Ще кажем ли наистина "сбогом" на руския газ?
Съдбата на "Турски поток" е под въпрос след ангажимента на Росен Желязков да подкрепим вропейското решение за спиране на договорите за внос и пренос на синьото гориво от Русия
България се подготвя за радикален преход в енергийната си политика: пълен отказ от руски газ, включително транзита през територията ни. Анонсът дойде от министър-председателя Росен Желязов по време на срещите му в ООН в Ню Йорк, където той заяви, че страната ще се присъедини към европейското решение за спиране на договорите за внос и пренос на руски природен газ. Според него, това ще се случи до 2026 г. за краткосрочните споразумения, а в дългосрочен план - до 2028 г., когато руският газ окончателно ще бъде изключен от българския пазар. Решението е част от пътната карта на Европейската комисия, която предвижда забрана за нови договори до края на 2025 г. и пълно спиране на дългосрочните договори до 2027 г., с цел да се намали европейската зависимост от Русия след войната в Украйна.
България плати над 3 милиарда лева за изграждането на "Турски поток" през територията си - газопроводът, който от 2019 г. насам пренася руски газ към Унгария, Словакия, Сърбия и други съседи. Капацитетът му е резервиран от "Газпром" до 2038 г., което генерира приходи от транзитни такси - около 400 милиона лева само за първото полугодие на 2025 г. Очаква се спиране на транзита в рамките на 2,5 години: от юни 2026 г. за краткосрочните договори (които покриват 15-20% от руските количества) и постепенно за дългосрочните. "Това няма да предизвика колапс на приходите ни, но ще ни лиши от стабилен източник на доходи", коментира Мартин Владимиров, директор на Програма "Енергетика и климат" в Център за изследване на демокрацията, в ефира на "Тази сутрин" по bTV.
За икономиката на България спиране на транзита означава загуба на значителни приходи - над 800 милиона лева годишно, според проучвания на Euractiv. Това ще засегне бюджета, особено в контекста на нарастващия дълг и инвестициите в алтернативи. Желязов обаче подчерта, че потреблението ни вече се покрива изцяло от втечнен природен газ (LNG) от САЩ и други източници, като "Нефтохим" е спрял напълно преработката на руски петрол. "Ние сме договорили за октомври и ноември LNG от САЩ на конкурентни цени", добави премиерът, подчертавайки, че пазарът е осигурен.
Владимиров е по-категоричен: "България може да стане напълно независима от руски газ в краткосрочен план". Той посочи, че през последните 10 години са инвестирани в разширяване на газопреносните мрежи и терминали в Гърция, Турция и Хърватия, които ще позволят внос на LNG от Каспийския регион и Средиземно море. Въпреки това, спиране на транзита ще засегне съседите - Сърбия, Румъния, Гърция и Унгария, - които разчитат на "Турски поток" като единствен маршрут след спирането на украинския транзит през 2024 г.
Едно от най-чувствителните въпроси е какво означава това за джобовете на българите. Владимиров разкрива, че на хартия България не внася директно руски газ от 2022 г., но реално закупува индиректно чрез "суап-ова сделка" с гръцки търговци, които имат договори с "Газпром". "Сервизните доставки са по-скъпи, което удря потребителите", обясни той, като добави, че част от тези споразумения изтичат през 2026 г.
Преходът към LNG може да увеличи цените с 10-20% в краткосрочен план, според експертни прогнози, поради по-високите транспортни разходи и волатилността на глобалния пазар. Желязов обаче е оптимист: "Пазарът ни разполага с газ на конкурентни цени". Дългосрочно, диверсификацията ще стабилизира цените, като намали риска от геополитически шокове, но в преходния период домакинствата и индустрията трябва да очакват леки увеличения - особено през зимата. Регулаторите обещават субсидии и мониторинг, за да се предпазят уязвимите потребители.
Решението на България е в синхрон с ЕС, където осем държави все още внасят руски газ, но Унгария и Словакия не могат да блокират плана, тъй като не е санкция, изискваща единодушие. "България е длъжна да поеме ангажимента като членка", подчерта Владимиров. Това укрепва позицията ни в Съюза, но изисква бързи инвестиции в инфраструктура - интерконектор с Гърция и нови LNG капацитети.
Спирането на руския газ е стъпка към енергийна независимост, но с цена за бюджета и потребителите. Докато ЕС се бори с енергийния си преход, България трябва да балансира между сигурност и цени, за да избегне нови кризи. Експертите като Владимиров призовават за пълна прозрачност: "Трябва да видим данни за обемите и цените, за да разберем мащаба"