Национална енергийна стратегия за следващите 30 години е изготвил екипът на служебния енергиен министър Росен Христов, която предстои да бъде представена в началото на следващата седмица. Основният акцент е развитието на ядрената енергетика.

"България кардинално трябва да вземе решение дали ще развива ядрената енергетика. Предложението на Министерството на енергетиката е да я развием, тъй като имаме значителен опит в експлоатация на ядрени мощности. ... Това ще затвърди ролята ни на енергиен лидер. ... Нашето предложение е да се построят 4 нови ядрени блока, като два от тях ще се явят заместващи на сегашните 5-и и 6-и блок, които е предвидено да бъдат изведени от експлоатация около 2050 година. В нашите анализи това се вижда ясно каква роля играе, защото с изваждането на въглищните електроцентрали, на страната са ѝ необходими базови мощности", заяви в интервю по БНР Христов.

"Виждането на Министерството на енергетиката е за интензивно изграждане на мощности и запазване на функционирането на въглищните електроцентрали, така че България да остане нетен износител на електроенергия, каквито са и нуждите на региона. Препоръчваме изграждане на нови мощности както в ядрената енергетика, така и във водни електроцентрали и възобновяеми източници, така че да осигурим един плавен преход към декарбонизация, съгласно общоевропейските цели", допълни той.

Според министър Христов предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост с ЕК зависи от това как Комисията ще погледне на него. Той изрази одобрение за решението на парламента Планът да бъде ревизиран.

"Дали предоговарянето е уточняване и изравняване на нашите цели с общоевропейските, което е нашето предложение, или се счита за кардинално предоговаряне и ще трябва да премине през целия процес на предоговаряне. Това е важно решение и се радвам, че депутатите се обединиха около него. Целите, заложени в ПВУ, не могат да бъдат постигнати по друг начин, освен с извеждане от експлоатация на голямо количество въглищни мощности", коментира Христов.

"Надявам се, че Европа ще приеме нашите аргументи, те не се различават от общоевропейските цели", подчерта Росен Христов.

Министърът коментира и проекта да изграждане на нефтопровод Александруполис-Бургас. Предстои България и Гърция да подпишат меморандум за започване на проекта. Предвижда се създаването на обща работна група от двете държави, която да направи анализ по проекта - колко ще струва, как да се организира, какви инвеститори да има. Ще излезем с предложение както икономически изгодно, така и стратегически важно, добави Христов. По думите му такъв нефтопровод ще ни даде възможност да доставяме нефт от други източници, не от Русия и да не се налага доставките да минават през несигурни маршрути, особено по време на кризата в Украйна. Този проект ще отнеме няколко години, докато влезе в експлоатация. Следващите няколко години ще трябва да се търси решение за доставка на неруски нефт от други държави в региона на Черно море, добави той.

Национална енергийна стратегия за следващите 30 години ще бъде подложена на широко обществено обсъждане, а намеренията на служебното правителство са тя да бъде внесена в Народното събрание.

"Ако този парламент приеме стратегията, това ще бъде гаранция, че енергетиката ще продължи да се развива по ясен план, какъвто и да е съставът на един следващ кабинет или Народно събрание", обясни Росен Христов.