеличение на цените на електроенергията за домакинствата. Това доведе до 20% нарастване на цената за крайните потребители в Белград. Според AERS увеличението се дължи на по-високите разходи за достъп до преносните и разпределителните мрежи.

В Копенхаген преминаването към зимната тарифа за разпределение доведе до 9% увеличение на цените на електроенергията за крайните потребители. Октомври бележи началото на сезона на високо потребление на електроенергия, тъй като по-студеното време увеличава търсенето за отопление и осветление.

И накрая, 4% увеличението на цените на електроенергията за крайните потребители в Хелзинки е резултат, както от покачващите се цени на едро, така и от въвеждането на нови тарифи за дистрибуция.

Когато се коригират спрямо стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка държава, картината се променя драстично. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира общите разлики в ценовите нива между държавите. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се изясняват спрямо цената на други стоки и услуги.

Най-ниските коригирани цени на електроенергията за домакинствата се наблюдават в Осло, Будапеща, Валета и Хелзинки, докато най-високите в момента са в Букурещ, Прага, Берлин и Варшава. Повечето страни от Централна и Източна Европа обикновено имат цени на електроенергията, които са относително ниски в сравнение с общото ниво на цените в страната и под средните за Европа. Букурещ, Прага, Рига, Вилнюс и Варшава са единствените столици сред страните от Централна и Източна Европа, в които цената на електроенергията е била над средната за Европа през октомври 2025 г.

Проучването, в което се прави разбивка на цената на 33-те наблюдавани столици, показва, че за централните градове на ЕС, средно енергията (оспоримият компонент на цената) и през октомври 2025 г. представлява 50% от цената на сметката за електроенергия за крайния потребител, дистрибуцията - 28%, енергийните данъци - 8%, а ДДС - 14%.

Ако се фокусираме върху цената на енергията като стока, в Будапеща тя в момента представлява само 14% от цената на електроенергията за крайния потребител, което е най-ниската стойност сред всички изследвани градове. Точно обратно - Никозия е с най-голям процент на енергия, достигайки 77% от цената за крайния потребител и през октомври 2025 г., се отбелязва в изследването.

Освен това, считано от януари 2020 г., типичен потребител в Амстердам плаща нулев енергиен данък поради увеличения размер на данъчния кредит, който надвишава посочения размер на енергийния данък. Той получава възстановяване на превишената сума на данъчния кредит. Целта на това възстановяване е да насърчи потребителите към електрификация и отказ от отопление и газови уреди.

По същия начин в град Люксембург типичният клиент плаща отрицателни енергийни данъци в резултат на компенсаторен механизъм. В момента той е в сила, и цели да компенсира увеличението на енергийния компонент и да стабилизира цените до нивата от 2022 г. (поради особеностите в Нидерландия и Люксембург разпределението на енергийния компонент, данъци и ДДС е различно).

Преди енергийната криза фиксираните (цена и срок) и променливите цени бяха относително сходни. Фиксираната цена често беше по-ниска, тъй като позволява на доставчика по-ниска лоялност и риск при снабдяването. Въпреки че клиентите по същество залагаха малко на посоката на пазара, това не беше особено важен избор за повечето клиенти. Поне на по-развитите пазари активните клиенти все пак са склонни да избират фиксирани цени. В резултат на кризата ситуацията беше почти обратна. Фиксираните цени, където са налични такива (на някои пазари те са недостъпни от началото или средата на кризата), бяха по-високи от променливите цени, в някои случаи с много голяма разлика.

Изглежда обаче, че и тази тенденция отново се обръща. През октомври 2025 г. броят на предлаганите фиксирани договори се е увеличил, докато средната им цена е по-висока от средната променлива цена с 1.47 c€/kWh ( септември - 2.16 c€/kWh, август - 1.99 c€/kWh). На три от пазарите от EUR15, когато се разглеждат поотделно, се наблюдава, че фиксираните договори са средно по-евтини от променливите - в Германия, Великобритания и Нидерландия.

На всички показани пазари средната цена за фиксирани цени през октомври 2025 г.е била 30.74 c€/kwh (септември - 30.60 c€/kwh, август - 30,62 c€/kWh), докато за променливи цени - 29.27 c€/kWh (септември - 28.45 c€/kWh, месец по-рано 28,63 c€/kWh). Естествено, за пазарите, където фиксираните цени са едновременно налични и много различни от променливите цени, средната стойност на двете е по-малко представителна, отколкото на други пазари. Ако се коригират променливите цени спрямо паритета на покупната стойност, вероятно ще се получи по-ясна картина за относителното значение на най-популярните цени през октомври 2025 г.

Природен газ

По отношение на цената на природния газ за битовите потребители от 27 европейски столици към 1 октомври 2025 г. за пореден път в проучването се потвърждава наблюдението, че най-високата цена се плаща от жителите на Стокхолм, които плащат над 3 пъти над средната цена за крайни потребители в Европа, следвани от Амстердам, а на трето място се нарежда Берн. Цената в Стокхолм е почти 13 пъти по-висока от тази в Будапеща, която е най-евтиният град за газ в ЕС, и почти 21 пъти по-висока в сравнение с Киев.

Природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Така и през месец октомври тази година отново всички страни от ЦИЕ са с цена на природния газ, по-ниска от средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец октомври са следните:

• 9% увеличение на цената в Загреб, поради повишение на компонентите за енергия и дистрибуция;

• 4% увеличение на цената в Мадрид, поради поскъпване на компонентите за енергия и дистрибуция;

• 2% увеличение на цената в Лисабон, поради ръст на компонента за дистрибуция;

• 1% увеличение на цената в Рига, поради повишение на компонента за дистрибуция;

• 4% намаление на цената в Люксембург, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 2% намаление на цената в Берлин, поради понижение на енергийните данъци;

• 1% намаление на цената в Амстердам, Париж, Талин и Виена, поради спад на енергийни компоненти.

Средната цена на природния газ за крайните потребители остана стабилна през октомври, следвайки непрекъснатата низходяща тенденция, наблюдавана от началото на пролетта, тъй като по-ниските температури започват да повишават търсенето на отопление. От 27-те разглеждани столици, в 17 не отбелязаха колебания в цените през месец октомври. Само на 4 пазара имаше повишения, докато на 6 се наблюдаваха ограничени намаления. Референтната цена на TTF също остана близо до нивата от предходния месец, колебаейки се в диапазона 31-33 €/MWh, се посочва в проучването.

Най-голямото увеличение на цената на природния газ за крайните потребители се отчита в Загреб (9%), където схемата за субсидиране, която е в сила от 2022 г. и първоначално е трябвало да изтече през септември е удължена до март 2026 г., но с по-висок темп.

Увеличението от 4% на цените на природния газ за крайните потребители в Мадрид се дължи главно на покачване на регулираната тарифа за газ, поради сезонното търсене. Тарифите на свободния пазар следват подобна тенденция, което показва по-умерено увеличение.

По същия начин, както при електроенергията, цените на газа по PPS дават много различен резултат от действителните цени. През месец октомври Будапеща, Лондон и Брюксел са най-евтините градове при коригирае по PPS.

Проучването показва, че средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 49% от крайната цена на природния газ, дистрибуцията - 24%, енергийните данъци - 11% и ДДС - 16% за европейските столици. В Нидерландия, считано от януари 2020 г., енергийните данъци се използват, за да повлияят на поведението на потребителите и потреблението на енергия. Към момента енергийният данък за битови потребители на природен газ представлява около 34% от крайната цена в Амстердам. Целта е да се насърчи използването на електрическо отопление и уреди вместо газ.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват около 50% от цената за крайния потребител за електроенергия и 49 % за газа, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите 50% и 51 % чрез тарифи за разпределение, енергийни данъци и ДДС.

Енергийната криза доведе до значително увеличение на средния енергиен компонент в столиците на ЕС, докато сега цените изглежда са намалели в сравнение с предходните две години. Делът на енергията в цената за крайния потребител на електроенергията е бил 56% през октомври 2023 г. и 52% през октомври 2024 г., докато в момента е 50%.

По подобен начин на пазара на природен газ процентът на енергийния компонент в цената за крайния потребител е бил 57% през октомври 2023 г., преди да достигне 52% през октомври 2024 г. и 49% през същия месец от тази година. На места, където енергийният компонент е по-нисък, има и стимул за клиентите да търсят по-конкурентни оферти, заключава проучването.