Флуктуацията сякаш доминира на пазара на електроенергия. Данните от енергийната борса в последно време се движат както нагоре, така и надолу и показват сериозна нестабилност (волатилност). Причините за това са както вътрешни, така и външни.

Ето данните в пазарен сегмент "Ден напред" след затварянето на борсата от само последните няколко дни:

16 юли 2024 г. При средна цена от 444,04 лева (без ДДС) за мегаватчас е търгувана днес, електроенергията на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Сделките са на база утрешен ден на доставка (17 юли). Енергийната борса затвори вчера при средна цена от 345,23 лв. за мегаватчас. Това означава, че токът за българския бизнес за сряда ще е по-скъп с 28,62% в сравнение с цената му с ден на доставка за днес.

15 юли. При средна цена от 345,23 лева (без ДДС) за мегаватчас е търгувана  електроенергията на БНЕБ. Сделките са на база доставка на 16 юли. Енергийната борса затвори ден по-рано при средна цена от 373,82 лв. за мегаватчас - със 7,65% под цената на доставка за 15 юли.

12 юли. Средна цена от 371,86 лв. за мегаватчас (без ДДС). Сделките са на база утрешен ден на доставка (13 юли). Борсата затвори предния ден при средна цена от 371,86 лв. за мегаватчас. Тоест токът за българския бизнес за 13 юли е по-евтин с 26,79% в сравнение с цената му с ден на доставка за 12 юли.

10 юли. Борсова търговия при средна цена от 361,41 лева (без ДДС) за мегаватчас - сделките са от сегмента "Ден напред", на база утрешен ден на доставка (11 юли). Предния ден енергийната борса затвори при средна цена от 231,81 лв. за мегаватчас, което означава ценови скок за 11 юли от 55,91% спрямо цената за 10 юли.

9 юли. Средна цена от 231,81 лева (без ДДС) за мегаватчас, като сключените сделки са на база утрешен ден на доставка (10 юли). Ден по-рано борсата затваря при средна цена от 194,51 лв. за мегаватчас. Тоест токът за 10 юли ще е по-скъп с 19,18%.

Зареждат се три дни - 8-ми, 5-и и 4 юли, с падащи цени в сегмента "Ден напред", съответно с близо 22%, 14% и над 23%. 

Като цяло експертите констатират нарастващи цени на електроенергията за бизнеса, като причина за това изтъкват поскъпващата балансираща енергия.

Цените за балансиране превишиха 10 пъти нормалните такива. Това доведе до огромни непредвидени разходи за балансиращите групи, които от своя страна ги фактурираха в голямата си част на ВЕИ производителите, каза наскоро (на 6 юли) пред БТА д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Управителния съвет (УС) на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ).

"Логичен и очакван завършек на целия хаос и липса на експертиза в българската енергетика. Физическите причини са липсата на възможност за балансиране на системата (в трайна невъзможност за работа са ПАВЕЦ "Чаира" и част от ВЕЦ-овете на НЕК), големите като единична мощност ФЕЦ-ове и недостатъчната управляемост на мрежата на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Като добавим желанието да се поддържат финансово държавните Мини "Марица Изток" и ТЕЦ "Марица Изток" 2, и картината се допълва докрай", коментира експертът.

Коментарът му дойде след въпроси за кризата през месец май с постигнатите много високи цени, за които сигнализираха в отворено писмо Асоциацията за свободен енергиен пазар (АСЕП) и Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) - до 2684,50 лв. за мегаватчас за излишък, а при недостиг - до 6342 лв.

Впоследствие Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прие решение за прилагане на еднократен компенсаторен механизъм във връзка с постигнатите екстремно високи цени на пазара на балансираща електроенергия на 19 май 2024 г.

"Това е частично решение и няма съществено да намали разходите на балансиращите групи. Сигурен съм, че още този месец случаят ще се повтори. Като цяло цената на балансиране в България е много висока поради изброените по-горе причини. Според мен трябва да се търси първо решение на проблемите в системата, а след това да се приемат всякакви методики. Иначе самата методика е добра. Просто не е приложима на този етап при нас", отбеляза Димитър Белелиев.


 Последни данни от ЕСО

Същевременно Електроенергийният системен оператор (ЕСО) съобщи днес, че производството на електроенергия се е понижило с 11,15% за периода 1 януари 2024 г. - 14 юли 2024 г. спрямо същия период на 2023 г. От началото на годината до 14 юли са произведени 19 683 758 мегаватчаса, докато за аналогичния период на изминалата година произведената електроенергия е била 22 153 190 мегаватчаса.

Участието на базовите централи в енергийния баланс от началото на годината до 14 юли намалява на годишна база с 20,10%. От базови централи от 1 януари до 14 юли тази година са произведени 14 104 413 мегаватчаса електроенергия, докато за същия период на миналата година година електрическата енергия от тях е била 17 653 483 мегаватчаса.

Участието на ВЕИ в преносната мрежа нараства - с 48,79% в сравнявания период, докато повишението на ВЕИ в разпределителната мрежа е с 35,92%. Най-много е повишението на дела на електроенергия от фотоволтаичните електроцентрали - с 97,77% в преносната мрежа и 61,27% в разпределителната мрежа.


От Гърция пък дойде новината, че правителството се готви с конкретни мерки да обуздае ръста на цените на електроенергията за бизнеса. 

Анализите на пазара показват, че поради активния износ на електроенергия към Украйна, където в резултат на войната са унищожени основни енергийни съоръжения, цените на енергията са се увеличили във всички европейски страни, включително в Гърция - въпреки добрия вятър, който помпа вятърната енергия там.

Руските нападения с ракети и дронове срещу украинската енергийна мрежа зачестиха, което доведе до спиране на тока в много региони и предизвика засилен внос на електроенергия от ЕС.

За да онагледи картината, украинският енергиен оператор "Укренерго" съобщи днес, че е започнал извънредни прекъсвания на електрозахранването на някои потребители в седем области на фона на рекордна гореща вълна и след повреда в оборудването.