Развитието на българския ВЕИ сектор минава през законови промени

Снимка: iStock by Getty Images

Развитието на българския ВЕИ сектор минава през законови промени

Само така може да се започне сериозна декарбонизация, която Европа подкрепа. Но трябва сериозно да се внимава с водните централи и тяхното бъдеще

15:50 | 25 декември 2021 | Автор: Георги Велев, 3e-news.net 54 19260 Снимка: iStock by Getty Images

Развитието на възобновяемата енергия у нас изкара поредната си година, без особени промени. Секторът полека-лека набира скорост, а едрия бизнес вижда като все по-перспективни възможностите, които предлагат соларните централи, разположени по покриви или индустриални полета. Такъв е и тренда в цяла Европа и по всяка вероятност това ще се засили в следващите години. Но при нас, както обикновено нещата се случват без особено да се бърза.

Избрано

При последния бум на ВЕИ централи преди десетина години всички се уплашиха от високите цени, а няколко бизнесмени и депутати успяха да спечелят добри пари след като държавата преференциално им изкупуваше тока за по 500-600 лв./мвтч - тези нива бяха немислими да се видят на енергийния пазар тогава. Днес ситуацията е доста по-различна. Реално тези високи премии бяха премахнати с годините, чрез действия на регулатора. И хората изглежда разбраха, че зелената енергия не е нещо лошо и скъпо удоволствие, както бе представено от редица специалисти навремето.

Конкретно на свободния енергиен пазар у нас сега се наблюдават цени от над 400 лв/мвтч, а в последния месец те достигат и рекордните 600 лв./мвтч, когато говорим за базова, постоянна електроенергия. При ВЕИ централите нивата по-скоро се задържат на значително по-ниските 100-180 лв/мвтч в зависимост от технологиите и периода на изплащане на по-старите централи. Това звучи чудесно, но има няколко големи предизвикателства за решаване преди всички да се радват на евтината енергия.

На първо място на всички е ясно, че ВЕИ централите произвеждат евтина енергия, но непостоянно. Нужни са огромни инвестиции, за да може слънцето и вятъра така да се коалират, че да работят постоянно 24/7. Тези инвестиции засега са сериозното предизвикателство пред бизнеса и хората. Но благодарение на системите за съхранение на енергия този проблем в близко бъдеще вероятно също ще бъде решен.

Вече има редица сгради и в България, които съчетават успешно използването на покривни слънчеви системи, заедно с големи акумулатори, образно казано. Тези батерии са именно системите за съхранение на енергия. И ако те бъдат направени правилно, то е възможно потребителите почти да не използват електроенергия от мрежата. В това уверяват едно от експертите в тази посока от IPS. На своята сграда в София компанията е инсталирала покривна централа, използва сторидж система и термопома за отопление.

В хубаво време на практика цялата сграда си е енергийно самодостатъчна и не ползва електроенергия от мрежата. При лоши метеорологични условия и мъгла системите осигуряват до 70% от нужната енергия за сградата, обяснява Александър Рангелов, изпълнителен директор на IPS. Останалите 30 на сто идват от електроснабдителната компания.

Такива сгради в България все още са малко, но тенденцията е те да се увеличават с годините напред. Сходни системи могат да се използват и за захранване на само на офис сгради, но и на сериозни индустриални обекти. Такъв е примерът на "Аурубис България" които смело инвестираха в свой собствен соларен проект, изграден от ЧЕЗ. Соларната централа ще се използва само от предприятието и ще е най-голямата у нас - мощността ѝ ще бъде 10 мвт, след като бъде изградена. Чрез нея "Аурибус България" не само ще понижи сметките си за ток, но и ще намали въглеродния си отпечатък у нас. Да не говорим и за новите работни места при строежа и поддръжката на централата впоследствие. Освен за собствени нужди соларната енергия се продава и на енергосистемата, като това не е само цел. Основна фикс идея на Европа е над 50% от енергийното потребление на общността през 2030 г. да идва от зелена енергия - затова е и пакетът "Готови за 55", който те първа ще се развива и в България. Но за постигането на подобна амбициозна цел спомагат проекти като соларния парк край пловдивското село Караджалово. Този соларен парк е собственост на австрийската компания "Enery", а проектът е описан като една от успешните инвестиции в инициативата "Три морета".

По отношение на вятърната енергия за момента страната ни няма особено голямо развитие - изграждането на нови ветропаркове е трудно поради редица екологични особености и много зони "Натура 2000", които има у нас. Погледът е насочен към обновяване на сега съществуващите вятърни перки с нови и по-мощни, защото сегашните са монтирани преди десетина години. За този период технологиите се развиха и усъвършенстваха в много насоки, а мощността на ветропарковете се увеличи значително в Европа.

Погледите са насочени към Черно море, което дава широки възможности за изграждане на вятърни централи. И тук идваме на втория основен проблем у нас - липсата на адекватно законодателство.

3e-news.net

Законовите възможности

Именно липсата на Морски пространствен план в момента пречи на изграждането на пилотни проекти за вятърни централи по родното Черноморие. Очаква се в следващата 2022 г. да се разреши този въпрос, което ще даде възможност за изграждане на подобни офшорни вятърни паркове и у нас. Тази технологии обаче все още не е добре позната по нашите ширини и е значително по-скъпа, спрямо изграждането на вятърен парк на сушата. Това също е спирачка за инвестициите в тази насока. В добавка в страната ни все още има много индустриални площи, които плачат да бъдат "снабдени" със соларни централи - това по никакъв начин няма да намали земеделските площи у нас. Дори напротив - вече в Европа има пилотни проекти за прозрачни фотоволтаични централи, монтирани върху оранжерии. Подобни агроволтаични системи са в подкрепа на земеделието, а дори и на животновъдството.

Проблем и за тях обаче е тромавото законодателство, което има в България. Липсата на адекватни мерки към момента не стимулира изграждането на нови ВЕИ централи у нас. На практика в момента за създаване на нов соларен парк се изискват разрешителни, колкото за строеж на офис сграда или жилищен блок. В добавка на това трябва да се регистрира и данъчен склад, защото токът е акцизна стока. Новото правителство обеща да предприеме мерки и да направи промени, така че строежът на соларни паркове за собствени нужди, да е вече само информативен. Това ще е валидно и за домакинствата, които смятат че е добре да пазят природата чрез покривни фотоволтаични системи. Инвестициите в мрежата

Уведомителен ще бъде режима само за соларни проекти от типа "преди електромера". Тези централи са за собствени нужди и няма да продават електроенергията си към енергосистемата на страната. Такъв е и гореописаният случай с IPS. Ако обаче даден инвеститор иска да продава зелен ток на местното електроразпределително дружество тогава нещата стават сложни. Трябва да се правят преценки и анализи дали е възможно присъединяване на енергиен обект и дали електроразпределителната мрежа може да поеме този товар. При високото напрежение (електропреносна мрежа) е същата ситуация. Наскоро изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев обясни че има интерес за изграждане на голям соларни паркове в районите на Симеоновград, Ивайловград и Любимец. Проблемът обаче е там минава един основен електропровод и той няма техническа възможност да поеме такива количества зелена енергия. Подобни примери в България има много и ще са нужни огромни инвестиции, за да се развие електропреносната и електроразпределителната мрежа, за да поемат новите зелени проекти. Тук на помощ идва Европа, която отпуска средства за подобни инициативи, както и за създаване на умни мрежи, дори и на енергийни общности. Всичко това обаче отново трябва да бъде добре разписано в законодателството ни.

До момента е ясно, че ЕСО трябва да получи сериозни средства от над 500 млн. лв. по Плана за възстановяване именно, за да развие допълнително електропреносната мрежа. По този план се загатва и за проекти за соларни централи в района на басейна "Марица Изток", но дали и как те биха се осъществили ще става ясно в бъдеще.

Бъдещето на водните централи

Страната ни засега има и сериозен обем водни електроцентрали, които произвежда евтина и зелена енергия. При малките ВЕЦ там обаче има отново законотворчески проблем, на който новото правителство трябва да търси решение. Оказва се, че малките ВЕЦ имат правен проблем с използването на повърхностни води, според наредбата. Това спира изграждането на нови малки ВЕЦ и дори заплашва прекратяването на работата на стотиците изградени вече обекти. Служебното правителство направи постъпления в тази посока, но топката отново е в полето на законодателя сега.

Перлата на НЕК са големите ВЕЦ-ове

Всъщност ВЕЦ-овете у нас вече повече от век произвеждат базова зелена енергия. Именно това са и основните централи, които правят ток, без да изпускат вредни емисии в атмосферата. А перлата на българската енергетика за мнозина е точно ПАВЕЦ "Чаира". Тя е собственост на държавната НЕК. Именно общественият доставчик притежава и основните големи водни каскади в страната, които са ситуирани предимно в Рило-Родопската област. Именно това са и вид системи за съхранение на енергия, които могат да се използват в моментите на сериозно потребление на ток от потребителите.

Напоследък именно големите ВЕЦ влизат в полето на прожекторите заради идеи да бъдат приватизирани. Подобни поправки в законите се прокрадваха като намерения и при предходното стабилно 44-о Народно събрание преди година. Никой до момента не е обявил сериозно дали ще има полза или не държавата да се раздели с този ценен актив от чиста зелена енергия. Споровете се зараждат около факта, че се бави модернизацията на тези ВЕЦ-ове. Именно там държавата бе лош стопанин доскоро, като се оказа че ремонтите по съоръженията се бавят. А за разширението на ПАВЕЦ "Чаира" чрез хидровъзел "Яденица" се говори вече 20 години и нищо не е направено. Именно тези големи водни централи се оказват апетитна хапка в момента, защото енергията от тях може да се продава на борсата на цени, започващи от 400 лв./мвтч.

И колкото и да звучи апетитно, трябва да е ясно обаче че водната енергия "не пада от небето", а няколко поколения инженери и енергетици са работили в нашата страна да има язовири и водни централи, чрез които днес да получаваме зелена енергия. Затова и не е много ясно как точно ще се стопанисват язовирите, които са част и от националната сигурност на страната. За съжаление имаме и обратния пример - този на държавното дружество "Напоителни системи", което ако имаше тръби в момента можеше да произвежда дори и електроенергия, а не само да трупа загуби за бюджета.

Тези належащи проблеми за ВЕИ централите у нас очакват своето скоростно решаване от новия парламент. Причината е както икономически обоснована за нас, така и важна за целите на Европа да се декарбонизира в следващите 30 години. А България може да помогне много в този процес, което ще е от полза за бизнеса и домакинствата у нас.

ИЗБРАНО