17-11-2017 20-11-2018

Силата на Сибир: Китай кара Путин да чака

Пекин се опитва да постигне изгодна сделка, докато Москва настоява за новия китайско-руски газопровод през Монголия

19:00 | 25 май 2023 | Редактор : Денис Коробко 307 19708 Снимка: АР/БТА

Руският министър-председател Михаил Мишустин си замина от Китай тази седмица без наградата, която Москва отдавна чака: ясен ангажимент от страна на Пекин относно "Силата на Сибир 2" - грандиозен проект за газопровод, който да промени енергийните потоци в Азия, пише в. "Файненшъл Таймс".

Газови потоци

Замислен преди повече от десетилетие, за да помогне на Русия да се "обърне на изток", газопроводът през Монголия до Китай беше начин да се диверсифицират продажбите на газ, да се увеличат приходите и да се даде на Кремъл повече дипломатическо влияние.

Този проект, наречен за първи път "Алтай" по името на планинския регион в Южен Сибир, придоби нова актуалност след инвазията в Украйна, като Москва потърси нови пазари за газа, който течеше към Европа преди санкциите да застанат на пътя му.

Проблемът за Москва е, че Пекин - ключов икономически партньор след пълномащабното нахлуване в Украйна - изглежда не бърза да се ангажира. Според анализатори това е сдържаност, която показва колко слаба е станала силата на Москва в преговорите с икономически по-мощния ѝ съсед.

Друг руски газопровод, "Силата на Сибир", беше пуснат през 2019 г. и се очаква да достигне максималния си капацитет от 38 млрд. куб. м годишно до 2024 г. Но този тръбопровод разчита на разработването на нови газови находища в Източен Сибир, които никога не са изпращали гориво към Европа - което го прави по-малко полезен за стратегията на Москва за диверсификация.

За разлика от него "Силата на Сибир-2" има за цел да доставя на Китай газ от североизточната част на полуостров Ямал, който в миналото е обслужвал европейския пазар чрез няколко тръбопровода, включително "Северен поток", чиито доставки бяха преустановени в спорове с ЕС още преди да бъде саботиран през 2022 г.

Търсенето на алтернативи се превърна от стратегически избор на Русия, в нейна единствена възможност.

"Пекин има опит в удължаването на преговорите, за да постигне по-добра сделка - такъв беше случаят, когато се преговаряше за "Силата на Сибир 1", казва Алисия Бачулска, експерт по политиката за Китай в Европейския съвет за външна политика. "Тъй като агресията на Русия срещу Украйна се превърна в продължителна война, Пекин смята, че позицията му за преговори спрямо Москва може само да се засили." Без да бърза, Китай може да си осигури по-ниска цена за газа по газопровода, добавя тя.

Снимка: БТА

Китайско-руските преговори за газопровода се засилиха в месеците преди войната. По време на Олимпийските игри в Пекин Владимир Путин и Си Цзинпин подписаха 25-годишен договор за далекоизточното трасе и "определено говориха за "Силата на Сибир-2", каза Татяна Митрова, научен сътрудник в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.

Но оттогава насам, докато Русия многократно подчертава готовността си да пусне този газопровод, Пекин мълчи. По време на посещението си в Кремъл през март Си заобиколи темата за "Силата на Сибир-2", докато Путин говореше за плана, сякаш той е готов, като заяви, че "практически всички параметри ... са финализирани".

Внимавайки да не зависи прекалено много от един доставчик, Китай активно се стреми да си осигури договори за природен газ за по-големи количества, отколкото реално се нуждае, каза Гергели Молнар, анализатор на Международната агенция по енергетика.

Според него Китай разчита на Русия за малко над 5% от доставките на газ. Заедно с планираното увеличение на доставките по съществуващите маршрути от Русия, споразумението за новия газопровод ще увеличи този дял до около 20 % до началото на 2030 г.

Китай наистина ще спечели от газопровода. Той желае да диверсифицира енергийните си източници, особено сухопътните доставки от Русия и Централна Азия, които биха били по-сигурни от морските маршрути в случай на геополитическо или военно напрежение със Запада.

"По-безопасно е транспортирането на газ да става през Русия, чрез сухопътен транспорт, в сравнение с далечния Близък изток", казва Лин Боцян, ръководител на Китайския институт за изследвания в областта на енергийната политика към университета в Сямън.

Съществуват геополитически усложнения при договарянето на сделката на фона на войната в Украйна. Но някои експерти по китайската политика смятат, че задълбочаването на енергийното партньорство с Русия е само въпрос на време.

"Никой не бива да очаква, че Китай ще прекрати достъпа си до руски нефт и газ", казва Виктор Гао, заместник-председател на базирания в Пекин Център за Китай и глобализацията. "Този вид търговия е нормален, това е мирна търговия."

Той смята, че огромната търговия с енергия между Русия и Китай "в крайна сметка ще доведе до преконфигуриране на доставките на нефт и газ в света... и Западът не бива да се изненадва от това".

За Русия изграждането на "Силата на Сибир-2"е единственият начин да компенсира поне част от пазара на ЕС, който е загубила. За този пазар се добиваше по-голямата част от газа, добиван на полуостров Ямал. Но това означава, че Китай няма особен стимул да се съгласи на новия газопровод сега.

Всъщност Китай е зает с разработването на други сухопътни доставки. На срещата на върха със страните от Централна Азия миналата седмица Си се застъпи за изграждането на така наречения газопровод Линия D, който ще бъде четвъртият в региона, доставящ газ от Туркменистан.

През миналата година по три тръбопровода от Туркменистан за Китай са изнесени около 35 млрд. куб. м газ. За сравнение, 16 млрд. куб. м са изпратени от Русия по "Силата на Сибир".

Снимка: АР/БТА

Дори при наличието на новия газопровод Русия няма да може да компенсира загубите от европейските продажби. Цената на този газ също би била по-ниска. Цената на газа, изпратен по първия тръбопровод "Силата на Сибир" - при условия, договорени, когато преговорната позиция на Русия беше много по-силна - е доста по-ниска от европейската пазарна цена.

Сергей Вакуленко, бивш директор по стратегията на "Газпром", заяви, че Русия не успява да се изравни дори с цената, която Китай плаща за вноса по газопровода от други доставчици.

Като се имат предвид тези фактори, "Силата на Сибир-2" ще генерира приблизително 12 млрд. долара годишно за "Газпром", от които държавата ще получи около 4,6 млрд. долара под формата на мита и данъци, според Роналд Смит, старши анализатор по нефт и газ в BCS Global Markets.

Тази сума, равняваща се на по-малко от половината от средните месечни енергийни приходи на Русия през 2023 г., едва ли би била трансформираща. Но Кремъл отчаяно се нуждае от допълнителни приходи, тъй като бюджетният му дефицит се раздува, военните му разходи се увеличават, а продажбите на газ в Европа намаляват. Митрова от Колумбийския университет казва: "Този газ няма къде другаде да отиде".

ИЗБРАНО